Вера Бонева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вера Бонева
български историк
Музей на художествените занаяти, Троян, 2012
Музей на художествените занаяти, Троян, 2012

Родена

Националност българка
Образование Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

Вера Бонева е български историк, университетски преподавател, публицист, експерт по музеология и управление на висшето образование, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 23 юни 1965 г. в Горна Оряховица. Основното си образование придобива в Основно училище „Свети Климент Охридски“, село Драганово, област Велико Търново. В родното ѝ село Драганово провокира нейния първоначален интерес към литературата и културата чрез фигурите, родени, работили или формирани там – библиографа Никола Михов, писателите Асен Разцветников и Камен Зидаров, музикалния педагог Бончо Бончев, поета и преводач Румен Стоянов.

Средното си образование завършва в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново (1983), а висшето – във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1987) – специалност История (с педагогическа правоспособност), втора специалност Българска филология (с педагогическа правоспособност). В периода 1987 – 1990 г. работи като уредник в Окръжен исторически музей – Стара Загора (понастоящем Регионален исторически музей – Стара Загора). От 1990 до 1995 г. е преподавател във Великотърновския университет, а от 1995 до 2007 г. преподава История на България в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. През 1995 – 1996 г. е докторант на самостоятелна подготовка към Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. През 1996 г. придобива академичната степен доктор по История на България, а от 2001 г. е доцент по История на Българското възраждане в Шуменския университет. През 2009 г. защитава дисертация за придобиване на академичната степен доктор на историческите науки с дисертация на тема „Българското църковнонационално движение (1856 – 1870)“. Дисертацията е защитена пред Специализирания научен съвет по Нова и Най-нова история към Висшата атестационна комисия при Министерски съвет. През 2010 г. придобива академичното звание професор по История на България пред Специализирания научен съвет по Нова и Най-нова история към ВАК.

От 2007 е щатен преподавател в Университет по библиотекознание и информационни технологии в София. Основните ѝ лекционни курсове са История на Българското възраждане, Възрожденски исторически резервати, Българска възрожденска култура, Музейна мрежа в България, Музеи и музейни колекции, История на музейното дело в България. Научните ѝ интереси са центрирани върху тематиката на българското политическо и културно развитие през XIX век, институционалния градеж на националната ни култура през ХХ век, музеи и музейни институции в България и Европа. Автор е на 16 академични книги и на над 160 статии, студии и рецензии с научен характер. Включва се активно в академичния живот и чрез участия в научни журита по процедури за придобиване на научни степени и длъжности на учени, работещи по проблемите на българската история, културното развитие на България и музеологията.

Вера Бонева се ангажира и с ръководни позиции в науката и висшето образование. В периода 2008 – 2011 е член на Комисията по исторически науки към Висшата атестационна комисия. От 2012 до 2016 г. е член на Управителния съвет на Българското историческо дружество. От 2015 г. е ръководител на Катедра „Културно-историческо наследство“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии. От 2011 г. е член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет. Участва като експерт при създаване на част от концепциите и нормативните документи, свързани с висшето образование и науката.

Широко място в научната и обществената ѝ дейност заемат музейната проблематика и музейната мрежа. Освен чрез редица академични и експертни анализи, Вера Бонева участва и пряко в процесите на адаптиране на българските институции на паметта към съвременното общество на знанието и информационните технологии. Пряко е ангажирана с консултантска дейност при реализиране на част от проектите по опазване и популяризиране на културното наследство. Представяла е доклади на международни научни конференции по музеология в Берлин, Варшава, Лисабон, Талин и др. Член е на научния екип на международния проект EuroVision – Museums Exhibiting Europe (EMEE) както и на други научни и експертни екипи, работещи в областта на теоретичната и приложна музеология. От 2015 г. заедно с Нейко Генчев е съпредседател на неправителствената организация, действаща в обществена полза, Институт за приложна музеология. [1]

Вера Бонева е автор, съавтор и участник в редица творчески проекти, посветени на различни исторически личности, събития, артефакти и други елементи на културния и обществен живот на България и Европа. Заедно с Ралица Димитрова е сценарист на филм за възрожденеца Добри Войников – „Българското позорище“ (2010). Участва в създаването на сайт за Паисий Хилендарски – 2012 г. Съавтор е в енциклопедията „Бележити българи“ на Издателство „Труд“ и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Толерантността, тази трудна политическа добродетел. Към историята на българските политически нрави 1869 – 1885 година. В. Търново, 1992. 208 стр. (В съавторство с Петко Ст. Петков).
  • Българите пред Европа през 1869 година. В. Търново, 1993. 96 стр. (В съавторство с Петко Ст. Петков).
  • Исторически етюди по Българско възраждане. В. Търново, 1997.
  • Американската мечта в българското възрожденско общество. Издание на Исторически музей В. Търново. Рецензент Велко Тонев. 1998.
  • Пандели Кисимов. Кратък очерк на въстанията на българите за освобождение през последните четири века до Освободителната война на 1877 година. Уводна статия и бележки В. Бонева и Н. Проданов. Шумен, 1998.
  • Пътеводител в проблематиката и литературата по история на Българското възраждане. 48 стр. Редактор Петко Ст. Петков. Издателство „Хеликон“, Шумен, 1999.
  • Гаврил Кръстевич. Биография. Издателство „Хелион“. Рецензенти Румяна Радкова, Велко Тонев, Тончо Жечев. 198 стр. Шумен, 2000.
  • Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Издателство Faber, В. Търново, 2002. Рецензенти Велко Тонев, Михаил Грънчаров. 324 стр. Второ издание в електронна форма. 2007 година. www.liternet.bg.
  • Стефан Захариев. Документално наследство. Издателство Фабер, 2013. В съавторство с Йордан Желев. Научен редактор Румяна Радкова.
  • Христоматия по история на Българското възраждане. Църковно-национално движение. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2002. Рецензенти Пламен Митев и Иван Русев. 240 с.
  • Възраждане: България и българите в преход към Новото време. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2005. Рецензенти – Пл. Митев, К. Косев. Научен редактор – П. Ст. Петков. 504 стр.
  • Тестове по история на България. Съавтори Тодор Тодоров и Росица Ангелова. Рецензенти Петко Ст. Петков и Милко Палангурски. Издателство на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Шумен, 2009.
  • Българското църковнонационално движение (1856 – 1870). София/Велико Търново 2010. Рецензенти: Румяна Радкова, Надя Данова, Илия Тодев. Научен редактор: Йордан Желев.
  • Музеи и туризъм в България. Рецензенти Светла Димитрова и Младен Тонев. Издателство Фабер, 2011.
  • Музейната мрежа в България. // Museum Network in Bulgaria. Faber, 2014.
  • Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Шумен, 2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История          Портал „България“         Портал „България