Минчо Драганов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Минчо Драганов
български социолог и социален психолог
Роден
Минчо Стоянов Драганов
Починал
8 октомври 2011 г. (74 г.)

Националност България

Минчо Стоянов Драганов е български социолог и социален психолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 август 1937 г. в кюстендилското село Драгодан. В продължение на 40 години работи в Института по социология при БАН.[1] Там през 1972 г. основава секция по социална психология, на която е ръководител до 1994 г. Бил е главен редактор на сп. „Социологически проблеми“. Известно време е председател на Научния съвет на Института по социология, както и председател на изследователския комитет по социална психология на Международната социологическа асоциация. Поддържа приятелски и работни отношения с учени в Русия, по-специално със социалния психолог Борис Паригин, с когото се е срещал няколко пъти. Преподава социална психология в Софийския университет, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и Пловдивския университет. Умира на 8 октомври 2011 г. в София.[2]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на орден „Народна република България“, на орден „Кирил и Методий“ I степен, на орден „Кирил и Методий“ III степен.[3] Професор емеритус на Българската академия на науките.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Религиозната психика на българите, Изд. на БКП, 1968
  • Социалната психология в България, Изд. на БКП, 1971
  • Проблеми на общественото мнение, Изд. Наука и изкуство, 1973
  • Душевност на българския селянин, Партиздат, 1974
  • Нашият начин на живот, Изд. на ОФ, 1978
  • Начин на живот и обществена психика, Изд. Наука и изкуство, 1989
  • Социалните алергии, Изд. Христо Ботев, 1994
  • Кога всъщност е създадена българската държава? Изд. Славика-РМ, 1994
  • Северноамериканската изключителност, Изд. Аля, 1997
  • Българино, бъди, Изд. на БАН, 2003

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]