Михаил Громов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Громов
съветски генерал и спортист
Громов Михаил Михайлович.jpg

Звание генерал-полковник
Години на служба 1917 - 1955
Служи на СССР
Род войски авиация
Битки/войни Велика Отечествена война
Награди Ленин
Червено знаме
Червена звезда
Герой на Съветския съюз
Октомврийска революция

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
22 януари 1985 г. (85 г.)
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия
Родства Юрий Гарнайов
Друга дейност председател на Федерацията по вдигане на тежести на СССР
Подпис Sign of Mikhail Gromov.png
Михаил Громов в Общомедия

Михаил Михайлович Громов (на руски: Михаи́л Миха́йлович Гро́мов) е известен съветски авиатор, генерал-полковник, герой на Съветския съюз, професор, спортист.

Роден е в Твер на 24 февруари 1899 г. Баща му е военен лекар, семейството се мести с него и Михаил отраства в Калуга, Ржев и край Москва. Следва година в МВТУ, където завършва авиационен теоретически курс. В армията е от 1917 г., завършва Московската летателна школа (1918), където остава като летец-инструктор. После е летец-изпитател от 1924 до 1930 г.

Занимавайки се със спорт (бягане и гимнастика), той е сред първите тежкоатлети в Червената армия, а през 1923 г. става шампион на СССР по вдигане на тежести (в тежка категория)[1].

В периода 10-12 септември 1934 г. на самолет АНТ-25 (втори пилот А. И. Филин, щурман И. Т. Спирин) извършва рекордно по далечина и продължителност прелитане по затворен маршрут – 12 411 км за 75 часа. За мъжество и героизъм, проявени при изпълнение на прелитането, на 28 септември [1934 г. е присвоено званието „Герой на Съветския съюз“ (медал № 8), а Филин и Спирин са наградени с ордена „Ленин“.

В периода 12-14 юли 1937 г. (втори пилот А. Б. Юмашев, щурман С. А. Данлин) прави нов рекорд за най-дълъг полет без прекъсване с дължина 10 148 км от Москва до гр. Сан Хасинто, Калифорния, САЩ през Северния полюс със самолет „Туполев АНТ-25“. За полета Громов е награден с ордена „Ленин“, а на Юмашев и Данилин е присвоено званието „Герой на Съветския съюз“. Спортната Международна авиационна федерация награждава с медала De la Vaulx (наречен на Анри де Ла Во, Henry de La Vaulx) за най-добро постижение за 1937 година.

На 22 февруари 1938 г. става комбриг. Работи в Централния аерохидродинамически институт (в Москва, преместен в гр. Жуковски, Московска област през 1935 г.) в периода 1930-1941 г. Громов е първият директор на Летателно-изследователския институт (ЛИИ) в Жуковски – от март до август 1941 г.

Участва пряко във Великата отечествена война от декември 1941 г. последователно като:

  • декември 1941 – февруари 1942: командир на 31-ва смесена авиационна дивизия от Калининскиия фронт;
  • февруари – май 1942: командващ Военновъздушните сили на Калининския фронт;
  • 3 май 1942: генерал-майор от авиацията;
  • май 1942 – май 1943: командващ 3-та въздушна армия;
  • 30 април 1943 – генерал-лейтенант от авиацията;
  • май 1943 – июнь 1944: командващ 1-ва въздушна армия;
  • 19 август 1944 – генерал-полковник от авиацията;

В заключителния етап на войната и веднага след нея (1944-1946) е началник на Главното управление по бойна подготовка на фронтовата авиация на ВВС. След това продължава да заема отговорни длъжности:

  • 1946–1949: заместник-командващ Далечната авиация;
  • 1949–1955: началник на Управлението по летателната служба на Министерството на авиационната промишленост на СССР.

През 1955 г. генерал-полковник от авиацията Громов излиза в запас. Той е председател на Федерацията по вдигане на тежести на СССР от 1959 до 1961 г. Депутат е в първия (1937–1946) и във втория състав на Върховния съвет на СССР. Умира в Москва на 22 януари 1985 г. Погребан е в Новодевическото гробище.

Днес на Громов са наименувани Летателно-изследователският институт в Жуковски и площад край него, улици, училища и други обекти в СССР, руски военен и пътнически самолети.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Громов М.М. на сайте Спортивный некрополь. // Архивиран от оригинала на 5 юли 2013. Посетен на 30 юни 2013. (на руски) Архив на оригинала от 2014-07-25 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]