Михаил Ковачев (историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил Ковачев.
| Михаил Ковачев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 декември 1972 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Богословски факултет на СУ |
| Научна дейност | |
| Област | История |
Михаил Антонов Ковачев, приел псевдонима Мишо Драгалевски, е български преводач и църковен историк.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в семейството на офицера Антон Ковачев и произхожда от виден македонски български род. От 1906 до 1911 година живее в Санкт Петербург, където баща му учи в Николаевската инженерна академия. В Русия Махаил Ковачев научава добре руски език.[1] В 1925 година завършва средно образование в София и постъпва във Военното училище, а на следващата година записва богословие в Софийския университет,[1] което завършва в 1930 година. Учи и 6 семестъра българска филология.[1]
Работи като библиотекар на неговия Богословски факултет (1933 – 1947) и на Светия Синод на БПЦ (1950 – 1965).[1] Преподава български език в Пловдивската духовна семинария (1948 – 1950) и църковна история като доброволен асистент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1951 – 1960).
Умира в София в 1972 година.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Докато следва Ковачев пише сантиментални и хумористични стихове, които публикува във всекидневниците и някои списания. В 1937 година публикува превод в стихове на „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин, който е смятан за един от най-добрите български преводи и Ковачев получава награда от легацията на Съветския съюз. От руски Ковачев превежда и стихове.[1]
В 1939 – 1940 година работи в архивите на Зографския и Хилендарския манастир, като открива и публикува много документи.[1] Пише пътеписи, стихове и лирическата поема „Паисий Хилендарски“, която се състои от 368 стиха.[3]
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Ковачев, Михаил. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. София, Български археологически институт, 1940.
- Ковачев, Михаил. Зограф. Изследвания и документи. София, 1942.
- Ковачев, Михаил. Български ктитори в Света гора. Исторически очерк, изследвания и документи. София, 1943.
- Ковачев, Михаил (редактор). Помен за Пушкин : 1837 – 1937 : Сборник в памет и в чест на великия рус. поет Пушкин. София, 1937.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Антон Ковачев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Костадинова | Йосиф Ковачев (1839 – 1898) | Михаил Ковачев (1840 – 1908) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Анастасия Размова | Владислав Ковачев (1875 – 1924) | Владимир Ковачев (1875 – 1910) | Антон Ковачев (1878 – 1931) | Райна Ковачева (1880 – 1967) | Йосиф Ковачев (1885 – 1916) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Жени Ковачева (1905 – 1994) | Михаил Ковачев (1905 – 1972) | Тамара Ковачева | Елена Дикова | Венцислав Диков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Антон Диков (1938 – 2004) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 228.
- ↑ Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 160.
- ↑ Църковен вестник, брой 45 – 46, 1962.
|
