Михаил Ковачев (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Михаил Ковачев.

Михаил Ковачев
български историк
Роден
Починал
3 декември 1972 г. (67 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Пловдивска духовна семинария
Свети Синод на Българската православна църква

Михаил Антонов Ковачев, приел псевдонима Мишо Драгалевски, е български преводач и църковен историк.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на офицера Антон Ковачев и произхожда от виден македонски български род. От 1906 до 1911 година живее в Санкт Петербург, където баща му учи в Николаевската инженерна академия. В Русия Махаил Ковачев научава добре руски език.[1] В 1925 година завършва средно образование в София и постъпва във Военното училище, а на следващата година записва богословие в Софийския университет,[1] което завършва в 1930 година. Учи и 6 семестъра българска филология.[1]

Работи като библиотекар на неговия Богословски факултет (1933 - 1947) и на Светия Синод на БПЦ (1950 - 1965).[1] Преподава български език в Пловдивската духовна семинария (1948-1950) и църковна история като доброволен асистент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1951-1960).

Умира в София в 1972 година.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Докато следва Ковачев пише сантиментални и хумористични стихове, които публикува във всекидневниците и някои списания. В 1937 година публикува превод в стихове на „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин, който е смятан за един от най-добрите български преводи и Ковачев получава награда от легацията на Съветския съюз. От руски Ковачев превежда и стихове.[1]

В 1939 - 1940 година работи в архивите на Зографския и Хилендарския манастир, като открива и публикува много документи.[1] Пише пътеписи, стихове и лирическата поема „Паисий Хилендарски“, която се състои от 368 стиха.[3]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Ковачев, Михаил. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. София, Български археологически институт, 1940.
  • Ковачев, Михаил. Зограф. Изследвания и документи. София, 1942.
  • Ковачев, Михаил. Български ктитори в Света гора. Исторически очерк, изследвания и документи. София, 1943.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Антон Ковачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Ковачев
(1839 - 1898)
 
Михаил Ковачев
(1840 - 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Ковачев
(1875 - 1910)
 
Владислав Ковачев
(1875 - 1924)
 
Антон Ковачев
(1877 - 1931)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Ковачев
(1905 - 1972)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 228.
  2. Чолов, П. Български историци. Биографично-библиографски справочник, 3-то издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. с. 160.
  3. Църковен вестник, брой 45 - 46, 1962.
     Портал „Македония“         Портал „Македония