Михаил Ковачев (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил Ковачев.

Михаил Ковачев
български историк
Роден
Починал
3 декември 1972 г. (67 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Пловдивска духовна семинария
Свети Синод на Българската православна църква

Михаил Антонов Ковачев, приел псевдонима Мишо Драгалевски, е български преводач и църковен историк.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на офицера Антон Ковачев и произхожда от виден македонски български род. От 1906 до 1911 година живее в Санкт Петербург, където баща му учи в Николаевската инженерна академия. В Русия Махаил Ковачев научава добре руски език.[1] В 1925 година завършва средно образование в София и постъпва във Военното училище, а на следващата година записва богословие в Софийския университет,[1] което завършва в 1930 година. Учи и 6 семестъра българска филология.[1]

Работи като библиотекар на неговия Богословски факултет (1933 - 1947) и на Светия Синод на БПЦ (1950 - 1965).[1] Преподава български език в Пловдивската духовна семинария (1948-1950) и църковна история като доброволен асистент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1951-1960).

Умира в София в 1972 година.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Докато следва Ковачев пише сантиментални и хумористични стихове, които публикува във всекидневниците и някои списания. В 1937 година публикува превод в стихове на „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин, който е смятан за един от най-добрите български преводи и Ковачев получава награда от легацията на Съветския съюз. От руски Ковачев превежда и стихове.[1]

В 1939 – 1940 година работи в архивите на Зографския и Хилендарския манастир, като открива и публикува много документи.[1] Пише пътеписи, стихове и лирическата поема „Паисий Хилендарски“, която се състои от 368 стиха.[3]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Ковачев, Михаил. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. София, Български археологически институт, 1940.
  • Ковачев, Михаил. Зограф. Изследвания и документи. София, 1942.
  • Ковачев, Михаил. Български ктитори в Света гора. Исторически очерк, изследвания и документи. София, 1943.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Антон Ковачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Ковачев
(1839 - 1898)
 
Михаил Ковачев
(1840 - 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Ковачев
(1875 - 1910)
 
Владислав Ковачев
(1875 - 1924)
 
Антон Ковачев
(1877 - 1931)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Ковачев
(1905 - 1972)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 228.
  2. Чолов, П. Български историци. Биографично-библиографски справочник, 3-то издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. с. 160.
  3. Църковен вестник, брой 45 – 46, 1962.
     Портал „Македония“         Портал „Македония