Михаил Ореус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Ореус
руски офицер

Роден
Починал

Националност Русия
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
орден „Света Анна“
Орден „Свети Станислав“
орден на свети Владимир

Михаил Фьодорович Оруес (на руски: Михаил Фёдорович Ореус) е руски офицер, генерал от артилерията. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Ореус е роден на 2 май 1843 г. в Русия в лютерантско дворянско семейство. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус. Произведен е в първо офицерска звание прапоршчик с назначение в лейбгвардейския Конно-гренадирски полк (1861). Завършва Михайловската артилерийска академия (1864). Служи като офицер за особени поръчения при великия княз Николай Николаевич (1871).

Участва във войната против Хивинското ханство и Туркестанския поход (1973-1874). Командир на 1-ва батарея от 5-а Конно-артилерийска бригада. За отличие е повишен във военно звание капитан.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Назначен е за командир на 16-а Конна батарея. Включена е в състава на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Бие се храбро при превземането на Търново. Награден е със златно оръжие „За храброст“. Проявява се в битката при Казанлък, боя при Джуранли, битката при Нова Загора и боевете при Стара Загора. Награден е с орден „Свети Георги“ IV ст.

След придаването на батареята в подчинение на Западния отряд участва в битката при Горни Дъбник.

През заключителния период на войната батареята е в състава на Западния отряд (Гурко). Отличава се в освобождаването на Етрополе, овладядането Арабаконашкия проход и освобождението на Пловдив. Повишен е във военно звание полковник и назначен за флигел-адютант. Полковник Михаил Ореус е сред тези артилерийски офицери, които преминават през най-опасните и трудни пътища на войната.

След войната е командир на лейбгвардейския Улански полк (1883). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1888 г. Командир на лейбгвардейската Конно-артилерийска бригада (1889). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант с назначение за началник на артилерията на Гренадирския корпус (1896). Командир на 16-и Армейски корпус и на Гренадирския корпус (1903, 1904). Повишен е във военно звание генерал от артилерията от 1906 г. Член на Александровския комитет на ранените войни (1906-1917). Награден с висшия военен Орден „Свети Александър Невски“ (1909).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Волков С. В. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. Том II. Л—Я. М., 2009
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ореус, Михаил Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​