Направо към съдържанието

Млада гвардия (Краснодон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Млада гвардия.

Млада гвардия
Информация
Основанасептември 1942 г.
Закритаянуари 1943 г.
СедалищеСорокино, СССР
Млада гвардия (Краснодон) в Общомедия
Алея на героите-комсомолци, 116 училище, Харков

„Млада гвардия“ (на руски: „Молодая гвардия“) е младежка нелегална организация в град Краснодон, Луганска област, Съветска Украйна, участвала в съпротивително движение на територията на СССР, окупирана от Нацистка Германия по време на Втората световна война. Участниците в организацията са наричани младогвардейци.

Действали са в периода септември – декември 1942 г. През януари-февруари 1943 г. голяма част от тях са арестувани, мъчени и умъртвени от германските окупационни власти.

Германската окупация на Краснодон започва на 20 юли 1942 г. Градът е освободен от Червената армия на 14 февруари 1943 г.

Нелегални младежки групи възникват скоро след окупирането на града. В тях влизат оказали се в Краснодон бойци от Червената армия – войници (Евгений Мошков, Иван Туркенич, Василий Гуков) и матроси (Дмитрий Огурцов, Николай Жуков, Василий Ткачов).

В края на септември младежките групи се обединяват в организацията „Млада гвардия“. Командир на организацията става Иван Туркенич. До днес остава неизвестно кой е бил комисар (традиционна длъжност на политически ръководител в Червената армия).

Членове на щаба са Иван Земнухов – началник на щаба, Георгий Арутюнянц (информация), Олег Кошевой (сигурност), Василий Левашов (командир на централната група), Сергей Тюленин (командир на бойна група). По-късно в щаба са включени Уляна Громова и Любов Шевцова. Значителна част от младогвардейците са комсомолци, временни комсомолски удостоверения са печатали в печатницата на организацията заедно с позивите.[1]

Ръководителите на „Млада гвардия“ установяват връзка с нелегалната група в града на ВКП (б), създадена през август същата година и ръководена от Филип Лютиков и заместника му Николай Бараков, които впоследствие осъществяват политическото ръководство на младежката организация.

„Млада гвардия“ изготвя и разпространява над 5 хиляди позива. Нейните членове участват наред с нелегалните комунисти в извършваните диверсии в електромеханични работилници. Устройват подпалване на зданието на трудовата борса, където се съхраняват списъци на хората, определени за извозване в Третия райх, като спасяват около 2000 души от изпращане в Германия.

Младогвардейците се готвят също да организират въоръжено въстание в Краснодон, за да разбият германския гарнизон и да се присъединят към настъпващите части на Червената армия.

Издирването от германците на бойци от съпротивата се активизира, след като младогвардейци извършват дръзко нападение на германски автомобили с новогодишни подаръци.

На 1 януари 1943 г. са арестувани Е. Мошков и Виктор Третякевич, не успели надеждно да скрият торбите с подаръците. На 2 януари е арестуван И. Земнухов, опитал се да помогне на другарите си. Г. Почепцов (младогвардеец) и баща му В. Громов донасят за известните им комсомолци и комунисти, като Почепцов съобщава имена на известни му членове „Млада гвардия“. На 5 януари полицията започва масови арести, които продължават чак до 31 януари.

До 1959 г. е считано, че младогвардейците е издал В. Третякевич, член на „Млада гвардия“, който не бил издържал мъченията според показания на следователя от полицията М. Кулешов. По присъда на военен трибунал в Краснодон са разстреляни Г. Почепцов, В. Громов и М. Кулешов на 19 септември 1943 г. През 1959 г. при нов съдебен процес се изяснява, че В. Третякевич е станал жертва на злепоставяне от М. Кулешов.

Организацията наброява около 110 участници – юноши и девойки, най-младият от които е на 14 години.

На 15-16 и 31 януари 1943 г. окупантите хвърлят в шахта № 5 общо 71 души (някои живи, някои разстреляни) – младогвардейци и членове на нелегалната партийна организация. На 9 февруари край гр. Ровенки са разстреляни 5 души (вкл. О. Кошевой и Л. Шевцова), още 4 души са разстреляни в други райони. Всички младогвардейци пред смъртта са подлагани на мъчения и изтезания.

Известна е съдбата на още 12 членове на организацията. До края на войната 4 души участват в нея и загиват (включително командирът И. Туркенич), а други доживяват нейния край – от тях повечето участвали в бойни действия като партизани и/или бойци от редовната армия на фронта.

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 13 септември 1943 г. на младогвардейците Уляна Громова, Иван Земнухов, Олег Кошевой, Сергей Тюленин, Любов Шевцова посмъртно е присвоено званието герой на Съветския съюз. По-късно (5 май 1990) с това звание посмъртно е удостоен също командирът Иван Туркенич.

Редица участници на „Млада гвардия“ са наградени със съветски ордени и медали:

  • с орден „Червено знаме“ – 3 души,
  • с орден „Отечествена война“ 1-ва степен – 35 души,
  • с орден „Червена звезда“ – 6 души,
  • с медал „На партизанина от Отечествената война“ 1-ва степен – 66 души.

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 13 декември 1960 г. оневиненият Виктор Третякевич посмъртно е награден с орден „Отечествена война“ 1-ва степен.

Първите сведения за краснодонската нелегална организация „Млада гвардия“ излизат във фронтовия вестник „Сын отечества“ от 18 април 1943 г., а после и във вестниците „Социалистическая родина“ и „Ворошиловградская правда“.

Първите съветски журналисти, написали през 1943 г. книга за подвига на „Молодая гвардия“ и нейния ръководител Олег Кошевой, са Владимир Лясковский и Михаил Котов.

На подвига на младогвардейците е посветен романът „Млада гвардия“ (1945, 1951) на Александър Фадеев, благодарение на който те получават международна известност. Пресъздадени са действителни събития, запазени са истинските фамилии на повечето действащи лица - комунист, младогвардейци, техни роднини, помагачи и др. Книгата съдържа стихове на Олег Кошевой (гл. 47) и Иван Земнухов (гл. 10), текста на клетвата (гл. 36) и на позивите (гл. 39). Има обаче и много измислени (често - събирателни) персонажи и сцени, например образите на полицая Игнат Фомин, нелегалния Матвей Шулга, младогвардееца Евгений Стахович, макар и в някаква степен да имат свои прототипи. Авторът получава за романа ордените „Ленин“ и „Червено знаме“ и Сталинска награда първа степен.

  • „Млада гвардия“ („Молодая гвардия“) – съветски игрален филм от 1948 г. по едноименния роман на А. Фадеев, режисьор Сергей Герасимов
  • „Последна изповед“ („Последняя исповедь“) – руски сериен игрален филм от 2006 г. по едноименния роман на А. Фадеев, режисьор Сергей Лялин, сценаристи Юрий Аветиков, Евгений Котов; добавен е религиозен подтекст
  • «Млада гвардия. По следите на предателя…» («Молодая гвардия. По следу предателя…») Архив на оригинала от 2011-06-21 в Wayback Machine. - руски документален филм от 2006 г., разследване на телевизионна програма „Искатели“, Първи канал
  • „Наши“ („Наши“) – украински пълнометражен анимационен филм от 2012 г. на детска школа „Фантазеры“, Луганск под ръководството на Алексей Сич.
Пощенска марка, 1967 г.
  • „Млада гвардия“ („Молодая гвардия“) – опера (4 действия, 7 картини) на Юлий Мейтус от 1947 г.[2]
  • „Разпята юност“ („Распятая юность“) – рок опера на Юрий Кукурекин от 2013 г.[3]
  • театрални постановки в СССР, днешна Украйна и други страни
  • пощенски марки, пликове, щемпели
  • паметници
  • На организацията е наименуван новият град Молодогвардейск в Луганска област (1961), на участници в организацията и на нея са наименувани населени места, квартали, улици, совхози, колхози, кораби, училища, пионерски лагери и др. – Лугански военен лицей „Герои на Млада гвардия“, Училище № 2 „Млада гвардия“ в Чебаркул (Челябинска област)
  • В самия Краснодон действа музей „Млада гвардия“, създадени са и училищни музеи (Москва, Томск).
  • Издигнати са монументи, паметници, барелефи на младогвардейци – паметник в Краснодон, негово копие в Санкт Петербург (парка „Екатеринхоф“), Алея на героите-комсомолци (паметници) в 116 училище (Харков), Монумент на героите-пионери (паметници) в пионерски лагер „Алые паруса“ (край гр. Толиати) и др.
  1. Брехать — как с горы катиться, архив на оригинала от 20 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071020080427/http://oblrada.lg.ua/node/3327, посетен на 22 април 2013 
  2. Опера Мейтуса «Молодая гвардия» // Архивиран от оригинала на 2015-03-30. Посетен на 2013-04-22.
  3. Неперевершено! Сногсшибательно! // Архивиран от оригинала на 2013-03-12. Посетен на 2013-04-22.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Молодая гвардия (подпольная организация)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​