Мобила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мобила
Общ брой изчезнали като племе
Значителен
брой в
САЩ, Алабама
Език
Сродни етно групи чокто

Мобила (на английски: Mobila) е северноамериканско индианско племе, което през 1540 г. живее от източната страна на река Мобил, между реките Алабама и Томбигби в Алабама. По това време мобила имат няколко големи силно укрепени селища и наброяват от 6000 до 7000 души.[1]

Име и език[редактиране | редактиране на кода]

Не е известно какво означава името мобила. На техния език се наричат „мойла“, което вероятно е чокто думата „моели – греба“. Езикът им е мускогски, тясно свързан с езика чокто. Мобила дават името си на един универсален език, базиран на езика чокто или чикасо, наречен Мобил жаргон, който се използва в търговията от всички племена в Югоизтока.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Експедицията на де Сото (мобила е в оцветеното в зелено)

Мобила се появяват в историята през 1540 г., когато експедицията на Ернандо де Сото навлиза в едно тяхно село в опит да се снабди с провизии за по-нататъшното си пътуване. Вождът на селото, Тускалуса казва на испанците, че ще им помогне, но трябва да отидат в селото Мабила (Мавила, Моила), което е по-голямо и по-богато от неговото село. Когато пристигат обаче в Мобила испанците са помолени да напуснат и докато траят преговорите един войн мобила напада и убива един от испанските войници. Изведнъж отвсякъде изскачат скрилите се войни и нападат. Испанците побягват изоставяйки своите убити и ранени. Битката, която последва остава в историята като Битката за Мабила (18 октомври 1540 г.) Над 2500 индианци биват убити в нея. Испанците губят 200 убити и 150 ранени, повечето от които смъртоносно. След битката, оцелелите мобила вероятно се събират в селото Нанипакна. Когато французите се установяват в Алабама, те живеят от западната страна на река Мобил, малко под сливането на реките Алабама и Томбигби, и наброяват около 500 души. След основаването на Мобил, мобила се преместват близо до него и остават тук до 1764 г. След това вероятно се присъединяват към чокто и изчезват от историята.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Swanton, John Reed. „The Indian Tribes of North America“. Washington D.C, US Gov. Print. Office, 1953. с. 159.
  2. Lankford, George E.. „Chacato, Pensacola, Tohome, Naniaba and Mobila“ in Handbook of North American Indians. Т. 14 Southeast. Washington D.C, Smithsonian Institution, 2004. с. 664.