Направо към съдържанието

Папагал монах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Монашески папагал)
Вижте пояснителната страница за други значения на Монах.

Монашески папагал
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Папагалоподобни (Psittaciformes)
семейство:Папагалови (Psittacidae)
род:Монашески папагали (Myiopsitta)
вид:Монашески папагал (M. monachus)
Научно наименование
Boddaert, 1783
Разпространение
Монашески папагал в Общомедия
[ редактиране ]

Папагалът монах (Myiopsitta monachus) е вид южноамерикански папагал единствен представител на род Myiopsitta. Произхожда от умерените и субтропичните райони на Аржентина и съседни на нея страни. Отглеждани в плен птици като домашни любимци пуснати на свобода са интродуцирани в урбанизирани райони по цял свят.

Дължината на тялото е около 29 cm с размах на крилете 48 cm и тегло 100 g. Женските са с около 10 – 20% по-дребни от мъжките. Долните части са светли почти бели, главата и гърба са зелени. Крилата и задницата стават светлозелени и жълти. Опашните пера са жълто-зелени, маховите пера са сини, а човката е оранжева.[2]

Одомашнените птици могат да бъдат и в други цветови разновидности като на основния зелен цвят преобладава в различна степен синьо, бяло и жълто.

Макар че видът днес е единствен представител на род Myiopsitta, е възможно един от подвидовете му – Myiopsitta monachus luchsi да бъде отделен като самостоятелен вид – Myiopsitta luchsi.[3] Подвидовете на папагалите монах са:

Птиците се одомашняват и се отглеждат като любимци в домовете. Много от тях са изпускани неволно или освобождавани нарочно от стопаните си. Ето защо през последните десетилетия се наблюдава образуване на градски колонии от папагали монаси в редица големи градове по света, най-вече в Европа и Северна Америка.

Птиците обитават степите и редките гори в района на ареала си в Южна Америка. Живее на ята, които наброяват между 200 и 500 индивида. Ятата от малките птици могат да нанесат значителни щети на селското стопанство, като нападат посевите от зърнено-житни култури. Местните жители ги убиват като вредители или ги улавят с цел продажба.

Папагалите монаси гнездят по дървета в блатисти местности, изграждайки големи кръгли гнезда, достигащи до 3 метра в диаметър, или използвайки стари гнезда. Обикновено няколко двойки изграждат гнездото съвместно и всяка от тях има отделен вход. Обикновено гнездото се надгражда от новоприсъединила се двойка, като цялостното му изграждане може да продължи до 3 месеца. Снасят по 5 до 8 броя бели яйца, които се мътят 22 – 26 дни. На 6 – 7 седмична възраст младите излизат от гнездото. Някои двойки мътят по два пъти годишно, а гнездото се използва в продължение на няколко години.

Когато тези папагали се отглеждат в домашни условия, трябва да се има предвид, че не обичат самотата и не бива да бъдат оставяни без грижи и внимание. Самотата може да ги подтикне да започнат да се нараняват сами. Има опасност да започнат да късат перата си и дори да разкъсват и наранят кожата си. Такова поведение е знак, че за папагала монах не са полагани достатъчно и адекватни грижи.[5]

  1. Myiopsitta monachus (Boddaert, 1783). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Collar (1997a,b), Juniper & Parr (1998)
  3. Collar (1997b)
  4. Amorim & Piacentini (2006)
  5. Папагал Монах - отглеждане и характеристика