Муазез Тахсин Берканд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Муазез Тахсин Берканд
Muazzez Tahsin Berkand
турска писателка
Родена
1900 г.
Починала
4 октомври 1984 г. (84 г.)
Семейство

Уебсайт

Муазез Тахсин, след 1934 година Берканд (на турски: Muazzez Tahsin Berkand), е турска писателка.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Муазез Тахсин е родена в големия македонски град Солун, тогава Османската империя, в семейството на Хасан Тахсин и съпругата му Айше.[1] Няма консенсус относно годината на нейното раждане - 1894 или 1899 година.[2] Според Writers of Turkey тя е родена в 1899 година.[1] Семейството напуска Солун при избухването на Балканската война в 1912 година и се установява в столицата Цариград. В Цариград Муазез учи английски и френски език с частни учители и учи във френската мисионерска школа на сестрите успенки. В 1917 година отива в Бейрут, Ливан, по това време под османско владичество, за да работи като учителка по турски в Бейрутската девическа гимназия, която е основана от Халиде Едип. След Гръцко-турската война, в 1922 година, тя се завръща в Цариград, за да служи няколко години в Тераки гимназията в Шишли като учителка по френски език и етика. Между 1925 и 1929 година работи в Националната автомобилна компания като преводачка и секретарка. След това Муазез Тахсин работи като преводачка в Отоманската банка. Берканд работи 25 години в юридическия отдел на банката.[1]

Докато работи като преводачка, Берканд пише литературни произведения, които ѝ носят слава. Авторка е и на къси разкази, но е известна предимно с романите си.[3]

Берканд никога не се омъжва. Умира в Истанбул на 4 октомври 1984 година.[1]

Библиографи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1933: Sen ve Ben („Ти и аз“)
  • 1935: Bahar Çiçeği („Пролетно цвете“)
  • 1935: Sonsuz Gece („Безкрайната нощ“)
  • 1938: Bir Genç Kızın Romanı („Романът на момичето“)
  • 1941: Kezban
  • 1943: Kızım ve Aşkım („Моята дъщеря и моята любов“)
  • 1944: Saadet Güneşi („Слънцето на щастието“)
  • 1945: Lâle („Лале“)
  • 1948: Büyük Yalan („Голямата лъжа“)
  • 1949: O ve Kızı („Тя и дъщеря ѝ“)
  • 1953: Sevmek Korkusu („Страх от любовта“)
  • 1957: Kırılan Ümitler („Измамени надежки“)
  • 1958: Rüya Gibi („Като в сън“)
  • 1960: Yılların Ardından („След години“)
  • 1963: Gençlik Rüzgârı („Вятърът на младостта“)
  • 1967: İlk Aşk („Първа любов“)
  • 1972: Bir Gün Sabah Olacak mı („Ще изгрее ли някога слънцето?“)
  • 1972: İki Kalp Arasında („Между две сърца“)
  • 1974: Uğur Böceği („Калинка“)
  • 1980: Yabancı Adam („Чужд човек“)[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Muazzez Tahsin Berkand // Women Writers of Turkey. Архивиран от оригинала на 2021-05-09. Посетен на 9 май 2021 г.
  2. а б Muazzez Tahsin Berkand // Biyografi Arşivi - Kim Kimdir. Посетен на 9 май 2021 г.
  3. а б Muazzez Tahsin Berkand // 1000Kitap. Посетен на 9 май 2021 г.