Музей на народното творчество (Никозия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Музей на народното творчество
Μουσείο Λαϊκής Τέχνης Κύπρου
Музеи в Кипър
Сградата на музея
МестоположениеНикозия
Тематиканародно тварчество
Основан1937 година
ОснователОбщество на кипърските изследователи
Работно времепонеделник – петък
09.30 – 16.00 ч.
събота 09.00 – 13.00
(почивни дни: неделя)
Допълнителна информация
Адресплощад „Архиепископ Киприан“
Музей на народното творчество
Μουσείο Λαϊκής Τέχνης Κύπρου
в Общомедия
Глинени съдове

Музеят на народното творчество в Никозия (на гръцки – Μουσείο Λαϊκής Τέχνης Κύπρου), е основан от членове на Обществото на кипърските изследователи през 1937 година и се помещава в сградата на стария архиепископски дворец на площад „Архиепископ Киприан“. От другата страна на улицата е Общокипърската гимназия, най-старата и най-голямата гимназия в Кипър, основана от архиепископ Киприан през 1812 година.[1]

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

В днешния си вид сградата на музея в някои свои части напомня готическия стил и е датирана към 15 век.[1] Използвани са помещенията, оцелели след 14 век, когато в нея е бил настанен манастир на Бенедиктинския орден.[2] По-късно е използвана и от хоспиталиерите, които построяват до нея църквата Свети Йоан. Гръцката православна църква започва да използва сградата още преди османската окупация през 1571 година.[1]

През 1950 година в сградата е открита фреската Благовещение с надпис на гръцки под нея. Пет години след това музеят затваря врати и не работи в продължение на 4 години, когато гръцките кипърци въстават срещу британската колонизация след продължителна, но безуспешна мирна политика и дипломатически усилия. Музеят отново е затворен, този път за една година, през лятото на 1974, когато започва турското нашествие и северната част и острова е окупирана. Тогава колекцията е транспортирана до по-безопасни райони.[1]

През 1961 година архиепископията е преместена в нов дворец, а старата сграда е дарена за създаването на музея. През 1962 – 1964 година, с помощта на първия президент на републиката Макариос III и с допълнителни средства от сдружението, е извършена основна реконструкция на сградата.[1]

С течение на годините се появява необходимостта от нови ремонти, които да осигурят пространство и безопасност на артефактите, тъй като покривът е напът да се срине, а високата влажност започва да нанася непоправими щети на експонатите. През 1990 година средствата за ремонта са осигурени от архиепископ Хрисостом I и обновяването на сградата завършва през 1996 година.[1]

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от експонатите на музея от 19 и 20 век са дарени, а други са били купени от частни колекции или директно от селяните. Повечето от тях произхождат от области, които сега са заети от Севернокипърската турска република.[1]

Изложени са местни изделия на грънчарското изкуство, кошничарството, кожарството, бродерии, дантели, народни костюми, метални изделия, дърворезба, картини в стил наивизъм, селскостопански и тъкачни инструменти и много други. Днес броят на каталогизираните предметите е над 5000.[1]

Интерес представляват голямото легло с балдахин, восъчните оброчни изображенията на части от тялото, кучета и други, оставяни в църкви и манастири, с надеждата за излекуване. Изложени са богато декорирани негледжосани глинени съдове, оцветени скринове и гардероби, декорирани с геометрични и флорални мотиви. Носиите са от различни краища на страната – отворена на врата рокля с много дълги ръкави, жълта раирана рокля с черен елек и също така дълги ръкави и други.[2]

На стената над дантелена покривка, изплетена от соргото, от което ние правим метлите си, е закачена картина от 1892 година, изобразяваща бореца Панаис Коталианос, вдигнал тежест с едната си ръка.[2]

Интересна е изложената ръчно изработена врата на църквата „Агиос Мамас“ от 19 век, останала в окупираната северна част на страната. Тя е забележителна с това, че гръцкият нобелов лауреат, поетът Георгиос Сеферис я споменава в поемата си „Малките неща на Кипър“. Произведението е посветено на неговия приятел, художника Адамантиос Диамантис, който е и първият директор на музея.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]