Мустафа Джемилев
| Мустафа Джемилев Mustafa Cemilev | |
| украински политик | |
 | |
| Роден |
13 ноември 1943 г.
|
|---|---|
| Религия | ислям |
| Националност |  Украйна |
| Награди | Награда „Нансен“ за принос към бежанците (1998)[1] Доктор хонорис кауза (9 май 2014)[2] Доктор хонорис кауза (12 декември 2014)[3] Доктор хонорис кауза (10 май 1996)[4] Доктор хонорис кауза (12 април 2016)[5] |
| Политика | |
| Партия | Европейска Солидарност |
| Мустафа Джемилев в Общомедия | |
Мустафа Абдулджемил Джемилев (на кримскотатарски: Mustafa Abdülcemil Cemilev; на руски: Мустафа́ Абдулджеми́ль Джеми́лев; на украински: Мустафа́ Абдульджемі́ль Джемі́лєв, също известен със своя прякор Qırımoğlu (Къръмоолу; Къръмоглу), на руски: Кырымоглу́; на украински: Киримоглу́) е бивш председател на Меджлиса на кримските татари[6][7] и член на Върховната рада на Украйна от 1998 г. Той е признат за лидер на Кримскотатарското национални движение и за дисидент от времето на СССР.[8][9]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Живот в Съветския съюз
[редактиране | редактиране на кода]Джемилев е роден на 13 ноември 1943 г. в Ай-Серез, Крим, тогава в Руската СФСР, макар по това време тя да е под немска окупация. Той е само на 6 месеца, когато неговото семейство, заедно с останалите кримски татари е депортирано от съветските власти през май 1944 г., скоро след като червената армия си връща отново владението на полуострова.[10] Той израства в изгнание в Узбекската ССР.
На 18 години Джемилев и няколко от неговите сподвижници създават Съюза на младите кримски татари. По този начин започна тежката и дълга борба за признаване на правата на кримските татари да се завърнат в родината си. Между 1966 и 1986 г. Джемилев е арестуван 6 пъти за антисъветска дейност и лежи в редица съветски затвори и трудови лагери под наблюдение.[11] Джемилев също така е известен с най-дългата гладна стачка в историята на движението за човешки права. Гладната стачка трае 303 дни, но той оцелява след като е нахранен насила.
През май 1989 г. той е избран начело на новооснованото Кримскотатарско национално движение. Същата година се завръща в Крим със семейството си, ход, който ще бъде последван от завръщането на 250 000 татари в родината им.
На 3 юни 2014 г. е първия, който получава наградата за солидарност „Лех Валенса“.
Украинска политика
[редактиране | редактиране на кода]По време на парламентарните избори в Украйна през 1998 г. е избран за депутат в Украинския парламент от листата на Рух[12] и на изборите през 2002,[13] 2006[14] и 2007[14] е преизбиран за депутат като член на Наша Украйна.[14]
Министърът на вътрешните работи на Украйна Юрий Луценко казва през октомври 2009 г., че група свързана с талибаните и Ал Кайда наречена „Ат-Такфир вал-Хиджра“ подготвя покушение срещу Джемилев. Двама от членовете на групата са арестувани.[6]
През ноември 2011 г. Джемилев обявява оттеглянето си от политиката.[15] Но по време на парламентарните избори през 2012 г. се присъединява към листата на Всеукраинското обединение „Отечество“ и е преизбран в парламента.[16][17]
На парламентарните избори през 2014 г. Джемилев е преизбран в парламента след като в първата десетка на листата на Блока на Петро Порошенко „Солидарност“.[18][19]
Кримска криза
[редактиране | редактиране на кода]Джемилев е в Анкара по време на Кримския референдум през 2014 г. за влизането на полуострова в рамките на Руската федерация. След като предварителните резултати от референдума са обявени, той провежда обща пресконференция с турския вътрешен министър Ахмед Давутоглу. Джемилев декларира, че Меджлиса има идентична позиция с тази на Турция в това, че приемат референдума за нелегален и твърдят, че резултатите са манипулирани от Русия.[20]
През април 2014 г. на Джемилев е предаден документ на украинската граница, който го информира, че му е забранено от федералния закон да навлиза на руска територия за 5 години. Напечатаният документ е неподписан, с никакво официално начало и е направен достояние на обществеността от кримскотатарския парламент-Меджлиса.[21] Говорител на руската федерална миграционна служба казва, че агенцията няма никаква информация за забрана за пътуване. На 3 май Мустафа се опитва да прекоси „границата“ между Херсонска област и отцепническата република Крим, но не успява, защото руските окупационните сили са блокирали пътя с танкове.[22]
Руските власти тогава издават заповед за арест на Джемилев и го поставят във федералния списък на издирваните лица за това че се опитва да премине незаконно границата, когато се е опитал да се върне в Крим.[23]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Номиниран е няколко пъти за Нобелова награда за мир от редица неправителствени организации и отделни хора.[24][25][26]
- Медал Нансен
През октомври 1998 г. Върховния комисар на ООН за бежанците награждава Джемилев с Награда „Нансен“ за принос към бежанците за неговите изключителни приноси и „неговия ангажимент за правото на завръщане на кримските татари.“ В интервю, което Джемилев дава скоро след като получава наградата казва, че „когато се използват насилствени средства, невинни хора умират и никаква справедлива кауза не може да оправдае отнемането на невинни животи.“ За кримското татарско национално движение е характерно постоянно ударение върху ненасилието.
- Турски орден на републиката
На 14 април 2014 г. Джемилев е награден с Орден на републиката от турския президент Абдула Гюл.[27]
- Полска награда за солидарност
На 7 май 2014 г. Мустафа Джемилев е награден и така става първия носител на Награда „Солидарност“[28] на Република Полша.
- Почетен гражданин
Удостоен е със званието „Почетен гражданин“ на градовете Кастамону и Къръккале в Турция.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.unhcr.org
- ↑ www.comu.edu.tr
- ↑ uludag.edu.tr
- ↑ www.memleket.com.tr
- ↑ www.mruni.eu
- ↑ а б Police opens case against criminal organization in Crimea, Kyiv Post (25 ноември 2009)
- ↑ BBC News – Regions and territories: Crimea // Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ Back into exile: The life of Mustafa Dzhemilev is a parable of the Crimean Tatars’ struggles // The Economist. 20 юни 2015. Посетен на 21 юни 2015.
- ↑ The fear peninsula: chronicle of occupation and violation of human rights in Crimea. Crimea is Ukraine, 2015. с. 75.
- ↑ International Committee for Crimea – Surgun: Deportation of Crimean Tatars (18 май 1944)
- ↑ Crimean Prosecutor Threatens Tatar Council With Crackdown by Philip Shishkin, Wall Street Journal (5 май 2014)
- ↑ Ethnicity and Territory in the Former Soviet Union: Regions in Conflict (Cass Series in Regional & Federal Studies) by Dr James Hughes and Gwendolyn Sasse, Routledge, 2001, ISBN:978-0-7146-5226-9, page 98
- ↑ Explaining the Low Intensity of Ethnopolitical Conflict in Ukraine by Susan Stewart, [[Lit Verlag, 2005, ISBN:978-3-8258-8331-7, page 194
- ↑ а б в Dual p, Kyiv Post (9 юли 2009)
- ↑ Лидер крымских татар объявил об уходе из политики, Lenta.Ru (8 ноември 2011)
- ↑ Mustafa Dzhemiliov is number 12 on the list of the United Opposition „Fatherland“, Den (2 август 2012)
- ↑ Party of Regions gets 185 seats in Ukrainian parliament, Batkivschyna 101 – CEC, Interfax-Ukraine (12 ноември 2012)
- ↑ General official results of Rada election, Interfax-Ukraine (11 ноември 2014)
Central Election Commission announces official results of Rada election on party tickets, Interfax-Ukraine (11 ноември 2014) - ↑ Petro Poroshenko Bloc: Facts and Details Архив на оригинала от 2016-04-27 в Wayback Machine., Sputnik News (25.10.2014)
- ↑ Davutoğlu: Referandumun sonuçları kabul edilemez, Хюриет (17 март 2014)
- ↑ Crimean authorities move against Tatars and their leader // Euronews, 22 април 2014. Архивиран от оригинала на 2018-09-18. Посетен на 2018-05-28.
- ↑ Russia denies travel ban on Crimean Tatar ex-leader // RT International. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ Гальперович, Данила. Мустафа Джемилев: арестовав меня заочно, Россия хочет не пустить меня домой // Voice of America, 27 януари 2016. (на руски)
- ↑ Mustafa Dzhemilev nominated for Nobel Peace Prize // KyivPost. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ Tatarstan NGOs Propose Crimean Tatar Leader For Nobel Peace Prize // RadioFreeEurope/RadioLiberty. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ Mustafa Dzhemilev for Nobel Peace Prize – Le Jeune Turc – My Telegraph // Le Jeune Turc – My Telegraph. Архивиран от оригинала на 2016-01-26. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ Cumhurbaşkanı Gül’den, Kırım Tatarları Lideri Kırımoğlu’na Cumhuriyet Nişanı (Turkish) // Çankaya Köşkü, Presidency of Republic of Turkey, 15 април 2014. Посетен на 23 април 2014.
- ↑ Mustafa Dżemilew pierwszym laureatem Nagrody Solidarności // Polish MFA, 7 май 2014. Посетен на 3 юни 2014. (на полски)
Интервюта
[редактиране | редактиране на кода]- Interview: Crimean Tatar leader expects tensions to rise // Radio Liberty, 5 май 2014.
- Голицына, Наталья. Мустафа Джемилев: „70 лет спустя многое повторяется“ // Radio Liberty, 16 май 2014. (на руски)
- Бурнос, Тарас. Мустафа Джемилев: электроэнергия для Крыма – в обмен на свободу для политзаключенных // Voice of America, 14 декември 2015. (на руски)
- Спецвипуск. Пам'яті Андрія Сахарова в
Допълнителни източници
[редактиране | редактиране на кода]- In defense of Mustafa Dzhemilev. Mustafa Dzhemilev Defense Committee, 1976.
- Release Dzhemilev // The New York Review of Books. 17 май 1979.
- Alexeyeva, Ludmilla. Mustafa Dzhemilev, his character and convictions // Tatars of the Crimea. Return to the homeland. Durham, Duke University Press, 1998. ISBN 0822319942. с. 210 – 211.
- Free Mustafa Dzhemilev // The New York Review of Books. 15 юли 1976.
- Doroszewska, Ursula. Reclaiming a homeland: an interview with Mustafa Dzhemilev // Uncaptive Minds 5 (3). Fall 1992. с. 51 – 62.
- Grigorenko, Andrei. Mustafa Dzhemilev // Survey. Autumn 1975. с. 217 – 222.
- Seytmuratova, Ayshe. Mustafa Dzhemilev and the Crimean Tatars: story of a man and his people – facts, documents, how to help. Center for Democracy, 1986.
- Бекирова, Гульнара. Страницы крымской истории: Омский процесс Мустафы Джемилева // Radio Liberty, 16 април 2015. (на руски)
- Васильев, Виктор. Людмила Алексеева: заочный арест Мустафы Джемилева – „это подлость“ // Voice of America, 21 януари 2016. (на руски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Mejlis of the Crimean Tatar People
- Crimean Tatar National Movement
- International Committee for Crimea
- RFE/RL Interview with Mustafa Dzhemilev
- Dzhemilev biography
|
