Мъртво течение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мъртвото течение може да се раздели условно на три части: подхранващи течения, гърло и глава. Примерен сценарий за формиране: вълните достигат брега по цялата му дължина и се разбиват при пясъчните прагове (в светло синьо на диаграмата), след което достигат до плажа. Там водата не може да продължи движението си напред и се връща обратно по пътя на най-малко съпротивление. Обикновено този път представлява дълбочина (изобразена в тъмно синьо на диаграмата) между два пясъчни прага или плитчини. Течението е най-силно в областта на гърлото и губи сила щом достигне главата по-навътре в морето.

Мъртвото течение, също наричано разривно течение[1] (да не се бърка с „мъртво вълнение[1]), е силно и бавно водно течение в непосредствена близост до брега причинено от разбиващите се вълни, което отвежда вода от брега към по-дълбоката част на океана, морето или друг воден басейн. Обичайната скорост е 1-2 км/ч. Все пак в редки случаи може да достигне до 8 км/ч, което е значително повече от скоростта на плуване на олимпийски плувец.

Мъртво течение може да се образува на всеки открит за прибоя бряг с разбиващи се вълни.[2]

Най-често мъртвото течение свършва веднага зад линията на разбиване на вълните.[2]

В САЩ мъртви течения са причина за 80% от водните спасителни операции на плажове с прибой.[2]

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Мъртвото течение се образува от разбиващите се вълни, които пренасят вода към брега. Щом достигне брега тази вода се оттегля обратно към морето. При определени условия свързани с формата на брега и дъното и силата на вълните, оттеглянето се случва под формата на течение насочено навътре в морето, перпендикулярно на брега. Обикновено така образувания воден поток губи силата си на неголямо разстояние от брега, близо след линията на разбиващите се вълни.

Мъртвите течения могат да са много тесни, но понякога достигат стотици метри в широчина.[2]

Заплаха за плажуващите[редактиране | редактиране на кода]

Мъртвото течение е основна заплаха за плажуващите. Най-вече това важи за слабите плувци или хората, които не умеят да плуват, но скороста му може да е достатъчно голяма за да отнесе дори опитни плувци навътре във водата.[2] Обстоятелството, че зоната на мъртвото течение обикновено изглежда по-спокойна и по-подходяща за плуване от съседните, по-плитки зони създава допълнителна опасност.[3] Мъртвото течение не тегли към дъното, а навътре в морето.[3]

Разпознаване[редактиране | редактиране на кода]

Мъртвото течение понякога може да се разпознае визуално.

Мъртвото течение невинаги е лесно разпознаваемо за средностатистическия плажуващ. В някои случаи мъртвото течение може да бъде разпознато по един или повече от следните признаци:[2]

  • район със забележимо различен цвят на водата
  • постоянен поток от морска пяна, водорасли или друга плаваща материя, който се отдалечава от брега
  • неравномерност в изгледа на разбиващите се вълни

Техника за преодоляване[редактиране | редактиране на кода]

Предупредителен знак за мъртво течение на плажа Аркутино, община Приморско.

При по-голяма сила плуването срещу течението е непосилно и за добър плувец.[3] Важно е да се запази самообладание.[3] Не е препоръчително да се правят опити да се плува срещу течението, защото това може да доведе до изтощаване на плувеца без да го прибилижи към брега, и впоследствие да предизвика уплаха и паника.[3][2] Техниката на излизане от течението е да се плува успоредно на брега, докато се излезе от течението, а след това към брега. Ако плувецът не може да изплува от течението, може да се остави да бъде отнесен и малко навътре в морето, където мъртвото течение престава, и оттам да доплува до брега заобикаляйки го.[2]

Поверия[редактиране | редактиране на кода]

В България погрешно се смята, че най-често се появява в началото на август. Това е суеверие, свързано с така наречения „Ден на удавника“ – 2 август, Илинден според стария църковен календар. Мъртво течение има и през пролетта, есента и зимата, но тогава по обясними причини никой не попада в него. [4][5]

Друго разпространено вярване е, че теченията в прибоя и най-вече мъртвото течение „дърпат“ особено изразено надолу към дъното.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Пейчев, Веселин, Димитров, Димитър. Океанология. Варна, ОНГЪЛ, 2012. ISBN 9789548279826.
  2. а б в г д е ж з About Rip Currents. Американска асоциация на водните спасители ((en)).
  3. а б в г д „How to Survive Beach Rip Currents“. Образователно видео на Университета в Нов Южен Уелс, Австралия ((en)).
  4. Честваме Илинден по стар стил, избягвайте морето и реките
  5. Ден на удавника – едно излишно поверие!