НК-33

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

НК-33 (11Д111) е ракетен двигател, разработен в периода 1960 – 1970 г. от „СНТК им. Н.Д. Кузнецова“. Обозначението „НК“ е получено от инициалите на главния проектант – генерал Николай Дмитриевич Кузнецов. Били са предназначени за ракетата Н-1, част от злополучната Лунна програма на СССР.

НК-33

История[редактиране | редактиране на кода]

КБ Кузнецов (старо название ОКБ-276) се намира в г.Самара (Куйбишев), разработва и произвежда мощни реактивни и винтови газотурбинни самолетни двигатели. Работа по реактивни ракетни двигатели започва през май 1959 г., разработвайки в 1960 г. двигателя НК-9.През същата година по инициатива на Сергей Корольов в ОКБ-276 започват конструкторски проработки по ЖРД за новата ракета Н1. Разгледани са три варианта кислород/керосинови двигатели с тяга 150, 300 и 600 т.по закрит цикъл и налягане в горивната камера от 15 МПа. След проведения анализ е било прието решение за използване на двигатели с тяга 150 т. Главна причина за това е била невъзможността за производство на крупногабаритни детайли за двигателите с тяга 300 и 600 т на съществуващата производствена база[1].

НК-15[редактиране | редактиране на кода]

През 1961 г. ОКБ Кузнецов пристъпило към разработка на ЖРД за ракетата Н1: двигател за първа степен НК-15 (11Д51), втора степен НК-15В (11Д52), трета степен – НК-19 (11Д53), и четвърта степен – НК-21 (11Д54).(Двата последни са модификации на двигателя НК-9).Заданието е изпълнено в рекордно кратък срок и в 1967 г. – НК-15 (11Д51) успешно преминава стендовите изпитания. Корольов е удовлетворен от уникалните параметри на двигателите, превъзхождащи конкурентните кислородно-керосинови двигатели F-1 на американската ракета „Сатурн-5“. Специфичният импулс на НК-15 е 294 с, а на F-1 266 с. За да получи такива показатели Кузнецов е бил принуден да повиши налягането в горивната камера до 150 атм., докато при F-1 налягането е само 70 атм[2]. Новите двигатели са едноразови и се тестват по авиационна схема-на партиди. Следват няколко аварии с тежки последици. Неуспехите не обезсърчават амбициозния Кузнецов и той решава да разработи нов многоресурсен двигател на базата на вече постигнатото.

Изложбен макет на НК-33

НК-33[редактиране | редактиране на кода]

Двигателя НК-33 е усъвършенствана версия на НК-15, с тяга 154 тс. Първите огневи изпитания на НК-33 са през април 1970 г.Планиран е за замяна на НК-15, използван в ракетата Н-1.До 1974 г.са произведени около 120 двигателя НК-33 и НК-43(вариант на НК-33 за втора степен). След четирите изпитателни полета на H-1, които са аварийни, работата по ракетата е била прекратена, а двигателите остават на склад. Цялата съветска лунна програма е строго секретна чак до 1989 г. Едва през 90-те години старият вече генерал Кузнецов успява да издейства представяне на НК-33 в изложба, и предизвиква колосален интерес. Появяват се различни проекти за употреба на НК-33: „Союз-2“, „Аероджет“ и други.[3]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Многоразовия двигател НК-33 използва едновалова схема с закрит цикъл при гориво RP-1 (керосин) и течен кислород като окислител. Няма монтирани рулеви камери, нито подвижно сопло – по начало в „Н-1“ за управление по тангажа и крена се използвал метода разнотяг.При НК-33 за пръв път (в ракетна техника) са приложени авиационните принципи за компактно конструиране, които изключват многочислените външни тръбопроводи, а благодарение на новите решения, се обезпечава високата му надежност и многоразовост. В сравнение с другите двигатели от този клас НК-33 е най-лек.[4].

Сравнителни данни на NK-33 и NK-43[редактиране | редактиране на кода]

Име NK-33 NK-43
Тяга (на морското равнище) 1505 kN
Тяга (Във вакуум) 1638 kN 1750 kN
Маса 1235 kg 1473 kg
Дължина 3,7 m 5 m
Диаметър 2 m 2,5 m
Гориво LOX/RP-1
Съотношение на смесване 2,6:1
Налягане в горивната камера 145 bar
Специфичен импулс 297s 346s
Съотношение в дюзите 27:1 80:1

Модификации на НК-33[редактиране | редактиране на кода]

НК-33А[редактиране | редактиране на кода]

Външно видео
Лёгкий Союз с НК-33А
www.youtube.com

НК-33А – разработена от СНТК им. Н.Д. Кузнецова модификация на НК-33. Използва се в първата степен на ракетата Союз-2-1в.Първия пуск на „Союз-2.1в“, е в края на 2013 г.и е успешен. Леката ракета „Союз-2.1в“ в бъдеще трябва да замени конверсионните ракети „Рокот“ и „Днепър“[5].

AJ-26[редактиране | редактиране на кода]

Външно видео
Ракета, пришедшая с холода»/ The Engine That Came In From The Cold
www.youtube.com

Aerojet AJ26 in the Stennis E-1 Test Stand - cropped.jpg

AJ-26 – разработена от компанията Аероджет и лицензирана в САЩ модификация на НК-33 за американски ракети-носители (Antares).През 1993 г. между СНТК Н.Д. Кузнецов и американската компания Aerojet е сключен договор за покупката на 47 двигателя НК-33 и НК-43 от запасите, които са съхранени в Самара, при цена около 1 млн долара за изделие. На закупените НК-33 е добавена американска електроника, подменени са всички уплътнения, и са дооборудвани с карданен шарнир за управление (подобно на НК-33-1).Първият полет на ракетата Антарес, оборудвана с два двигателя AJ-26 е през 21.04.2013 година и е успешен[6]. По този повод в САЩ е създаден документалния филм „Ракетата която дойде от студа“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Хрушчов С., Раждането на свръхдържавата, Издателство „Прозорец“, София, 2012
  • Черток, Борис Евсеевич, Ракеты и люди (в 4-х тт.) – М.: Машиностроение, 1999
  • Шерстянников В.А. д.т.н."Двигатели, опередившие время (отечественные ЖРД 1960-1980-х годов ХХ века)".
  • Генеральный конструктор Н.Д.Кузнецов и его ОКБ Владимир Николаевич ОРЛОВ, Марина Викторовна ОРЛОВА.-Издателство Волга Дизайн

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]