Найден Тодоров (политик)
Тази статия е за българския политик. За български тромпетист, пианист, композитор и диригент вижте Найден Тодоров.
| Найден Тодоров | |
| Генерален директор на ДСО „Стара планина“ | |
| Мандат | 11 януари 1966 – ? |
|---|---|
| Министър-председател | |
| 1966-? | Тодор Живков |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | ? |
| Полит. партия | БКП (1944-1984) |
| Професия | инженер • политик |
Портал  Политика | |
Найден Миланов Тодоров е български инженер, доктор. Политик от БКП, с големи заслуги за изграждането на дървообработващата промишленост в България и за строителството и модернизацията на голяма част от предприятията в България и в чужбина.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Найден Тодоров е роден на 6 ноември 1919 г. в с. Калотина (махала Бърдо), Софийско, в семейството на Милан и Петра Тодорови. Член е на РМС от 1940 г. и, като студент, на БОНСС от 1942 г.
Участва в Партизанското движение по време на Втората световна война. При военната си служба преминава в нелегалност и става партизанин в Царибродския партизански отряд „Момчил войвода“.
От 9 септември 1944 г. членува в БРП (к.). След примирието работи в областта на дървообработването (1947). Между 1952 и 1962 г. е на работа в държавното индустриално обединение „Дървообработваща индустрия“, както и в Комитета по промишлеността.
Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1962 г. е главен инженер при Комитета по горите и горската промишленост, а от 1965 г. – директор по дървообработването в държавно стопанско обединение. Командирован е в Корейската народно-демократична република за оказване на техническа помощ, за която по-късно е удостоен от правителството на КНДР с орден „Държавно знаме“. Той е сред отговарящите за изграждането на дървообработващо предприятие в Пхенян.
От 11 януари 1966 г. е генерален директор на ДСО „Стара Планина“ към Комитета по горите и горската промишленост[1]. В периода 1974 – 1984 г. е заместник-министър на горите и горската промишленост при министър Янко Марков[2]. Пенсионер е от 1984 г.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Първанов К., Найден Тодоров-Хроника на един живот, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Протокол № 8 от 11 януари 1966 г., стр. 86-89. - www.archives.bg
- ↑ Ръководителите в горите и история на горската служба // Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 2014-12-27.