Натриев перборат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Натриевият перборат е химично съединение, чиято химична формула може да бъде изписана NaH
2
BO
4
Na
2
H
4
B
2
O
8
или, по-правилно, [Na+
]
2
[B
2
O
4
(OH)
4
]2−
.

Съединението обикновено се среща в безводна форма или като хидрат (често наричан „монохидрат“ и „тетрахидрат“).[2] И двете са бели, водоразтворими твърди вещества без мирис.[3]

Тази сол се използва широко в перилните препарати, като едно от избелващите вещества на пероксидна основа.


Натриевият перборат претърпява хидролиза при контакт с вода, произвеждайки водороден пероксид и борат.[3]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Натриевият перборат служи като стабилен източник на активен кислород в много перилни препарати, почистващи продукти и белини.[3] Той е по-малко агресивно избелващо средство от натриевия хипохлорит и други избелващи средства на хлорна основа, което причинява по-малко разграждане на багрилата и текстила. Натриевият перборат освобождава кислород бързо при температури над 60 °C. За да стане активен при по-ниски температури (40–60 °C), трябва да се смеси с подходящ активатор, обикновено тетраацетилетилендиамин.

Натриевият перборат се използва и като окислител в органичния синтез. Например, той превръща тиоетери в сулфоксиди и сулфони.[4]

Безопасност[редактиране | редактиране на кода]

В Европейския съюз натриевият перборат, подобно на повечето борати, е класифициран като „канцерогенен, мутагенен или токсичен за репродукцията“ (CMR), категория 1B на Регламент (ЕО) 790/2009, в резултат на включването му в част 3 на Приложение VI към Регламент (ЕО) 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси. В резултат на това употребата му е автоматично забранена в козметични продукти в ЕС, във всякаква концентрация, считано от 1 декември 2010 г. Това включва използването на перборати за избелване на зъби.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. AC1NUTBX // PubChem. Посетен на 5 октомври 2016 г. (на английски)
  2. Alexander McKillop and William R Sanderson (1995): "Sodium perborate and sodium percarbonate: Cheap, safe and versatile oxidising agents for organic synthesis".
  3. а б в B.J. Brotherton "Boron: Inorganic Chemistry" in Encyclopedia of Inorganic Chemistry (1994) Ed.
  4. John Wiley & Sons, Ltd, rs094.pub2 pp. (на английски)
  5. Nature Inc. (2015): "Chemical used in beauty salon teeth whitening banned by EU".

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sodium perborate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​