Национален музей „Васил Левски“
| Национален музей „Васил Левски“ | |
 Сградата на експозиционната зала. | |
| Местоположение | Карлово, България |
|---|---|
| Тематика | История на България |
| Основан | 1937 г. |
| Обект на БТС | 44 |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 8.30 – 13.00 ч. 14.00 – 17.30 ч. (почивни дни: няма) |
| Зимно работно време | 8.00 – 13.00 ч. 14.00 – 17.00 ч. (почивни дни: няма) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Дора Чаушева |
| Адрес | ул. „Генерал Карцов“ 57, Карлово 4300 |
| Телефон | 0335/ 934 89 |
| Сайт | www.vlevskimuseum-bg.org |
  Местонахождение в Карлово | |
| Национален музей „Васил Левски“ в Общомедия | |
Националният музей „Васил Левски“ в Карлово е посветен на българския национален герой Васил Левски.
Обхваща родната му къща, експозиционна зала, мемориален параклис „Всех святих болгарских“, Чардаклиевата къща и Онбашиевата къща.
История[редактиране | редактиране на кода]
През Освободителната война къщата, в която е живял Левски със семейството си, е опожарена.[1] . Тя е изоставена, голяма част от имота е превърната в сметище, а другата част е обсебена от съседите Чардаклиеви, които са братовчеди на Васил Левски, наследници на сестрата на Гина Кунчева – Дора Чардаклиева. Така се стига до 1932 г., когато режисьорът Васил Гендов подготвя заснемането на филм за Апостола. В същото време има решение на Общинския съвет на Карлово за събаряне на къщата с цел разширяване на прилежащата улица, а според слухове всъщност е защото закрива изгледа към кръчмата на кмета. Ужасен от тази мрачна перспектива, Гендов се заема да спасява каквото може, изоставяйки филма си. В този критичен момент режисьорът се сеща за своя далечен родственик Петър Димков, който е командир на Карловския гарнизон. Димков изпада в ярост, когато Гендов го осведомява за готвещото се кощунство, качва се на файтона си и двамата отиват при кмета Аристотел Янакиев, който започнал да се оправдава с градоустройствените регулации. Полковник Петър Димков разполага военен караул около къщата и издава заповед да се „стреля на месо“, ако някой направи опит да я срути. Така родната къща на Васил Левски е спасена за поколенията. Димков организира набирането на средства за възстановявнето на обекта. Дарител е цялото население на Карлово - и българи, и турци.[2][3]
През 1937 г. къщата е превърната в музей и негов първи уредник е Никола Славчев. През 1954 г. е включен в националната музейна мрежа, а през 1955 г. до нея е изградена зала за документална експозиция. В периода 1968 – 1992 г. музеят е филиал на историческия музей в Карлово. Придобива самостоятелност през 1993 г.[4] От 1994 г. в Карлово музейният комплекс се възстановява и разширява. Към музейния комплекс са включени Чардаклиевата къща и мемориалният параклис „Всех святих болгарских“. От 21 юли 2000 г. музеят придобива званието държавен културен институт с национално значение.[5]
Експозиция[редактиране | редактиране на кода]
В продължение на няколко десетилетия в нея са събирани и се съхраняват вещи, документи и снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници както от Карлово, така и от други краища на страната. Пазят се почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Левски, произведения на изобразителното изкуство.[6]
Къща музей[редактиране | редактиране на кода]
Къщата представлява едноетажна сграда, състояща се от стая, вкопана в земята, зимник, килер, в който се съхраняват сандък с брашно и нощви, и скривалище. В приземната част се намират две стаи. До къщата има разположена долапена работилница за плетене на гайтани и полуоткрита бояджийница. След като в годините около Освобождението къщата рухва, през 1933 г. е изготвен проект от архитект Димитър Иванов и сформиран обществен комитет за реставриране на родната къща на Васил Левски, начело с кмета на Карлово Аристотел Янакиев и с помощта на жителите на Карлово и войници от местния гарнизон. Възстановяването на вътрешната уредба в къщата е поверена на дъщерите на сестра му Яна.[7]
Експозиционна зала[редактиране | редактиране на кода]
Експозиционната зала е построена през 1965 г. В нея са представени материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски[8] – произведения на изобразителното изкуство, които отразяват важни моменти от живота и революционното дело на Апостола, вещи, документи и снимки на Васил Левски, научни биографични изследвания и литературни творби на български и чуждестранни автори, посветени на Апостола. Тук могат да се видят още устав на БРЦК, униформа от Първата българска легия, знамето на Карловския революционен комитет, основан от Апостола през 1869 г.[9]
Мемориален параклис[редактиране | редактиране на кода]
През 2000 година в музейния комплекс е построен по проект на архитект Мария Каразлатева мемориалният параклис „Всех святих болгарских", в памет на Апостола. В него се съхраняват част от неговите коси.[6] Иконостасът е изработен от Явор Петров и Марин Куртев, иконите и стенописите са дело на Владимир Аврамов и Йордан Христов. В параклиса звучи ангелогласният хор на Йоан Кукузел с „Достойно есть“, едно от любимите песнопения на Левски.[10]
Чардаклиева къща[редактиране | редактиране на кода]
Чардаклиевата къща е разположена непосредствено до родната къща на Васил Левски. В нея е живяло семейството на Дона Чардаклиева – сестрата на Гина Кунчева. Къщата е възстановена през 1994 – 1996 г. През нея минава входа за комплекса. В къщата има камерна зала за временни изложби.[11]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Националният музей „Васил Левски“ е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се под № 44.[6] Музеят се посещава от около 35 000 души годишно.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дерменджиева, Стела, Атанас Дерменджиев. 100 национални туристически обекта. „Световна библиотека“. С., 2009. с. 164 – 165
- ↑ Пасков, Пламен. Васил Гендов и Петър Димков спасяват и възстановяват къщата на Левски през 1932 // svobodnamedia.bg, 16 ноември 2021. Посетен на 16 юни 2023.
- ↑ Янакиев, Яков. 1933 г. - Как бяха спасени дворът и къщата на Васил Левски // bolgari.org. Посетен на 8 ноември 2023.
- ↑ а б История // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Архивиран от оригинала на 2013-02-24. Посетен на 02.12.2012.
- ↑ Национален музей „Васил Левски“ – град Карлово // Официален туристически портал на България. Архивиран от оригинала на 2013-09-28. Посетен на 02.12.2012.
- ↑ а б в №44.гр. Карлово – Нац. музей „Васил Левски“ // Български туристически съюз, 04.09.2012. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 02.12.2012.
- ↑ Родната къща на Апостола // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 02.12.2012.
- ↑ Национален музей „Васил Левски“ // karlovobg.eu. Посетен на 02.12.2012.
- ↑ Експозиционна зала // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Архивиран от оригинала на 2014-03-10. Посетен на 02.12.2012.
- ↑ Мемориален параклис // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Архивиран от оригинала на 2013-02-04. Посетен на 02.12.2012.
- ↑ Чардаклиева къща // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Архивиран от оригинала на 2010-02-20. Посетен на 02.12.2012.
