Нели Недялкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нели Недялкова
български филолог
Neli Parashkevova Nedyalkov, Pleven photo.jpg
Родена

Националност Флаг на България България
Професия учител
Научна дейност
Област Филология
Публикации „Художествена неология“ (2013)

Нели Парашкевова Недялкова е доктор по филология, преподавателка по български език и литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нели Недялкова е родена на 19 март 1953 г. в г. Плевен. Дъщеря е на поета Парашкев Дюлгеров, автор на стихосбирката „Легло на огън“ (София, „Хайни“, 2000). Дългогодишна преподавателка по български език и литература в Математическа гимназия „Гео Милев“ – Плевен и НСОУ „София“ – София. При професионалната си реализация е придобила Първа професионално-квалификационна степен.

Доктор по филология с дисертация на тема „Поетични неологизми в съвременната българска поезия“ (1991).

Участвала е дълги години в работата на Съюза на филолозите българисти (в редакционния съвет на сп. „Език и литература“ от 1994 до 2000 г.). Участвала е и в работата на Международното социолингвистично дружество (1991 – 1994). Член на Съюза на учените в България (от 2013 г.).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Неологизми в съвременната българска поезия. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 101 с. [1]
  • Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 2013, 295 с. [2] [3] [4]
  • Молебен за българския език. Интервюта с Мирослав Янакиев, Христо Първев, Петър Пашов, Кирил Димчев и Михаил Виденов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013, 198 с. [5]

Студии, статии, интервюта, съобщения, рецензии[редактиране | редактиране на кода]

  • Поетични неологизми в съвременната българска поезия (Опит за социолингвистично проучване). – Език и литература, 1987, кн. 5, с. 119 – 129.
  • Ценно ръководство за научноизследователската работа на филолозите (Рец. за Янакиев, М. „Електрониката в помощ на учителя филолог“. София: „Народна просвета“, 1989). – Български език и литература, 1989, кн. 4, с. 60 – 63. Рецензията е в съавторство с Виктор Недялков.
  • Компютърна социолингвистична анкета. – Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, 1990, с. 19 – 28.
  • Международна научна среща по социолингвистика. – Български език и литература, 1990, кн. 2, с. 63 – 64.
  • Неологичната рима с оглед на правоговорните норми на книжовния език. – Език и литература, 1990, кн. 2, с. 113 – 120.
  • Оказионализми в съвременната българска проза. – Език и литература, 1991, кн. 5, с. 48 – 55.
  • Методическият принцип „Опора на практическата граматика“. – Език и литература, 1992, кн. 1, с. 19 – 26.
  • Фикусизми и жаргонизми. – Език и литература, 1992, кн. 6, с. 91 – 94.
  • Философска лирика без философски понятия (Разговор с Блага Димитрова и акад. Петър Динеков). – Език и литература, 1992, кн. 3, с. 38 – 43.
  • Жаргонизми и поетични неологизми. – Проблеми на социолингвистиката. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, 1993, с. 69 – 71.
  • Скритите текстове в социолингвистични аспекти. – Родна реч, 1993, кн.1, с. 18 – 22.
  • За националната проверка по български, учебниците и ученическите текстове. – Език и литература, 1997, кн. 3 – 4.
  • Решавали ли сте необикновена лингвистична задача? (Разговор с проф. Мирослав Янакиев, проф. Петър Пашов, проф. Христо Първев, проф. д-р Михаил Виденов и проф. Кирил Димчев.) – Език и литература, 1997, кн. 3 – 4, с. 89 – 97.
  • Изпит и обществена отговорност. – Българска реч, година IV/1998, кн. 3 – 4, с. 32 – 34.
  • Хуманитаристиката е проблематизиране на човешкото. – Език и литература, 1998, кн. 3 – 4, с. 200 – 201.
  • Криворечието – „Малък модел на България“ (Рец. за Попов, К. Криворечие мое. София: ИК „Ваньо Недков“, 2013). – Литературен глас, 2014, февруари – март.
  • Криворечието – „Малък модел на България“ (Рец. за Попов, К. Криворечие мое. София: ИК „Ваньо Недков“, 2013). – Словото, брой 12(744) 27 март 2014.
  • Полифункционални помагала по български език (за V, VI, VII клас) – (Рец. за Димчев, К., Нешева, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за V клас. София: Издателство „РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. София: Издателство „РИВА“; Димчев, К., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. София: Издателство „РИВА“). – Български език и литература, 2015, кн. 1, с. 91 – 98.
  • Проф. Кирил Димчев – генератор на методически идеи, креатор, дескриптивист, интерпретатор и учител. – Приноси към теорията и практиката на езиковото образование. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев. Съст. М. Георгиева, А. Петров, Р. Пенкова, В. Кръстанова. София: Булвест 2000, 2015, с. 10 – 12.
  • Първо помагало за изучаване на български език като втори. – Образование, 2015, кн. 1, с. 92 – 104.
  • „Може би и аз съм един Пинокио...“ (Рец. за Любенов, В. Адвокатът на лудите. Пловдив: Жанет 45, 2016. – Електронно списание LiterNet, 25.07.2016, № 7 (200).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Пашов, „Сериозен научен принос“. – рец. в сп. Пламък, 1993, кн. 11 – 12, с. 120 – 122.
  2. Художествена неология на Нели Недялкова в Националния регистър на издаваните книги в България
  3. Кирил Димчев, „Оригинален принос в съвременната българска лексикология“. – рец. в сп. Български език и литература, 2013, кн. 5, с. 499 – 502.
  4. Кирил Попов, „Нов принос към психологията на твореца и лексикониката“. – рец. в Попов, К. Стилуети. Том втори. София: ИК „Стилует“, 2017, с. 378 – 380.
  5. Илияна Горанова, „Молебен за българския език“. – рец. в сп. „Български език и литература“, 2014, кн. 1, с. 91 – 97.
  • Библиография по българска лексикология, фразеология и лексикография 1950 – 2010. Съст. А. Атанасова, Д. Благоева, Ц. Георгиева, В. Занев, И. Илиева, С. Колховска, Н. Костова. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011, с. 313.
  • Българска лексикология и фразеология (в три тома). Том 1: Българска лексикология. Л. Крумова-Цветкова, Д. Благоева, С. Колховска, Е. Пернишка, М. Божилова. Под науч. ред. на Е. Пернишка и Л. Крумова-Цветкова. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2013, с. 220, 229, 387.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]