Нефт Дашларъ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нефт Дашларъ
Neft Daşları
селище от градски тип
Oil Rocks estacades.jpg
Azerbaijan relief location map.jpg
40.2361° с. ш. 50.8583° и. д.
Нефт Дашларъ
Страна Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан
Район Пиралахински район (Баку)
Надм. височина 0 m
Население 2000 души (2008)
Основаване 1949
Нефт Дашларъ в Общомедия

Нефт Дашларъ̀ (на азербайджански: Neft Daşları; на руски: Нефтяные Камни) е промишлено селище в Азербайджан със статут на селище от градски тип. Попада в Пиралахински район на столичната област на Баку.

Намира се в открито море на 100 km източно от столицата Баку, на 42 km от Апшеронския полуостров на Каспийско море. Това е най-източната точка на Азербайджан.

Селището се разраства от първата нефтена платформа в Азербайджан (и първата нефтена платформа в открито море в света[1]) и включва множество сондажни съоръжения. Сградите му са изградени върху метални естакади.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото мащабно геоложко проучване в района се провежда през 1945 – 1948 г.[2] Селището е построено, след като е открит петрол на 7 ноември 1949 г.,[3] на 1100 метра под Каспийско море.[4][5]

До 1951 г. Нефт Дашларъ вече е готов за производство и е снабден с всичката нужна инфраструктурата за времето. Издигнати са сонди, инсталирани са петролни резервоари и са построени докове със заграждения. Първият петрол от селището е натоварен в танкер през същата година.[6]

През 1952 г. започва систематичното строене на рамкови мостове, свързващи изкуствените острови. Няколко съветски завода строят кранове специално за Нефт Дашларъ, както и баржа, можеща да превозва до 100 тона нефт.[6] През 1958 г. започва мащабно строителство, включващо 9-етажни хостели, хотели, културни заведения, хлебопекарни и цехове за безалкохолни напитки.[2] Масовото развиване на селището продължава до 1976 – 1978 г. с построяването на 5-етажно общежитие, две компресорни станции, съоръжение за питейна вода и два тръбопровода до терминал в Дюбенди, всеки с диаметър 350 mm.[2] Създаден е и надлез за моторни превозни средства.[2] В резултат на тези усилия, районът на заселване достига до около 7 хектара през 1960-те години, а дължината на мостовете, свързващи изкуствените острови, надхвърля 200 km.[6]

През последните 60 години нефтеното поле на Нефт Дашларъ е произвело над 170 милиона тона нефт и 15 милиарда m³ природен газ.[6] В днешно време нефтените платформи са занемарени и няма планове за възстановяването им.[3] На 4 декември 2015 г. трима работници на SOCAR изчезват, след като жилището им се срутва в морето по време на силна буря.[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Нефт Дашларъ има колебания. Към 2008 г. на платформите живеят общо около 2000 мъже и жени, които работят на едноседмични смени там. В определени моменти населението на селището може да достигне 5000 души.[8] Трудът в Нефт Дашларъ е по-високо платен от този на материка. Освен работници в петролната промишленост, в селището работят строители, геолози и други. Транспортът до сушата се осигурява от фериботи и вертолети.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oldest offshore oil platform. // Guinness World Records. Посетен на 29 юли 2016.
  2. а б в г Baku and Oil. The Soviet Period. // window2baku.com. Посетен на 25 декември 2010.
  3. а б Frank, Arno. The Rise and Fall of Stalin's Atlantis. // Der Spiegel. Посетен на 11 февруари 2018.
  4. Oil platforms. // Посетен на 25 December 2010.
  5. Blair, Betty. Oil Rocks in the Caspian. // azer.com. Посетен на 25 декември 2010.
  6. а б в г Igorev, Vladimir. A MAN-MADE ISLAND OF OIL TREASURES. // www.oilru.com. Посетен на 25 декември 2010.
  7. Oil workers 'missing' at Socar platform. // NHST Media Group Upstream Online, 4 декември 2015. Посетен на 5 декември 2015.
  8. Frank, Arno. Forbidden City of Oil Platforms: The Rise and Fall of Stalin's Atlantis. // Der Spiegel, 14 ноември 2012. Посетен на 27 февруари 2014.