Направо към съдържанието

Никита Мидикийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никита Мидикийски
Роден
760 г.
Починал
3 април 824 г. (64 г.)
ПогребанМудания, Турция

Религияправославие
Канонизация
Празник3 април
Никита Мидикийски в Общомедия

Свети Никита Мидикийски (на гръцки: Νικήτας Μηδικίου) или Никита Изповедник (на гръцки: Νικήτας ο ομολογητής),[a] който се почита като светец на 3 април,[1] е монах, който се противопоставя на византийското иконоборство.

В неговото житие, написано от константинополския йеромонах свети Йосиф Химнограф,[2] животът на свети Никита е описан като аскетичен, богоугоден и изпълнен с милосърдие. Споменават го като чудотворец, с дарба на изцеление.[3]

Споменавания за светеца са открити и в стари ръкописи, произхождащи от гръцката православна патриаршия в Йерусалим, и в минеи от православните патриаршии на Сърбия и на Русия. Църква, построена през XVIII век на гръцкия остров Левкада, е посветена на него.

Никита е роден във Витинска Кесария в благочестиво семейство. Отгледан е от своята баба, след като майка му умира осем дни след раждането му, а баща му Филарет става монах. От младостта си Никита посещава църква, бил е и ученик на отшелника Стефан.[3] На сравнително млада възраст той влиза в Мидикийския манастир (μονή Μηδικίου) близо до град Триглия,[4] където игумен е Никифор. През 790 г., след седем години в манастира, Никита е ръкоположен за презвитер.[5] Когато Никифор се разболява, той поверява ръководството на манастира на Никита, който след смъртта му е избран от монасите да го наследи.[4] Неговото благочестие привлича много други да се присъединят и да го последват в монашеството.[3]

Два пъти лежи в затвора за опозиция срещу ереста на иконоборството.[4] Според руските и сръбските източници неговото смело противопоставяне на иконоборците е довело до изгнанието му в началото на IX век, по време на управлението на византийския император Лъв V Арменец, след чиято смърт Никита е освободен. Вместо да се върне обаче в обителта си, се посвещава на аскетичен живот в манастир близо до Константинопол, където умира през 824 г. Тленните му останки са пренесени обратно в Мидикийския манастир.[4]

  1. ↑ В православната църква изповедник е някой, който е страдал за вярата, но не е претърпял мъченичество.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nicetas of Medikion в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​