Николай Антонов (писател)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Антонов.
| Николай Антонов | |
| български писател и преводач | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Николай Йорданов Антонов е български писател, преводач[1][2][3] и литературен критик. Работи във вестник „Труд“, Българската кинематография, СБП. Главен редактор е на издателство „Народна култура“. Член е на БКП, на СБП. Публикува стихове, разкази, повести, пътеписи, преводи, теория, критика, произведения за деца. Превежда поезия от руски и гръцки език.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Николай Антонов е роден на 23 май[3][2] 1926 година[1][2] в село Емен, Търновско, в семейство на служещ. Завършва средно образование в Шумен и медицина в София (1950). Шест години служи в армията. След уволнението си става лекар на кораб за далечно плаване – посещава около 80 страни в света и участва в първото околосветско плаване на българския кораб „Раковски“ (1963 – 1964). Умира в София.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Поезия
- „Бивши хора“ (сатирична поезия, 1952)
- „Победители“ (поема, 1954)
- „Съвремие“ (стихове, 1954)
- „Извори“ (стихове, 1972)
- „Отечество“ (поема в оди и балади, 1975)
- „Прибой“ (избрани стихове, 1976)
- „Достойнство“ (стихове, 1985)
- Белетристика
- „Надеждни крила“ (повест, 1953)
- „Една рота на Драва“ (повест, 1954)
- „Батальонът“ (роман, 1957)
- „Несподелена любов“ (повест, 1962)
- „В открито море“ (разкази и новели, 1965)
- „Лазурен бряг“ (разкази, 1965)
- „Когато океанът беше ничий“ (разкази и новели, 1970)
- „Страници, прочетени докрай“ (повести, 1982)
- „Случка в Занзибария“ (весели новели, 1988)
- „Тайнството“ (роман, 1989)
- Документалистика
- „Изток – Запад“ (пътеписи, 1962)
- „Кръг около земята“ (пътеписи, 1970)
- „Към върха. Последните сто часа от живота на Христо Ботев“ (1976)
- „Мъченици. Ботевите четници в плен и каторга 1876 – 1878“ (1980)
- „Заточеници“ (документални повести, 1986)
- „Лечителят Димков“ (биография, 1987)
- „Петър Димков за живота без болести. Рецепти и съвети“ (1994)
- Литературна теория и критика
- „Творческият процес у Маяковски“ (1972)
- „Творческият процес в литературата“ (1974)
- „Похищение на красотата“ (1974)
- Произведения за деца
- „Пътешествие приятно до луната и обратно“ (1959)
- „Радост за децата“ (поемка, 1960)
- „Чудното пътешествие“ (1960)
- „Славна случка на море“ (1964)
- „Чик“ (1969)
- „С български кораб по света“ (1972)
- „Гумен крокодил“ (1972)
- Преводи
- „Призив“ (1956) от Владимир Маяковски
- „Приятели и врагове“ (1954) от Константин Симонов
- „Поезия на победата“ (1957) – антология на съветската бойна поезия
- „Василий Тьоркин“ (1969) от Александър Твардовски и др.[1]
- Други
Съставител е на книгите „Световни писатели за литературата“ (т. I и т. II, 1975) и „Афоризми за писатели“ (1976).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Николай Антонов // Литературен свят
- ↑ а б в Николай Антонов – писател[неработеща препратка] // Еvents.bg
- ↑ а б На днешния ден, 23 май // Аrenamedia.net
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
