Николай Епанчин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Епанчин
руски офицер
Epanchin nikolaj alexeevitcha.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Русия Русия

Николай Алексеевич Епанчин (на руски: Николай Алексеевич Епанчин) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Епанчин е роден на 17 януари 1857 г. в Санкт Петербург в семейството на потомствения дворянин адмирал Алексей Епанчин. Завършва класическа гимназия в Санкт Петербург. Продължава семейната традиция и се ориентира към военното поприще. Завършва Павловския военен корпус. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик с назначение в състава на лейбгвардейския Преображенски полк (1876).

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Полкът е включен в Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Прапорщик Епанчин се бие храбро и се отличава в боевете при боя при Етрополе, битката Ташкесен, освобождението на София и превземането на Пловдив. Награден е с орден „Свети Станислав“ III ст., орден „Света Ана“ IV ст. и румънския „Командорски кръст“.

След войната завършва Николаевската академия на Генералния щаб на Руската армия (1882). Служи последователно в 37-ма пехотна дивизия, 1-ва гвардейска пехотна дивизия, щаба на Санктпетербургския военен окръг и като началник на щаба на 1-ва гвардейска пехотна дивизия.

Повишен е във военно звание генерал-майор с назначение за директор на Пажеския военен корпус (1900). Професор в Николаевската военна академия (1901). Командир на 42-ра пехотна дивизия с повишение във военно звание генерал-лейтенант от 1907 г., на 13-ти армейски корпус с повишение във военно звание генерал от пехотата от 1913 г.

Участва в Първата световна война. Бие се при Гумбиненската операция (1914) и Верболожката операция (1915).

След Октомврийската революция (1917) е в състава на Бялата гвардия на генерал-лейтенант Пьотър Врангел. След поражението емигрира и се установява във Франция (1920).

Генералът от пехотата Николай Епанчин е автор на военно-исторически и военно-теоретични трудове. Сред тях са:

  • „В България през есента на 1899 г.“ (1900),
  • „Войната 1877 – 1878 г. Действията на Предния отряд на генерал-адютант Гурко“ (1895),
  • „Очерк за Руско-турската война 1877 – 1878 г.“.

Член е на официалната колегия за описание на Руско-турската война (1877 – 1878). Неговият принос е описанието на действията на Предния и Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

Умира на 12 февруари 1941 г. в Ница.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Биография Епанчина Н. А. на сайте „Хронос“
  • Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806 – 1812, 1828 – 1829. Инфовижън, Ловеч, 2017, с. 77 – 78.