Николай Михайлович
| Николай Михайлович Николай Михайлович | |
| руски офицер, аристократ от дома Романови | |
,_young.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Семейство | |
| Род | Холщайн-Готорп-Романов |
| Баща | Михаил Николаевич |
| Майка | Олга Фьодоровна |
| Братя/сестри | Анастасия Михайловна Сергей Михайлович Александър Михайлович Георги Михайлович Алексей Михайлович Михаил Михайлович |
| Николай Михайлович в Общомедия | |
Велик княз Николай Михайлович Романов (на руски: Николай Михайлович Романов) e руски велик княз от дома Романови. Офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Историк.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Николай Романов е роден на 26 април 1859 г. в Царско село в семейството на великия княз Михаил Николаевич, четвъртия син на император Николай I и на великата княгиня Олга Фьодоровна, родена принцеса Цецилия фон Баден-Хохберг, дъщеря на великия херцог Карл-Леополд от Баден-Хохберг. Расте с пет братя и една сестра в Тифлис, където баща му е кавказски наместник и (generalgouverneur) получава домашно образование.
Посвещава се на военното поприще. Произведен е в първо офицерско звание през 1875 г.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) на Кавказкия фронт. Служи в Кавказката учебна рота и 2-ри стрелкови батальон (1877 – 1879). За битката при Аладжа е награден с орден „Свети Георги“ IV степен (1877).
След войната служи в лейбгварейския Гренадирски полк (1881). Завършва Николаевската академия та Генералния щаб (1885). Служи в Кавалерградския полк. Командир на 16-и Мингрелски гренадирски полк (1895) и на Кавказката гренадирска дивизия (1897).
Излиза в оставка от Руската армия с повишение във военно звание генерал-лейтенант през 1903 г. Ръководи Руското географско общество и Обществото за защита и съхраняване на паметниците на изкуството и старините. Занимава се с исторически изследвания. След Октомврийската революция е заточен във Вологда. Разстрелян на 30 януари на 1919 г. в Санкт Петербург. Реабилитиран е с постановление Генералната прокуратура на Руската федерация на 9 юни 1999 г.
Исторически трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Князья Долгорукие. (1902);
- Граф Павел Александрович Строганов. (1903);
- Дипломатические сношения России и Франции 1808 – 1812 т. I—VII (1905 – 1908 – 1914).;
- Александр I.(1912);
- Императрица Елизавета Алексеевна (1908 – 1909).;
- Переписка императора Александра I с его сестрой великой княжной Екатериной Павловной. (1910);
- Генерал-адъютанты императора Александра I. (1912);
- Донесения австрийского посланика Людвиг Лебцельтерна 1816 – 1826. (1913);
- Русский некрополь в Париже.
- Петербургский некрополь.
- Московский некрополь.
- Провинциальный некрополь.
- Русские портреты XVIII и XIX столетий. Издание Великого князя Николая Михайловича Романова. (1905)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Колобков В. Августейший историк: (Материалы великого князя Николая Михайловича в отделе рукописей Гос. Публичной библиотеки им. М. Е. Салтыкова-Щедрина) // Книга в России: Проблемы источниковедения и историографии: Сб. науч. трудов. – СПб., 1991. – С. 79 – 95.
- Шокарев, С. Великий князь Николай Михайлович и становление охраны памятников некрополя, Археографический ежегодник за 2000 год, Наука (издательство), 2001, стр. 379 – 382.
- Jamie H., White C. The Life and Times of the Grand Duke Nicholas Mikhailovich Romanov, 1859 – 1919. Praeger, Westport, Conn. 2002, ISBN 0-275-97778-1
- Königsbrück С. Zu Besuch beim Grossfürsten Nikolai Mikhailovich Romanoff. In: Entomologische Zeitschrift, Bd. 110 (2000), Heft 1, S. 12 – 17, ISSN – 8843 0013 – 8843.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
