Николай Ожаровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Фьодорович Ожаровски
Николай Феодорович Ожаровский
руски офицер

Роден
1844 г.
Петербургска губерния
Починал

Николай Фьодорович Ожаровски (на руски: Николай Феодорович Ожаровский) е руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Фьодорович Ожаровски 1-ви е роден през 1844 г. в Петербургска губерния на Руската империя в стар дворянски род. Учи в един от кадетските корпуси. Посвещава се на военното поприще и постъпва във военно училище - Кадетски корпус. По-късно учи и във Константиновското военно артилерийско училище Завършва на 19 години и започва службата си в Руската императорска армия. През 1863 г. е произведен във чин поручик и е зачислен в артилерийската пехота. Прикомандирован е във лейб-гвардейски Финландски полк. В него остава до края на живота си. При започването на Руско-турската война на 30 август 1877 г. е произведен в чин полковник и батальонен командир в Лейб-гвардейски Финландски полк. Във войната неговата част е определена да атакува двата редута край с. Горни Дъбник. Целта е пълна блокада на турската армия на Осман паша при Плевен чрез прекъсване на доставките на оръжия, амуниции и храни по пътя ПлевенСофия.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Предвидено е на 12/24 октомври 1877 г. лейб-гвардейски Финландски полк да атакува Големия редут при с. Горни Дъбник от посока югозапад. Мястото се оказва изключително голо, без разстителност и надеждни прикрития. При настъплението падат покосени от вражески куршуми много войници и офицери. Мъртвите гинат на групи, а някои са ранени с по два и три куршума. След битката мястото е осеяно с купища мъртви и обезобразени тела, като в последствие е наречено „поляната на смъртта“. Тук, в началото на боя, смъртоносно е ранен и батальонен командир полковник Николай Ожаровски. В края на деня двата редута са превзети с цената на над 3500 войници и офицери, но полковник Ожаровски не е сред живите за да се наслади на победата.

Гроб[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Горни Дъбник на 12 октомври 1877 г.

На сутринта на 13 октомври 1877 г. значителни команди са изпратени да съберат ранените и да копаят общ гроб за убитите. Някои войници са погребвани там където са намерени, предимно в края на гората и близо до рова на редута. За повечето убити нисши чинове е изкопана една обща братска могила от южната страна на шосето Плевен – София и на изток от малкия редут. Редом с нея е изкопана такава и за офицерите. На 14 октомври в 6 часа вечерта там са погребани полковник Николай Фьодорович Ожаровски, подпоручик Николай Николаевич Пороженко и подпоручик Александър Фьодорович Гагман. Обрядът е изпълнен от свещеника на Лейб-гвардейски Гродненски хусарски полк. На церемонията присъства и командирът на дивизията генерал-адютант граф Павел Шувалов. По желание на съпругата му, по-късно тялото на Ожаровски е ексхумирано и препогребано в в Русия на 21 февруари 1878 г. в Смоленското гробище.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметта на полковник Ожаровски е почетена с два паметник в парк-музей „Генерал Н. В. Лавров“:

  • Братска могила на офицерите генерал Василий Николаевич Лавров, полковници Елмар Прокопе, Николай Феодорович Ожаровский, поручик Николай Николаевич Пороженко, подпоручици Сергей Михайлович Воробеев и Александър Феодорович Гагман, 17 унтер офицери (подофицери), 1 музикант и 80 нисши чина от Лейб-гвардейски Финландски полк и
  • Каменен обелиск на полковник Николай Фьодорович Ожаровски до централната алея на парка.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • История Лейб-гвардии Финляндского полка 1806 – 1906 гг. Часть третья, СПб. 1906 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 59: Дневники 2-й гв. Пехотной дивизии и л.-гв. 2-й Артиллерийской бригады. – 1906 г. стр.126.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]