Николай Петев
Николай Петев | |
български писател | |
10 март 2011 г. зала 8 на НДК, представяне на новоизлязлата книга на Николай Петев „Не ме ли помниш…“ | |
Роден | |
---|---|
Починал | 15 октомври 2013 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Народен представител в: XLII НС | |
Николай Петев в Общомедия |
Николай Василев Петев е съвременен български писател и литературен критик.
Биография
Роден е в с. Дреновец, Област Видин на 10 август 1951 г. Завършва „Журналистика“ в Софийския университет.
През 1975 г. завършва военна журналистика в Лвов, СССР. Работи като главен редактор на сп. „Родна реч“ от 1982 г. до 1985 г. От 1985 г. до 1991 г. е директор на издателство „Народна младеж“. От 1991 г. до 1996 г. е собственик и директор на частните издателства „Петекс“ и „Петекстон“. От 1996 г. до 2003 г. е генерален директор на издателска къща „Христо Ботев“, наследявайки Иван Гранитски (самата издателска къща „Христо Ботев“ се развива като продължител на официалното издателство на БКП Партиздат). От 2005 г. до смъртта си е председател на Агенция „София прес“. Действителен член на Академията за руска словесност (Шаблон:Lang-ru) в Москва.
Председател на Съюза на българските писатели в течение на три мандата (2003-2013).[1] [2] При последното си избиране - критикуван за натрупването на дълг за СБП, както и за нарушаване на самия устав на организацията, изключващ преизбирането на председателя за трети път.[3] [4]
Избран за народен представител в 42-ото Народно събрание от листата на БСП в Ямбол като депутат от гражданската квота.[5] Зам.-председател на Комисията по културата и медиите.[6]
Негови книги са преведени в Русия, Италия, Сърбия, Македония, Украйна, Азербайджан, Полша.
Има пет брака.[7]
Умира на 15 октомври 2013 г.[8] [9] [10]
Награди[11]
Първата му книга — сборникът с литературно-критически статии „Тук във времето“, е отличена с наградата „Южна пролет“ за най-добър дебют в областта на литературната критика през 1983 г.
Носител е на ордените „70 години Съюз на съветските писатели“ от Международното съобщество на писателските съюзи (седалище в Москва) (2006) и „Михаил Ломоносов“ за заслуги и за голям личен принос в укрепването на приятелството и културното сътрудничество между Русия и България (2006). Петев е първият чужденец, удостоен с „Михаил Ломоносов“, и общо 268-ият (първият носител изобщо е президентът на Руската федерация Владимир Путин).[12].
Отличен е и с Националната Ботевска награда (2006), руската награда „Имперска култура“ (2007) за книгата си „Фарът, пазачът и вятърът“, издадена на руски език през 2006 г.[13] [14], сръбската награда „Арка“ на едноименното издателство за най-добра чуждестранна книга за 2007 г. и с македонската литературна награда „Книжен Дедал“[15]. Призът „Имперска култура“, учреден от Съюза на писателите на Русия, списание „Новая книга России“ и ИИПК „Ихтиос“, му е връчен за „вярност към единството на славянските народи“ (2007, в категория „Славянско братство“, наред с Воислав Шешел).[16] Носител на „Бронзов Витяз“ на Славянския литературен форум „Златен Витяз“ (Москва, 2009).[17] [18]
На 8 юни 2011 г. е издаден указ за награждаването му с орден „Св. св. Кирил и Методий“ II степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството, отличие, което той не доживява да получи.
По време на предизборната кампания за Народно събрание през 2013 г. Петев е удостоен с наградата за развитие на българо-руските отношения на движение „Русофили“ - орден „Самарско знаме“.[19]
Творчество
Автор е на 8 книги с художествена проза:
- „Тук във времето“, София, Народна младеж, 1982.
- „Поезия и позиция“, София, Народна младеж, 1986.
- „Фарът и неговия пазач", Пловдив, Хр. Г. Данов, 1989.
- „Зад завесата на политическия театър“, София, Христо Ботев, 1997.
- „Фарът, пазачът и вятъра“, София, Български писател, 2006.
- „Не ме ли помниш“. София: Български писател, 2011.[20].
- „17 есета против този свят“. София, Български писател, 2012.
- „33 стихотворения за препрочитане“. София, Български писател, 2013.
Автор е и на есета, както и на множество публикации в литературни и периодични издания.
Съставител на сборник с „Писма“ на Висарион Белински (1987, Изд. „Народна култура“) и тритомно издание на Александър Куприн (1988, Изд. „Народна култура“).
Източници
- ↑ „Почина писателят Николай Петев“, Vesti.bg, 15 октомври 2013 г.
- ↑ „Почина Николай Петев“, в. „Дневник“, 14 октомври 2013 г.
- ↑ Борис Данков, „Николай Петев е новият шеф на СБП“, в. „Дума“, бр. 84, 9 април 2012 г.
- ↑ Йордан Каменов, „Писателска мантра: „Да изберем Петев!“, в. „Труд“, 25 април 2012 г.
- ↑ „Ламбо плаче за Николай Петев“, Vsekiden.com, 15 октомври 2013 г.
- ↑ „Почина депутатът от БСП Николай Петев“, Offnews.bg, 15 октомври 2013 г.
- ↑ Людмила Първанова, „Николай Петев - младоженец за четвърти път“, в. „Стандарт“, 30 юли 2006 г.
- ↑ „Плевнелиев: Николай Петев остави ярка диря в сърцата на мнозина“, в. „24 часа“, 15 октомври 2013 г.
- ↑ „Станишев: Петев бе изключителен писател. Плевнелиев: Остави диря в сърцата на мнозина“, в. „Труд“, 15 октомври 2013 г.
- ↑ „Орешарски: Николай Петев ще остане „Тук във времето“ със своите „Поезия и позиция“, агенция „Блиц“, 15 октомври 2013 г.
- ↑ „Отиде си Кольо, пазачът на фара“, в. „Земя“, 16 октомври 2013 г.
- ↑ „Николай Петев е награден с най-високия руски орден за култура“, в. „Дума“, 6 юли 2006 г.
- ↑ Наталия Ваймугина, „Мировая награда“, в. „Российская газета“, 22 януари 2007 г. Шаблон:Ref-ru
- ↑ „Премия имени Эдуарда Володина“, в. „Завтра“, бр. 2 (126), 18 февруари 2007 г. Шаблон:Ref-ru
- ↑ „Николай Петев получи „Дедал“, в. „Монитор“, 17 май 2008 г.
- ↑ „Премии имени Эдуарда Володина „Имперская культура“, Научная библиотека информационно-библиографический отдел. Шаблон:Ref-ru
- ↑ „На славянском литературном форуме «Золотой Витязь» золотую медаль имени Пушкина получил сербский писатель Добрица Чосич“, ИТАР-ТАСС, 19.05.2010. Шаблон:Ref-ru
- ↑ „Връчиха наградите на славянски литературен форум „Златен Витяз“, Bulgaria-news.bg, 19.05.2010.
- ↑ Биляна Кантарджиева, „Почина писателят Николай Петев“, инф. агенция „Стандарт“, 15 октомври 2013 г.
- ↑ Йордан Костурков, „Притчите на Николай Петев“, рец. във в. „Дума“, бр. 98, 30 април 2011 г.
Външни препратки
- Николай Петев в Литернет
- Чавдар Добрев, „Пазачът на фара“, в. „Дума“, бр. 179, 6 август 2011 г.
Интервюта
- „Николай Петев: Литературната критика се е превърнала в рекламен агент“, интервю на Мая Паскова, в. „BG Север“, бр. 30, 7-13 септември 2012 г.
- „Николай Петев: Непростимо е повече народът ни да бъде лъган и ограбван“, интервю на Борис Данков, в. „Дума“, бр. 103, 7 май 2013 г.
|