Николай Шлитер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Петрович Шлитер
полковник, флигел-адютант
руски офицер
руски офицер
Информация
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Род войски пехота
Войсково поделение 17-ти Архангелогородски полк
Битки Руско-турска война (1877–1878)

Живял 18342 септември 1877
Роден
Тифлиска губерния, Руска империя
Починал

Николай Петрович Шлитер е руски офицер, полковник. Като командир на 17-ти Архангелогородски пехотен полк участва във втората и третата атака на Плевен в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Шлитер е роден в стар дворянски род през 1834 г. във Тифлиска губерния на Руската империя (днес Грузия и град Тбилиси). Първоначално образование получава в частни учебни заведения. Едва шестнадесет годишен през 1850 г. се посвещава на военното поприще като юнкер в 1-ва батарея на Кавказска гренадерска артилерийска бригада. Участва в експедиция против чеченците (1851). Командирован е последователно в Еревански пехотен полк и 13-ти Лейб-гренадерски Еревански полк от състава на Кавказската армия. В Кавказ под началството на генерал-майор Закомелски участва във военни действия против чеченците. За отлична служба и за заслуги във войната с турците е произведен в чин подпоручик (18 април 1854 г.). Шлитер участва в 20 хилядния Александрополския отряд на генерал-лейтенант княз Бебутов, който при с.Кюрук-Дарга разбива 60 хилядния турски корпус на мушир Зафир Мустафа паша. Пленени са 2000 души, 16 оръдия, 2 знамена, оръжия и амуниции. Произведен е в чин поручик (1855 г.), а за заслуги против планинските племена – в чин щабс-капитан (1857 г.). В състава на Лезгинския отряд на 20 август 1858 се отличава при превземането на Иланхевския силно укрепен аул Китури (днес в Дагестан). През 1861 г. отново се проявява във войната с планинците и е произведен в чин капитан. Същата година лично императорът по време на преглед на Ереванския полк, удостоява капитан Шлитер с височайша награда – флигел-адютант от императорската свита. Остава в Ереванския полк до 1866 г., когато за отлична служба е произведен в чин майор и прехвърлен последователно в 16-ти Мингрелски гренадерски полк и Лейб-гвардейски Преображенски полк. С военно звание полковник (1869) е назначен за председател на икономическия комитет. През 1874 г. е отчислен от фронта.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) и след смъртта на полковник Иван Розенбом при първата атака на Плевен е назначен за командир на 17-ти Архангелогородски пехотен полк (15 юли 1877). Лично води при втората атака на Плевен 1-ви и 2-ри батальон срещу Баштабия (Гривишки редут №2).

Надгробният паметник на полковник Шлитер

При третата атака на Плевен на 31 август 1877 г. 17-ти Архангелогородски полк, съвместно с 18-ти Вологодски полк и румънски войски атакуват от три страни Абдул Керим табия (Гривишки редут №1 или Канлъ табия). Водени от бригаден генерал Радионов и полковник Шлитер, войниците изкачват хлъзгавата (от падналия наскоро дъжд) повърхност на бруствера и завземат укреплението. При атаката полковник Шлитер е ранен смъртоносно в челото като куршумът засяда в костта. Изнесен е от бойното поле жив, но изпитва непосилна болка и през повечето време изпада в безсъзнание. Отнесен е в полевата болница, но лекарят не дава никаква надежда. Умира след два дни на 2 септември 1877 г. В Русия семейството на Шлитер отслужва собствена литургия.

Погребан е в местността „Трапито“ на 4 – 5 км югоизточно от село Гривица. Над гробът му е издигнат паметник във вид на пресечена пирамида, а отгоре е поставен метален кръст. Отпред е монтирана метална плоча с надпис, който към момента (2017 г.) липсва. Пространство от около 40 кв.м. около паметника е обградено с камъни.

Семейство[1][редактиране | редактиране на кода]

  • баща Пьотър Андреевич Шлитер / Johann Peter August Schlitter
  • майка Жозефина Карловна Шлитер
  • съпруга Елизавета Платоновна Ярошенко (р.1850), дъщеря на Архангелския губернатор Виктор Платонович Степанов.
  • сестра Елена Петровна Иващенко (р.1829)
  • брат Владимир Петрович Шлитер (р.03.12.1839)
  • брат Александър Петрович Шлитер
  • брат Алексей Петрович Шлитер
  • брат Павел Петрович Шлитер

И четиримата братя на Шлитер са на военна служба и кавалери на ордена Свети Георги. Трима от тях загиват във войните, четвъртият е ранен. Двама са флигел-адютанти.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Николай Шлитер.jpg
  • Света Анна 4-та степен (1855) с надпис „За храброст“ – за заслуги против турците,
  • Орден Свети Георги 4-та степен (1859) – за превземането на аула Китури през 1858 г.,
  • Света Анна 3-та степен с мечове и лъкове (1861) – за отличие против планинците в Кавказ,
  • 370 сребърни рубли (1861) – за проявена храброст на поверената му рота,
  • Орден Свети Станислав 2-ра степен с мечове (1865) – за заслуги в Западен Кавказ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • История 17-го Пех. Архангелогородского полка. 1700 – 25 июня 1900 / Сост. Ген. штаба полк. Николаев. – Санкт-Петербург, 1900 г.
  • Старчевский А. А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг. СПб., 1878
  • Сборник военных рассказов, [составленных офицерами – участниками войны 1877 – 1878 гг.] / изд. В. Мещерского, СПб. 1878 – 1879 – 6 т.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]