Николаос Хадзилазару
| Николаос Хадзилазару Νικόλαος Χατζηλαζάρου | |
| гръцки общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1906 г.
|
Николаос Йоани Хадзилазару (на гръцки: Νικόλαος Χατζηλαζάρου) е гръцки солунски общественик.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в семейство, произхождащо от каракаменското село Граматиково (Горно Граматиково или Долно Граматиково). След разрушаването на Граматиково в 1821 година по време на Гръцкото въстание, Христос Хадзилазару се заселва в Сяр и развива всестранен бизнес, наследен от един от синовете му Йоанис Христу Хадзилазару, който става едър поземлен собственик в Сярско. Йоанис се жени за Хрисанти Иконому и с трите си деца Периклис, Еврипидис и Николаос се установяват в Солун.[1][2]
Тримата синове на Йоанис създават търговското дружество „Синове на Йоанис Хадзилазару“, което управлява три големи имоти – чифлиците Латрово и Бахтияр, Валовищко и Янешево, Кукушко. Също така притежават големи жилищни недвижими имоти на улица „Егнатия“ в Солун и вблизост до пристанището.[1][2]
Николаос Хадзилазару е руски гражданин и заедно с брат си Периклис и майка си Хрисанти изиграва важна роля при спасяването на отвлечената българска от Богданци Стефана, което в 1876 година довежда до убийството на френския консул Жул Мулен и на германския Хенри Абът. Николаос Хадзилазару е за кратко председател на председател на Солунското благотворително мъжко общество през 1886 г.[1][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Δαρδαβέσης, Θεόδωρος Ι. ΝΙΚΟΛΑΟΣ Ι. ΧΑΤΖΗΛΑΖΑΡΟΥ // Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης. Посетен на 13 юли 2014.
- ↑ а б в г д Δαρδαβέσης, Θεόδωρος Ι. Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης. Τα Διοικητικά Συμβούλια και οι διατελέσαντες Πρόεδροι (1871 - 2008), Δεύτερη Έκδοση. Θεσσαλονίκη, Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης, 2010. σ. 143-144. Посетен на 13 юли 2014.
| Димостенис Блацис | → | председател на Солунското благотворително мъжко общество (1886) |
→ | Стефанос Татис |
