Никола Данданов
| Никола Данданов | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Други роднини | Трайко Данданов (братовчед) |
Никола Костадинов Данданов е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Илинденската организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1879 година[2] в костурското село Горенци, тогава в Османската империя. Взема дейно участие в националноосовбодителните борби на българите в Македония. Влиза във ВМОРО в 1900 година, докато работи като млекар в Цариград. Развива широка революционна дейност и разпространява между българите забранени от Османската империя брошури, вестници, книги за четене и други, изпращани от Задграничното представителство на ВМОРО в София, като едновременно с това събира и пари за организацията. Арестуван е в 1903 година по подозрения на османските власти и е измъчван. Заради липса на доказателства е интерниран в родното му село в следващата 1904 година и бизнесът му в Цариград фалира.[1]
Заедно с чичо си Козма (Кузо) Данданов и братовчед си Трайко Данданов Никола е сред най-активните членове на Горенската българска община.[3][4]
По време на Междусъюзническата война в 1913 година Никола Данданов е ръководител и председател на българската община в Горенци и заради пробългарската си дейност е арестуван и жестоко изтезаван в Костур от новата гръцка власт, като след това е заточен на остров Трикери. Оттам е изпратен в Солун, където лежи в затвора Еди куле заедно с Тома Николов. Никола Данданов е осъден на доживотен затвор заради пробългарската си дейност. В 1914 година е амнистиран с общата амнистия и е екстерниран в България, като цялото му имущество е конфискувано от гръцката държава и не му е позволено да се види със семейството си.[5]
На 8 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 388.
- ↑ Към 8 март 1943 година е на 64 години.
- ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 5.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 389.
