Никола Попилиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Попилиев
български общественик
Роден
Починал
неизв.

Никола Иванов Попилиев (изписване до 1945 година: Никола п. Илиевъ) е български адвокат и общественик от Македония, деец на македонската емиграция в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Попилиев е роден в град Струмица, тогава в Османската империя. Завършва правните науки в Женевския университет в 1909 година[1] и в Лиежкия университет[2] в 1911 година.[1] От юли 1911 година е кандидат за съдебна дължност при Търновския окръжен съд, но през август същата година по негово желание е преместен за такъв в Софийския окръжен съд.[2][3] През декември същата година е уволнен поради заминаване за отбиване на военна повинност.[4] През 1914 година е допълнителен член при Струмишкия окръжен съд, когато родният му град съгласно Букурещкия договор от 1913 година е част от България.[5] По негово желание е уволнен през юни същата година[6] и започва работа като адвокат в Струмица.[7][8] Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в Четиринадесети пехотен македонски полк. Награден е с орден „За храброст“, IV степен.[9]

Живее в българската столица София, където работи като адвокат.[10] Деец е на Струмишкото благотворително братство и е негов председател към 1921 година.[11] На 2 октомври тази година в София се открива Третия велик събор на македонските братства, който избира представители за срещата с неутралните братства, между които е и Струмишкото, която се провежда на 4 октомври. За представител на Струмишкото братство е избран Никола Попилиев, но той не присъства, тъй като по това време не се намира в столицата.[12] Към края на 1922 година е избран за делегат от братството заедно с Христо Ампов на обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в януари 1923 година.[13] През 1924 година е изпратен от Националния комитет на македонските братства в Цариград сред колонията на тамошните българи, за да направи връзка с техните организации, но мисията му се проваля.[14]

  • Протокол от обединителния конгрес на македонската емиграция в България, 1923 г., стр.1
    Протокол от обединителния конгрес на македонската емиграция в България, 1923 г., стр.1
  • Протокол от обединителния конгрес на македонската емиграция в България, 1923 г., стр.2
    Протокол от обединителния конгрес на македонската емиграция в България, 1923 г., стр.2

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  2. ↑ а б Официаленъ отдѣлъ. По Министерството на Правосѫдието // Държавенъ вѣстникъ. XXXIII (176). 12 августъ 1911 год. с. 9.
  3. ↑ Официаленъ отдѣлъ. По Министерството на Правосѫдието // Държавенъ вѣстникъ. XXXIII (208). 20 септемврий 1911 год. с. 3.
  4. ↑ Официаленъ отдѣлъ. По Министерството на Правосѫдието // Държавенъ вѣстникъ. XXXIV (50). 2 мартъ 1912 год. с. 11.
  5. ↑ Официаленъ отдѣлъ. По Министерството на Правосѫдието // Държавенъ вѣстникъ. XXXVI (170). 30 юлий 1914 год. с. 6.
  6. ↑ Официаленъ отдѣлъ. По Министерството на Правосѫдието // Държавенъ вѣстникъ. XXXVI (180). 12 августъ 1914 год. с. 8.
  7. ↑ Струмишки окрѫженъ сѫдъ. Призовка № 131 // Държавенъ вѣстникъ. XXXVII (18). 23 януарий 1915 год. с. 14.
  8. ↑ Списък на адвокатитѣ и адвокатскитѣ помощници въ царство България прѣзъ 1914 година // Държавенъ вѣстникъ. XXXVII (173). 3 августъ 1915 год. с. 28 – 29.
  9. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 63
  10. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  11. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 101.
  12. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 83.
  13. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  14. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 202.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Тази статия за българин все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Попилиев&oldid=12081837“.