Никола Разлогов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Разлогов
български революционер
Роден
Починал
30 декември 1975 г. (90 г.)

Никола Лазаров Разлогов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а по-късно и на Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Разлогов е роден на 27 октомври 1885 година в Банско, тогава в Османската империя. Завършва гимназия в София през 1902 година и след това преподава в родното си Банско. Присъединява се към ВМОРО и през Илинденско-Преображенското въстание е четник при Сава Мехомийски. През 1907 година е избран за член на Разложкия околийски комитет на ВМОРО. През 1910 година завършва право в Женевския университет, Швейцария. След войните за национално обединение става член на БКП през 1919 година и сътрудничи на централния ѝ комитет. След това е арестуван, осъден и излежава 12 години затвор. Емигрира първо във Франция, където през 1929 година като представител на ВМРО (обединена) за Франция, Белгия и Швейцария се среща с Петър Шанданов.[1] По-късно емигрира в СССР, откъдето се завръща в България след 9 септември 1944 година. Работи като окръжен прокурор в Благоевград, а след това е посланик в Австрия (1950 – 1954). Умира на 30 декември 1975 година в София.[2]

Негови внуци са кинокритикът Кирил Разлогов и журналистката и критичка Наталия Разлогова.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, ИК „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 20.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001. с. 164.
  3. Наталья Разлогова: биография. // SYL.ru, 6 март 2017. Посетен на 20 май 2019 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония