Нино Нинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нино Нинов
български почвовед
Роден
1925 г. (97 г.)

Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областгеография на почвите
Работил вИнститут по почвознание при БАН
Софийски университет
Титлапрофесор

Нино Нинов е български почвовед и университетски преподавател, професор в Софийския университет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1925 г. в Девене, Врачанско. Завършва Врачанската класическа гимназия през 1944 г. Участва в заключителната фаза на Втората световна война. След това учи в Агрономическия факултет на Софийския университет. След завършване записва аспирантура по почвознание при акад. Иван Странски и чл. кор. проф. В. Койнов. Специализира в Нидерландия и сътрудничи с почвоведи от ИНРА – Франция, Докучаевския институт по почвознание в Русия, с почвени институти в Полша, Чехословакия, Румъния и Германската демократична република.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Работи в Института по почвознание „Никола Пушкаров“ в София. Обект на изследванията му са българските почви. Занимава се с класификацията, таксономията на почвения генезис, биологическия кръговрат и съвременните процеси. Утвърждава се като почвовед–генетик, систематик, такноном и експериментатор. Основоположник е на стационарните и лизиметричните почвени изследвания в България, както и на едромащабното почвено картиране и изследване на почвите в земеделските земи и под високопланинските пасища на Стара планина, Родопите, Рила и Пирин. Съставя почвени характеристики и почвени карти на над 9 000 000 декара площ в мащаб 1:25000 и 1:10000.[1]

Извършва специализирани проучвания на почвите и прави експертизи в Сирия, Судан и Ирак във връзка с изграждането на напоителни системи по реките Кабур, Тигър и Нил. Оказва помощ при съставянето на програми за научни изследвания в земеделието и скотовъдството в Етиопия.[1]

Чете лекции в Биологическия факултет на Софийския университет и участва в разработката на екологични проекти за териториално устройство, опазване на природната среда и управление на природата на Рила, природен парк „Странджа“ и резерват „Калиакра“. Сътрудничи на списание „Проблеми на географията“, вестниците „Български фермер“ и „Фермер-новият“ и за съставянето на „Географска енциклопедия на България“.[1]

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Повърхностно преовлажнените почви в България
  • Биологичен кръговрат на азота и пепелните елементи в някои почви на България
  • Канелените почви
  • Почвена карта на Народна република България М 1:400 000
  • Почвено-географско райониране на България (1974, 1997, 2000)
  • Почвено-климатично райониране на земеделските култури в България (1969)
  • Почвена карта на Рила планина
  • Състояние на селското стопанство в Бургаски окръг и перспективи за развитието му (1961, 1985)
  • Програма за повишаване плодородието на 15 млн. дка слабо продуктивни земи в България
  • Почвените ресурси на България и тяхното използване (1972)
  • Карта на почвените типове и подтипове в България (2000)
  • Горско почвознание (2004)
  • Земеделието в Петричкия край през ХХІ век (2005, в съавторство)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Нинов, Нино. Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. // prokarstterra.bas.bg. Посетен на 25 септември 2017 г.