Ново село (община Зелениково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село
Ново Село
— село —
Селската църква „Свети Никола“
Селската църква „Свети Никола“
41.8544° с. ш. 21.6225° и. д.
Ново село
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаЗелениково
Географска областБлатия
Надм. височина314 m
Население149 души (2002)
Пощенски код1053
Ново село в Общомедия
Поглед на Ново село

Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в община Зелениково на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Блатия на левия бряг на река Вардар срещу село Страхоядица в Таорската клисура.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ е от края на XVIII - началото на XIX век.[1] В ΧΙΧ век Ново село е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ново село е населявано от 135 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Ново село има 12 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

В 1911 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ново село (Novoselo) като сръбско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 149 жители – 144 македонци и 5 сърби.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 213. (на македонска литературна норма)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  5. Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 7 октомври 2007