Направо към съдържанието

Таор

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Таор (община Валево).

Таор
Таор
— село —
Поглед на дял от селото Таор
Поглед на дял от селото Таор
41.8981° с. ш. 21.6114° и. д.
Таор
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаЗелениково
Географска областБлатия
Надм. височина309 m
Население152 души (2002)
Пощенски код1053
Таор в Общомедия

Таор или книжовно Тавор (на македонска литературна норма: Таор) е село в община Зелениково на Северна Македония.

Селото е разположено в областта Блатия на левия бряг на река Вардар срещу село Орешани, непосредствено преди началото на Таорската клисура на 20 километра югоизточно от столицата Скопие.

Църквата „Свети Илия“

Край Таор е разположен археологическият обект Градище.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Таор е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Таор (Тавор) е населявано от 110 жители българи християни.[1] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Тавор има 14 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тавор има 96 българи екзархисти.[4]

Поглед на дял от Таор с църквата „Свети Илия“.

В Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Таор (Taor) като село с неясен етнически състав.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители – 151 северномакедонци и 1 друг.[6]

Родени в Таор
  • Юстиниан I (483–565), византийски император - според стари изследвания, според нови източници Таврезиум е идентифициран край Ниш
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..