Носители на орден „Мадарски конник“
Облик
(пренасочване от Носители на орден Мадарски конник)
Това е списък на наградените с орден Ма̀дарски конник, който е трети по старшинство в наградната система на Република България. Връчва се от президента на България на български и чужди граждани за особено големи заслуги за установяването, укрепването и развитието на двустранните отношения с Република България.
Наградени
[редактиране | редактиране на кода]1996
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
1996 | Тадеуш Василевски, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България | първа степен | [1] |
1996 | Даринко Баго, извънреден и пълномощен посланик на Република Хърватска в Република България | втора степен | [2] |
1996 | Марио Рици, папски нунций в Република България | първа степен | [3] |
1996 | Илия Делев, бразилски минералог | първа степен | [4] |
1996 | Любен Йорданов, френски цигулар, виртуоз, солист и концертмайстор на „Оркестр дьо Пари“ | първа степен | [5] |
1996 | Юсуф Абдалла ал-Онейзи, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Кувейт в Република България | първа степен | [6] |
1996 | Аврахам Шарон, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Израел в Република България | първа степен | [7] |
1996 | Францискус Вилхелмус Йоханес Мария Брауърс, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Нидерландия в Република България | първа степен | [8] |
1996 | Мохаммад Али Корми Нури, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в Република България | първа степен | [9] |
1996 | Бенасер Дриси Кейтони, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в Република България | първа степен | [10] |
1996 | проф. Николас Маринкев, аржентински философ, историк и културолог | първа степен | [11] |
1996 | Мохамед Наср-ал-Аджали, извънреден и пълномощен посланик на Алжирската демократична и народна република в Република България | първа степен | [12] |
1996 | Кадзуо Харуна, председател на Българо-японския икономически комитет | първа степен | [13] |
1996 | Морис Шубигер, швейцарски гражданин | втора степен | [14] |
15 ноември 1996 | г-н Самсубахри Сирегер, извънреден и пълномощен посланик на Република Индонезия в Република България | втора степен | „за неговите заслуги за развитие на отношенията между Република България и Република Индонезия“[15] |
26 ноември 1996 | г-жа Силви Вартан | първа степен | „за нейните особено големи заслуги за укрепването и развитието на приятелските отношения на Република Франция с Република България“[16] |
11 декември 1996 | Церендаш Цолмон, извънреден и пълномощен посланик на Монголия в Република България | първа степен | „за неговите заслуги за укрепването и развитието на приятелските отношения между Монголия и Република България“[17] |
1997
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
1997 | Навабзада МехбубАли Хан, посланик на Пакистан в Република България | втора степен | [18] |
1997 | Улрих Шмалц, депутат от ХДС в германския Бундестаг, член на групата за приятелство „България-Германия“ | първа степен | [19] |
1997 | Уве Хердер, депутат в парламента на провинция Северен Рейн-Вествалия | първа степен | [20] |
1997 | Волфганг Клемент, министър на икономиката, средното съсловие и транспорта на провинция Северен Рейн-Вествалия | първа степен | [21] |
1997 | Карл-Юрген Вилберт, изпълнителен директор на Занаятчийската камара в гр. Кобленц | втора степен | [22] |
1997 | Мохамед Фарах ал-Гамуди, секретар на Народното Бюро на Великата социалистическа народна либийска арабска Джамахирия в Република България | първа степен | [23] |
1997 | Мариан Орликовски, първи секретар в Посолството на Република Полша в София | втора степен | [24] |
1997 | Рафаел Сориано Ортис, първи секретар в Посолството на Кралство Испания в София | втора степен | [25] |
1997 | Роуз Лайкънс, заместник-посланик в Посолството на Съединените американски щати в София | втора степен | [26] |
1997 | Василе Танасе, извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Република България | първа степен | [27] |
1997 | подполковник Клаус Петер Селе, аташе по отбраната на Федерална република Германия в Република България | втора степен с мечове | [28] |
1997 | полковник Джон Уилиам Бел-Джуниър, аташе по отбраната и военновъздушен аташе при Посолството на САЩ в България | втора степен с мечове | [29] |
1997 | Хо Со Виет, извънреден и пълномощен посланик на Социалистическа република Виетнам в Република България | първа степен | [30] |
1997 | Антон Чипев | първа степен | [31] |
1997 | Тамисуке Ватануки, председател на Асоциацията за приятелство с България към Долната камара на японския парламент | първа степен | [32] |
1997 | Йошио Сакураучи, почетен председател на Асоциацията за приятелство „Япония-България“, депутат в Долната камара на японския парламент | първа степен | [33] |
1997 | Халюк Байюлкен, президент на Асоциацията на Атлантическия договор | първа степен | [34] |
1997 | Лидия Раушер, първи секретар в посолството на Федерална република Германия в Република България | втора степен | [35] |
1997 | Ирфан Аджар, съветник по политическите въпроси в посолството на Република Турция в Република България | втора степен | [36] |
1997 | Атанасиос Калидопулос, съветник по политическите въпроси в посолството на Република Гърция в Република България | втора степен | [37] |
1997 | Херардо Уилс, извънреден и пълномощен посланик на Република Венецуела в Република България | първа степен | [38] |
1997 | Цунео Икеда, председател на издателства „Кобунша“ и „Бейсбол Магазин“ | първа степен | [39] |
1997 | проф. д-р Кийоши Кояма, директор на Японския калиграфски музей – Токио | първа степен | [40] |
1997 | Хиромичи Таказава, президент на имперската агенция „Музика“ | втора степен | [41] |
1997 | Хироко Тозаки, диригент на Детски хор на град Шизуока | втора степен | [42] |
1997 | проф. д-р Тацуро Мацумае, президент на Токайската образователна система | първа степен | [43] |
1998
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
1998 | Георги Спасов, извънреден и пълномощен посланик на Република Македония в Република България | първа степен | [44] |
1998 | Робърт Стюарт Мерилийс, извънреден и пълномощен посланик на Австралия в Република България | първа степен | [45] |
1998 | Джелал Тахири, извънреден и пълномощен посланик на Република Албания в Република България | първа степен | [46] |
1998 | Йохана Кьонинг, министър-съветник по политическите въпроси в посолството на Федерална република Германия в Република България | втора степен | [47] |
1998 | Карлос Лузилде Хилдебрандт, извънреден и пълномощен посланик на Федеративна република Бразилия в Република България | първа степен | [48] |
1998 | Ференц Хайош, извънреден и пълномощен посланик на Република Словения в Република България | първа степен | [49] |
1998 | Нели Мария Фрейре Пенабад, извънреден и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България | първа степен | [50] |
1998 | Хесус Кристобал Каранса Киньонес, първи секретар, временно управляващ посолството на Република Перу в Република България | втора степен | [51] |
1998 | Тимоти Карикари Масеко, извънреден и пълномощен посланик на Република Южна Африка в Република България | първа степен | [52] |
1998 | Пак Ен Гел, извънреден и пълномощен посланик на Корейската народнодемократична република в Република България | първа степен | [53] |
1998 | Александър Сесе Луа, извънреден и пълномощен посланик на Република Гвинея в Република България | втора степен | [54] |
1998 | д-р Мигел Орос и Рикард Молинс, от Управление „Здравеопазване и социална помощ“ към Съвета за здравеопазване в правителството на Каталуня – Испания | втора степен | [55] |
1998 | проф. Карл Джераси | първа степен | [56] |
1998 | Мартин Пертс, извънреден и пълномощен посланик на Република Латвия в Република България | първа степен | [57] |
1998 | академик Далибор Брозович, генерален директор на Лексикографския институт „Мирослав Кърлежа“ в Загреб | първа степен | [58] |
1998 | Михай Кошкодан, извънреден и пълномощен посланик на Република Молдова в Република България | първа степен | [59] |
1998 | Ника Глен, изтъкнат специалист в областта на художествения превод | първа степен | [60] |
1998 | Мария Михелевич, изтъкнат специалист в областта на художествения превод | първа степен | [61] |
1998 | проф. д-р Петер Фишер-Апелт, президент на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ | първа степен | [62] |
1998 | проф. д-р Хилде Фай, председател на Международната фондация „Европейски форум“ и на Международното немско-българско културно дружество | първа степен | [63] |
1998 | Анджей Собчак, съветник в посолството на Република Полша в Република България | втора степен | [64] |
1998 | Джон Тенант, представител на Американската агенция за международно развитие | втора степен | [65] |
1998 | Габриеле Нисим, автор на книгата „Човекът, който спря Хитлер“ | първа степен | [66] |
1998 | Ксавиер Санльехи и Брунет, кмет на Кастильон де Ампуриас, област Хирона, Кралство Испания | първа степен | [67] |
1998 | Рудолф Седлачек, съветник при посолството на Чешката република и директор на Чешкия център | втора степен | [68] |
1999
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
1999 | Фауаз Абу Тайех, извънреден и пълномощен посланик на Хешемидско кралство Йордания в Република България | първа степен | [69] |
1999 | Тенкоко Сонода, председател на японски дружества за приятелство с България | първа степен | [70] |
1999 | проф. Всеволод Андреев, декан на Филологическия факултет на университета в Санкт Петербург | първа степен | [71] |
1999 | Мохамед Амин Мохамед Ахмед, извънреден и пълномощен посланик на Република Ирак в Република България | първа степен | [72] |
1999 | Йосеф Киосо, председател на Съюза на евреите-имигранти от България | първа степен | [73] |
1999 | Емануел Зисман, депутат в Кнесета и председател на Дружеството за приятелство между България и Израел | първа степен | [74] |
1999 | Виктор Шемтов, изтъкнат деец на българската еврейска колония в Израел и основател на Дружеството за приятелство между България и Израел | първа степен | [75] |
1999 | Хари Зеслер, активен деец на българската еврейска общност в гр. Хайфа и в Северен Израел, вицепрезидент на „Бней Брит Интернешънъл“ | първа степен | [76] |
1999 | Ицках Калев, заместник-председател на Съюза на евреите – имигранти от България, и съпредседател на старческия дом за български евреи „Жак Асеов“ | първа степен | [77] |
1999 | Шуламит Шамир, известна израелска общественичка с принос за възстановяване на дипломатическите отношения между България и Израел | първа степен | [78] |
1999 | проф. Йозеф Розенфелд, председател на дружеството за приятелство „България-Израел“ (1992 – 1996 г.) | първа степен | [79] |
1999 | ген. Карл Майцен, генерален инспектор на Въоръжените сили на Република Австрия | първа степен с мечове | [80] |
1999 | бригаден генерал Йозег Бернекер, командващ Военновъздушните сили на Австрийската федерална армия | втора степен с мечове | [81] |
1999 | проф. Михаел Бар-Зоар, изтъкнат израелски експерт по международни отношения и политология, автор на книгата „Отвъд хватката на Хитлер“ | първа степен | [82] |
1999 | Левент Мурат Бурхан, съветник в посолството на Република Турция в София | втора степен | [83] |
1999 | Ан Фрийд, американска общественичка | първа степен | [84] |
1999 | Рой Фрийд, американски общественик | първа степен | [85] |
2002
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
3 декември 2002 | Пол Годард Лоцман | първа степен | [86] |
11 декември 2002 | Лилияна Димитрова-Шмидт | първа степен | [87] |
Маргарит Терзян | първа степен | [88] |
2003
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
28 март 2003 | Едуард Маруелпрезидент на фирма „Къртис инструмънтс инкорпорейтед“ | първа степен | [89] |
8 април 2003 | Сергей Рафаилович Гриневецкийпредседател на Одеската държавна администрация | втора степен | [90] |
14 април 2003 | Анак Агунг Где Рака извънреден и пълномощен посланик на Република Индонезия в Република България | втора степен | [91] |
9 май 2003 | Петър Бурлак-Вълкановбесарабски поет | втора степен | [92] |
20 октомври 2003 | сър Зигмунд Стърнбърг | втора степен | [93] |
28 октомври 2003 | Паул Ленц | първа степен | [94] |
проф. Хералд Цур Хаузен | първа степен | [95] | |
Сурия Рочанабуди, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Тайланд в Република България | втора степен | [96] |
2004
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
5 януари 2004 | Зохраб Маркос Касабян | първа степен | „за изключителния му личен принос за популяризирането на българската история и българския език в Армения“[97] |
20 януари 2004 | Анастасиос Пол Левентис президент на Фондация „А. Левентис“ | първа степен | „за особено големия му принос за съхраняване на културното наследство на Република България“[98] |
25 февруари 2004 | графиня Естер дьо Помери | първа степен | „за особено голямата ѝ благотворителна и дарителска дейност в подкрепа на българското здравеопазване и образование“[99] |
Фредерик Поузес президент и председател на Борда на директорите на „Американ Стандарт“ | първа степен | „за особено големите му заслуги за осъществяването на инвестиционни решения и откриването на нови работни места в Република България“[100] | |
Вилфрид Делкер вицепрезидент и председател на „Американ Стандарт“ и изпълнителен директор на Групата за арматура | втора степен | „за особено големите му заслуги за осъществяването на инвестиционни решения в Република България“[101] | |
16 март 2004 | Валтер Ротенщайнер генерален директор на “Райфайзенбанк” - първата чуждестранна банка, активна в България от 1992 г. и обявена в световните класации за банка на 2003 г. в Източна и Югоизточна Европа | първа степен | „за всеотдайната му работа за популяризиране на България в Австрия“[102] |
Херберт Степич заместник генерален директор на “Райфайзенбанк” | първа степен | „за ефективната му и всеотдайна работа в помощ на инвестиционния процес и банковото дело в страната ни, за популяризирането и представянето на България и българската култура в Австрия и за приноса му към цялостното развитие на българо-австрийските отношения“[103] | |
Йозеф Таус президент на Management Trust Holding AG | първа степен | „за активното му участие в инвестиционния процес в България в областта на мобилната телефония, за популяризирането на успехите на България и представянето на постиженията й пред австрийски и международни инвеститори, както и за неоценимата му и постоянна помощ в качеството му на член на Австрийско-българския бизнес клуб“[104] | |
Волфганг Рутенсторфер председател на Управителния съвет и генерален директор на OMV AG | първа степен | „за активното му участие в изграждането на свободния пазар на петрол в България, за използването на големия му авторитет в полза на доброто представяне на страната ни в Австрия и за разработването на програми за бъдещо развитие на пазара в България“[105] | |
Ерхард Бусек специален координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа | първа степен | „за неговата активност и непрестанно продължаващата неуморна помощ в полза на България и в утвърждаването й като държава - значим регионален фактор“[106] | |
Карл Блеха бивш министър и настоящ председател на Съюза на пенсионерите, дългогодишен президент на Австрийско-българското дружество във Виена | първа степен | „за активната му дейност и използване на цялото му обществено влияние за популяризиране успехите на България“[107] | |
Ханс Пресел изпълнителен директор на Австрийско-българското дружество | втора степен | „за за големия му принос за популяризирането на България и за участието му в издаване на книгата “Традиция и бъдеще” по случай 120-годишнината от установяване на българо-австрийските дипломатически отношения“[108] | |
Емил Мецголиц председател на Управителния съвет на Австрийско-българското дружество | втора степен | „за многократното организиране на акции за събиране на хуманитарна помощ за България и за подпомагане на български лечебни и социални заведения“[109] | |
19 април 2004 | Суад Нуманович министър в правителството на Република Черна гора, участвал лично в прегледа на оцелелите пътници и организирането на приемането им на територията на Черна гора | първа степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[110] |
Тарзан Милошевич кмет на община Биело поле, Черна гора, един от първите, пристигнали на мястото на инцидента и организирал спасителните операции и настаняването на пътниците | първа степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[111] | |
Стеван Пурич кмет на община Приеполе, Сърбия, организирал приемането, престоя и отпътуването на оцелелите, както и на трагично загиналите | първа степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[112] | |
Есад Кощреба от село Бродарево, един от първите, пристигнали на мястото на инцидента, спасил 14 души | втора степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[113] | |
Миле Вукович от Биело поле, участвал в спасителната операция като водолаз доброволец, приютил в личния си мотел “Дурмитор” 17 души | втора степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[114] | |
Изудин Пушия от село Бродарево, един от първите, пристигнали на мястото на инцидента и активно участвал в спасяването на няколко човешки живота | втора степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[115] | |
Желько Божович от Биело поле, първия, информирал за инцидента и участвал активно в спасителната операция | втора степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[116] | |
Зухдия Ахметович от махала Гостун, село Бродарево, участвал с риск за живота си със собствената си лодка в спасителната операция | втора степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[117] | |
Заим Ахметович от махала Гостун, село Бродарево, участвал с риск за живота си със собствената си лодка в спасителната операция | втора степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[118] | |
Сафет Нишич от Биело поле, преплувал реката с риск за живота си, връзвайки въжето, по което са изтегляни пътниците от автобуса | втора степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[119] | |
Сафет Баличевац от село Бродарево, участвал активно в спасителната операция | втора степен | „за проявеното гражданско мъжество и човешко съпричастие при спасяването на българските граждани“[120] | |
12 октомври 2004 | Хосе Анхел Лопес Хорин извънреден и пълномощен посланик на Кралство Испания в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието и активизирането на политическите, икономическите и културните отношения между Република България и Кралство Испания, както и по повод окончателното му отпътуване от страната“[121] |
2005
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
10 февруари 2005 | Нгуен Ван Дак извънреден и пълномощен посланик на СР Виетнам в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-виетнамските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“[122] |
15 април 2005 | Стюърт Хюм извънреден и пълномощен посланик на Австралия в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за установяването, укрепването и развитието на българо-австралийските отношения“[123] |
28 юни 2005 | Хелмут Палдер ръководен министерски съветник в държавното министерство на правосъдието на Свободната държава Бавария | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на двустранните отношения между Република България и Свободната държава Бавария в областта на правосъдието“[124] |
Виталий Игнатенко генерален директор на ИТАР-ТАСС | първа степен | „за утвърждаването на българската култура в Русия и ОНД“[125] | |
10 август 2005 | Мохамед Абдул Расул Ал-Ауади извънреден и пълномощен посланик на Държавата Кувейт | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-кувейтските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“[126] |
2 септември 2005 | Хироюки Курата бивш председател на Горната камара на японския парламент и почетен председател на Парламентарната асоциация за приятелство с България при Горната камара на японския парламент | първа степен | „ за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-японските отношения“[127] |
Кацуцугу Секия председател на Парламентарната асоциация за приятелство с България при Горната камара на японския парламент | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-японските отношения“[128] | |
21 септември 2005 | Хосе Росадо Амадор временно управляващ посолството на Република Куба в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на двустранните отношения между Република България и Република Куба и по повод окончателното му отпътуване от страната“[129] |
26 септември 2005 | Марио Енрике де Алмейда Сантос Давид държавен секретар по европейските въпроси на Португалската република | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-португалските отношения и за приноса му към провеждане и финализиране на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз“[130] |
10 октомври 2005 | Айво Орав извънреден и пълномощен посланик на Република Естония в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитие на българо-естонските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“[131] |
29 ноември 2005 | Фатмир Кумбаро извънреден и пълномощен посланик на Република Албания в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-албанските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.“[132] |
2007
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
28 август 2007 | Марк Пиерини ръководител на Делегацията на Европейската комисия в Анкара, Република Турция, председател на Съвета на директорите на Международния фонд – Бенгази | първа степен | „за особено големите му заслуги за разрешаване на казуса с българските медици във Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия и завръщането им в Република България“[133] |
18 септември 2007 | Клод Геан генерален секретар на президентството на Френската република | първа степен | „за особено големите му заслуги за разрешаване на казуса с българските медици във Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия и завръщането им в Република България“[134] |
27 септември 2007 | баронеса Кристина фон Шверин придворна дама | първа степен | „за особено големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[135] |
Свен Ерик Рагнар (Лорд Чембърлейн) | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[136] | |
вицеадмирал Йорген Ериксон адютант на Негово Величество | първа степен с мечове | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[137] | |
д-р Ян Йостергрен първи личен лекар на Негово Величество | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[138] | |
подполковник Ханс Норлен инспектор в Кралския двор | втора степен с мечове | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[139] | |
капитан ІІІ ранг Ханс Торнерйелм адютант на Негово Величество Краля на Швеция | втора степен с мечове | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[140] | |
подполковник Рикард Бек-Фриис Хел главен церемониалмайстор в Кралския двор | втора степен с мечове | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[141] | |
Морган Герле прессекретар в Кралския двор | втора степен | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[142] | |
Андерш Настрьом заместник-началник на Протокола на Министерството на външните работи на Кралство Швеция | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[143] | |
Мариане Норби заместник-директор на Протокола на Министерството на външните работи на Кралство Швеция | втора степен | „за особено големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[144] | |
Елисабет Анестад главен полицейски интендант | втора степен с мечове | „за особено големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[145] | |
Бенгт Густавсон полицейски интендант | втора степен с мечове | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-шведските отношения“[146] | |
28 септември 2007 | Дейвид Уелч заместник-държавен секретар на Съединените американски щати | първа степен | „за особено големите му заслуги за разрешаване на казуса с българските медици във Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия и за завръщането им в Република България“[147] |
Катрин Ги-Кен депутат в Европейския парламент и съпредседател на Съвместния парламентарен комитет „Европейски съюз – България“ | първа степен | „за особено големите ѝ заслуги за разрешаване на казуса с българските медици във Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия и за завръщането им в Република България“[148] | |
Тони Лойд депутат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа | първа степен | „за особено големите му заслуги за разрешаване на казуса с българските медици във Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия и за завръщането им в Република България“[149] | |
Ханс-Герт Пьотеринг председател на Европейския парламент | първа степен | „за особено големите му заслуги за разрешаване на казуса с българските медици във Великата социалистическа народна Либийска арабска Джамахирия и за завръщането им в Република България“[150] | |
22 октомври 2007 | Нийл Буне постоянен представител на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и постоянен координатор на ООН в Република България | първа степен | „за особено големия му личен принос за сътрудничеството на Република България с ПРООН и по повод окончателното му отпътуване от страната“[151] |
Ханко фон Кнобелсдорф за особено големите му заслуги за развитието на българо-германското икономическо сътрудничество | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-германското икономическо сътрудничество“[152] |
2008
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
19 март 2008 | Жозеп Антони Дуран и Лейда председател на Комисията по външна политика в Конгреса на депутатите на Кралство Испания | първа степен | „за особено големите му заслуги за присъединяването на Република България към Европейския съюз“[153] |
28 март 2008 | Теймураз Шарашенидзе извънреден и пълномощен посланик на Грузия в Република България | първа степен | „за особено големия му принос за развитие на българо-грузинските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“[154] |
4 юни 2008 | генерал-лейтенант Владимир Шаталов летец-космонавт на СССР, началник на Центъра за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин“ по време на съветско-българския полет през 1988 г. | първа степен | „за особено големите му заслуги към Република България и за подготовката и реализацията на съвместния космически полет през същата година“[155] |
полковник Юрий Романенко летец-космонавт на СССР, командир на съветско-българския дублиращ космически екипаж от 1978 – 1979 г. | първа степен | „за особено големите му заслуги към Република България за подготовката и управлението на първия съветско-български космически полет, както и за непосредственото му участие през 1988 г. в подготовката и обучението на български космонавти“[156] | |
12 юни 2008 | Емил Венков | първа степен | „за особено големите му заслуги за популяризиране на българската култура в Словакия и за развитието на приятелските отношения и сътрудничество между Република България и Словашката република“[157] |
11 юли 2008 | Хосе Луис Мартинес и Ернандес извънреден и пълномощен посланик на Мексиканските съединени щати в Република България | първа степен | „за големия му принос за укрепването и развитието на българо-мексиканските отношения и по повод приключването на мандата му“[158] |
30 септември 2008 | Вилхелм Краус почетен президент на Германо-българската индустриално-търговска камара | втора степен | „за особено големите му заслуги за развитие на двустранното търговско-икономическо сътрудничество“[159] |
16 декември 2008 | Ел Гайлани Длими извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитие на българо-мароканските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“[160] |
2009
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
16 януари 2009 | Гюнтер Вебер | втора степен | „за особено големите му заслуги за развитие на българо-германското сътрудничество, за дългогодишната му хуманитарна дейност в Славяново и Плевен, както и по повод неговата 80-годишнина“[161] |
23 януари 2009 | Акико Игая президент на „Кобунша Интернешънъл“, главен директор на Японо-българската асоциация за приятелство | първа степен | „за особено големите ѝ заслуги за развитието на българо-японските отношения и за популяризирането на страната ни в Япония“[162] |
Хироясу Кобаяши президент на Концертна агенция „Мин-он“ | втора степен | „за дългогодишния му принос за развитието на българо-японските отношения в областта на културата“[163] | |
13 май 2009 | Карл-Юрген Вилберт почетен консул на Република България във федералната провинция Райнланд-Пфалц, Федерална република Германия | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепване на българо-германските отношения“[164] |
26 юни 2009 | Негово Кралско Височество принц Ал-Уалид Бин Талал Бин Абдулазис Ал Сауд | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-саудитските отношения в икономическата област“[165] |
1 септември 2009 | Франц-Херман Брюнер генерален директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) | първа степен | „за особено големите му заслуги за подобряване на механизмите в Република България за контрол и за усвояване на средствата от европейските фондове“[166] |
30 септември 2009 | проф. Андреас Шварц | втора степен | „за неговия цялостен научен и обществен принос за проучването и популяризирането на българското културно-историческо наследство в Република Австрия и за развитието на българо-австрийските културни и научни връзки“[167] |
13 ноември 2009 | Шигетаро Асано вицепрезидент на „Мейджи холдинг“ | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-японското икономическо сътрудничество“[168] |
2010
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
16 февруари 2010 | Алоис Микелсен | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на „Солвей Соди“ – АД, и на двустранните отношения между Република България и Кралство Белгия“[169] |
25 февруари 2010 | Пауло Америко Вейга Воловски извънреден и пълномощен посланик на Федеративна република Бразилия в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-бразилските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“[170] |
Херонимо Кортес Фунес извънреден и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-аржентинските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“[171] | |
19 юли 2010 | Дейвид Харис изпълнителен директор на Американския еврейски комитет | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на двустранните отношения между Република България и Съединените американски щати“[172] |
20 септември 2010 | Шиничи Мунемаса почетен консул на Република България в Япония | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-японските отношения в областта на културата и спорта и по повод 60 години от рождението му“[173] |
Ги Докендорф първи съветник на люксембургското правителство и генерален директор за културата на Великото херцогство Люксембург | втора степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-люксембургските отношения в областта на културата“[174] | |
8 октомври 2010 | проф. д-р Клаус Манголд председател на Източния комитет на германската икономика | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-германските икономически и политически отношения“[175] |
7 декември 2010 | Буяр Скъндо извънреден и пълномощен посланик на Република Албания в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-албанските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“[176] |
2011
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
16 февруари 2011 | Дени Дансет почетен консул на Република България в Марсилия, Френската република | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на двустранните икономически отношения между Република България и Френската република“[177] |
Хервиг Хадвигер | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-австрийските отношения в областта на културата и изкуството“[178] | |
8 юни 2011 | Зохара Кампаньола | втора степен | „за особено големите ѝ заслуги за развитие на социалните услуги за хора с увреждания и за значителния ѝ принос в борбата с онкологичните заболявания в Република България“[179] |
22 юли 2011 | Рейн Ойдекиви извънреден и пълномощен посланик на Република Естония в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-естонските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“[180] |
2012
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
4 април 2012 | Джон Атанасов II | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на двустранните отношения и сътрудничество между Република България и Съединените американски щати.“[181] |
Джоан Гедърс | първа степен | „за особено големите ѝ заслуги за развитието на двустранните отношения и сътрудничество между Република България и Съединените американски щати.“[182] | |
30 юли 2012 | Махеш Ман Шрестха | първа степен | „за особено големите му заслуги за подпомагане на българските граждани в Непал и за укрепване на българо-непалските връзки“[183] |
30 август 2012 | Франк Бауър, президент на Фондация „Америка за България“ | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването, развитието и задълбочаването на българо-американските отношения“[184] |
2013
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
28 февруари 2013 | Александар Църквеняков, извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-сръбските отношения и сътрудничеството, както и по повод окончателното му отпътуване от страната“[185] |
28 март 2013 | Олфат Фарах, извънреден и пълномощен посланик на Арабска република Египет в Република България | първа степен | „за особено големите ѝ заслуги за задълбочаването и активизирането на българо-египетските отношения и във връзка с окончателното ѝ отпътуване от страната“[186] |
16 май 2013 | Церендорж Ганхуяг, извънреден и пълномощен посланик на Монголия в Република България | първа степен | „за особено големия му принос за развитието и укрепването на българо-монголските отношения и във връзка с окончателното му отпътуване от страната“[187] |
17 май 2013 | Джузепе Консоло | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на отношенията между Република България и Италианската република“[188] |
27 юни 2013 | Даря Баудаж Курет, извънреден и пълномощен посланик на Република Словения в Република България | първа степен | „за цялостния ѝ принос за развитието и задълбочаването на приятелските отношения, политическото, икономическото и културното сътрудничество между Република България и Република Словения“[189] |
19 декември 2013 | Уошингтон Луис Перейра-де-Соуза, извънреден и пълномощен посланик на Федеративна република Бразилия в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-бразилските отношения“[190] |
20 декември 2013 | Монсеньор Януш Болонек, апостолически нунций в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на отношенията между Република България и Светия престол“[191] |
2014
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
30 юни 2014 | Герхард Райвегер, извънреден и пълномощен посланик на Република Австрия в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-австрийските отношения“[192] |
Коре Ерхард Янсон, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-датските отношения“[193] | |
Лешек Хенсел, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-полските отношения“[194] | |
Ставрос Амвросиу, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-кипърските отношения“[195] | |
7 юли 2014 | Коичи Киши, председател на Групата за приятелство с България в Горната камара на парламента на Япония | първа степен | „за неговата активна дейност за развитието на двустранните отношения и сътрудничеството, парламентарния и културен обмен между Република България и Япония“[196] |
2015
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
8 януари 2015 | Ахмед Буташ, извънреден и пълномощен посланик на Алжирската демократична и народна република в Република България | първа степен | „за неговия значителен принос за развитието на двустранните отношения между Република България и Алжирската демократична и народна република“[197] |
3 февруари 2015 | проф. д-р Герд-Винанд Имайер, почетен генерален консул на Република България в германските федерални провинции Хамбург, Шлезвиг-Холщайн, Долна Саксония и Бремен | първа степен | „за особено големия му принос за развитието на българо-германските отношения“[198] |
10 юли 2015 | г-жа Хелена Пилсас Алин, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Швеция в Република България | първа степен | „за особено големите ѝ заслуги за укрепването и развитието на българо-шведските отношения“[199] |
18 септември 2015 | г-н Уорън Милър, член на Комисията за съхраняване на американското културно наследство зад граница | първа степен | „за неговия значителен принос и особено големи заслуги за разширяване на сътрудничеството между Република България и САЩ по отношение на опазване на културно-историческото наследство в страната ни“[200] |
24 септември 2015 | кардинал Лорис Франческо Каповила, секретар на папа Йоан ХХІІІ | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на отношенията между Република България и Светия престол“[201] |
16 октомври 2015 | г-н Фейсал Ал-Адуани, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Кувейт в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-кувейтските отношения“[202] |
5 ноември 2015 | г-н Александру Пригорски, извънреден и пълномощен посланик на Република Молдова в Република България | първа степен | „за особените му заслуги за задълбочаването и развитието на българо-молдовските отношения“[203] |
12 ноември 2015 | г-н Мохаммад Джамшед Ифтихар, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Пакистан в Република България | втора степен | „за неговите особено големи заслуги за развитието на българо-пакистанските отношения“[204] |
14 декември 2015 | г-н Жозе Нунеш Либерато, началник на Кабинета на президента на Португалската република | първа степен | „за неговия особено голям принос в укрепването и развитието на българо-португалските отношения на приятелство и сътрудничество“[205] |
посланик Луиза Бащош де Алмейда, старши съветник на президента на Португалската република по международните отношения | втора степен | „за нейния особено голям принос в укрепването и развитието на българо-португалските отношения на приятелство и сътрудничество“[206] |
2016
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
25 февруари 2016 | г-н Харри Салми, извънреден и пълномощен посланик на Република Финландия в Република България | първа степен | „за неговите особено големи заслуги за развитието на българо-финландските отношения“[207] |
25 март 2016 | г-н Гийермо Салвадор Асрак, извънреден и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-аржентинските отношения“[208] |
6 април 2016 | г-жа Латифа Ахарбаш, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в Република България | първа степен | „за особено големите ѝ заслуги за развитието на българо-мароканските отношения“[209] |
11 май 2016 | г-жа Аник ван Калстър, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Белгия в Република България | първа степен | „за особено големите ѝ заслуги за укрепването и развитието на двустранните отношения между Република България и Кралство Белгия“[210] |
27 май 2016 | г-н Григор Рубенович Сафарян, директор на 131-во училище „П. К. Яворов“ в Ереван и председател на Дружеството за културни връзки „Армения – България“ | първа степен | „за неговия особено голям принос в укрепването и развитието на българо-арменските отношения в областта на образованието, науката и културата“[211] |
г-н Артур Хачатурович Нерсисян, отговорен секретар на Дружеството за културни връзки „Армения – България“ | втора степен | „за неговия особено голям принос в укрепването и развитието на българо-арменските отношения в областта на образованието, науката и културата“[212] | |
2 август 2016 | г-н Мохамед бен Али Алнуейми, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Катар в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-катарските отношения“[213] |
28 октомври 2016 | г-н Лхамсурен Дугержав, извънреден и пълномощен посланик на Монголия в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-монголските отношения“[214] |
2017
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
13 януари 2017 | г-н Абдоллах Ноурузи, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-иранските отношения“[215] |
27 февруари 2017 | г-жа Малгожата Садурска, началник на Канцеларията на президента на Република Полша | първа степен | „за особено големите ѝ заслуги за развитието на българо-полските отношения“[216] |
г-н Кшищоф Шчерски, съветник на президента на Република Полша по външнополитическите въпроси | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-полските отношения“[217] | |
5 юли 2017 | г-н Ян Хоростковски, почетен консул на Република България във Вроцлав, Република Полша | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на приятелските отношения и двустранното сътрудничество между Република България и Република Полша“[218] |
4 август 2017 | г-жа Сотирула Хараламбус, заместник-председател на Панкипърската федерация на труда и бивш министър на труда и социалното осигуряване на Република Кипър | първа степен | „за нейния принос за развитието на българо-кипърските отношения в социалната област и защитата на трудовите и социални права на българите, работещи в Република Кипър“[219] |
г-н Юрий Иванович Седих, президент на Дружество „Украйна – България“ | първа степен | „за особено големите му заслуги за задълбочаването и развитието на българо-украинските отношения“[220] | |
г-н Кристиан Кьонигсфелдт, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Дания в Република България | първа степен | „за неговите особено големи заслуги за укрепването и развитието на двустранните отношения между Република България и Кралство Дания“[221] | |
16 август 2017 | г-н Луиш Фераш, извънреден и пълномощен посланик на Португалската република в Република България | първа степен | „за неговите особено големи заслуги за укрепването и развитието на двустранните отношения между Република България и Португалската република“[222] |
8 септември 2017 | г-н Миломир Михалиевич, извънреден и пълномощен посланик на Черна гора в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на българо-черногорските отношения и сътрудничество“[223] |
2018
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
16 март 2018 | г-н Джей Бърджис, бивш заместник-помощник секретар за Европа и Азия в Департамента по търговия на Съединените американски щати | първа степен | „за неговия личен принос за развитието на търговско-икономическите отношения между България и Съединените американски щати“[224] |
15 юни 2018 | г-н Робърт Сингер, вицепрезидент и главен изпълнителен директор на Световния еврейски конгрес | първа степен | „за особени заслуги за сътрудничеството между Световния еврейски конгрес и държавните институции, еврейската общност и гражданското общество в Република България, както и за съществен принос за развитието на образователните и други дейности на българската еврейска общност“[225] |
20 юни 2018 | г-н Шпенд Калаба, извънреден и пълномощен посланик на Република Косово в Република България | втора степен | „за големите му заслуги за развитието на българо-косовските отношения и сътрудничество“[226] |
26 юни 2018 | г-н Ставрос Августидис, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър в Република България | първа степен | „за големите му заслуги за развитието на българо-кипърските отношения и сътрудничество“[227] |
г-н Зураб Беридзе, извънреден и пълномощен посланик на Грузия в Република България | първа степен | „за неговия личен принос за укрепването и развитието на двустранните отношения между Република България и Грузия“[228] | |
13 юли 2018 | г-н Микола Балтажи, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на двустранните отношения между Република България и Украйна“[229] |
21 август 2018 | г-жа Илхам Ибрахим Мохамед Ахмед, извънреден и пълномощен посланик на Република Судан в Република България | първа степен | „за нейните значителни заслуги за развитието на двустранните отношения между Република България и Република Судан“[230] |
г-жа Лйерка Алайбег, извънреден и пълномощен посланик на Република Хърватия в Република България | първа степен | „за нейния цялостен принос за развитието на българо-хърватските отношения и за задълбочаване на политическото, икономическото и културното сътрудничество между Република България и Република Хърватия“[231] |
2019
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
1 март 2019 | г-н Арнауд Адрианус Мария (Арно) Брок, кралски комисар за провинция Фризия, Кралство Нидерландия | първа степен | „за значителен принос за развитието на двустранните отношения между Република България и Кралство Нидерландия“[232] |
10 юли 2019 | г-жа Ирит Лилиан, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Израел в Република България | първа степен | „за заслугите и за развитието и укрепването на двустранните отношения“[233] |
28 август 2019 | г-н Ерик Льобедел, извънреден и пълномощен посланик на Френската република в Република България | първа степен | „за неговите особено големи заслуги за укрепването и развитието на българо-френските отношения“[234] |
г-жа Ана Мария Сампайо Фернандес, извънреден и пълномощен посланик на Федеративна република Бразилия в Република България | първа степен | „за нейните големи заслуги за укрепването и развитието на българо-бразилските отношения“[235] | |
10 октомври 2019 | г-н Душан Щраух, извънреден и пълномощен посланик на Чешката република в Република България | първа степен | „за заслуги в установяването, укрепването и развитието на двустранните отношения между Република България и Чешката република“[236] |
15 октомври 2019 | г-н Тошимицу Мотеги, министър на външните работи на Япония и председател на Групата за приятелство с България в Долната камара на парламента на Япония | първа степен | „за особено големи заслуги за укрепването и развитието на отношенията на приятелство и сътрудничество с Япония“[237] |
г-н Хироми Йошида, доскорошен председател на Групата за приятелство с България в Горната камара на парламента на Япония | първа степен | „за особено големи заслуги за укрепването и развитието на отношенията на приятелство и сътрудничество с Япония“[238] | |
г-н Кадзунори Танака, министър на реконструкцията на Япония и генерален секретар на Групата за приятелство с България в Долната камара на парламента на Япония | втора степен | „за особено големи заслуги за укрепването и развитието на отношенията на приятелство и сътрудничество с Япония“[239] | |
г-н Джуничи Ишии, депутат и генерален секретар на Групата за приятелство с България в Горната камара на парламента на Япония | втора степен | „за особено големи заслуги за укрепването и развитието на отношенията на приятелство и сътрудничество с Япония“[240] | |
11 ноември 2019 | г-н Абдулуахаб Насър Ал Наджар, извънреден и пълномощен посланик на Обединените арабски емирства | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на двустранните ни отношения“[241] |
18 декември 2019 | г-н Хасан Улусой, извънреден и пълномощен посланик на Република Турция в Република България | първа степен | „за големите му заслуги и принос за развитието на българо-турските отношения и сътрудничество“[242] |
2020
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
13 януари 2020 | г-н Моайад Фатхала Елдали, извънреден и пълномощен посланик на Арабска република Египет в Република България | първа степен | „за неговия принос за развитието и укрепването на двустранните отношения“[243] |
24 януари 2020 | проф. Соня Рув-Увалиева | първа степен | „за нейния принос за развитието и укрепването на двустранните отношения между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия“[244] |
17 февруари 2020 | проф. Армен Саргсян, извънреден и пълномощен посланик на Република Армения в Република България | първа степен | „за неговия принос за укрепването и развитието на двустранните отношения“[245] |
25 март 2020 | г-н Марян Гьорчев, извънреден и пълномощен посланик на Република Северна Македония в Република България | първа степен | „за големите му заслуги и принос за развитието на отношенията и сътрудничеството между Република България и Република Северна Македония“[246] |
17 юни 2020 | г-жа Сри Астари Расджид, извънреден и пълномощен посланик на Република Индонезия в Република България | първа степен | „за особено големите и заслуги за развитието на двустранните отношения“[247] |
28 юли 2020 | г-н Алберто Алфредо Мануел Труеба, извънреден и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България | първа степен | „за неговия значим личен и професионален принос за развитието на двустранните отношения“[248] |
31 юли 2020 | г-н Майкъл Форбс, извънреден и пълномощен посланик на Република Ирландия в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на двустранните отношения“[249] |
14 август 2020 | г-жа Пайви Блинникка, извънреден и пълномощен посланик на Република Финландия в Република България | втора степен | „за нейния личен принос за укрепването и развитието на двустранните отношения“[250] |
г-жа Луиз Бергхолм, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Швеция в Република България | първа степен | „за нейния личен принос за укрепването и развитието на двустранните отношения“[251] | |
15 декември 2020 | г-н Йон Гъля, извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Република България | първа степен | „за изключителен принос в развитието на партньорските и приятелските двустранни отношения между Република България и Румъния“[252] |
2021
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
18 януари 2021 | г-жа Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България | първа степен | „за нейния личен принос за укрепването и развитието на двустранните ни отношения с Република Азербайджан“[253] |
19 април 2021 | о. з. полковник проф. д-р Камен Плочев | първа степен | „за високи постижения в областта на медицината и големи заслуги за развитието и укрепването на двустранните отношения в областта на здравеопазването и научните изследвания в медицината между Република България и водещи европейски държави“[254] |
1 юли 2021 | г-жа Берендина Мария тен Тъшър, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Нидерландия в Република България | първа степен | „за особено големи заслуги за укрепването и задълбочаването на приятелските връзки и сътрудничеството между Република България и Кралство Нидерландия“[255] |
28 юли 2021 | Георги Паничерски | първа степен | „за неговите особено големи заслуги и личен принос за развитието на двустранните отношения и задълбочаването на сътрудничеството между Република България и Канада“[256] |
4 август 2021 | г-н Месфер Абдулрахман Ал Гасиб, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Саудитска Арабия в Република България | първа степен | „за неговия принос за развитието и укрепването на двустранните отношения“[257] |
12 август 2021 | г-н Дашжамц Батсайхан, извънреден и пълномощен посланик на Монголия в Република България | втора степен | „за неговите големи заслуги за развитието на двустранните отношения“[258] |
19 октомври 2021 | г-жа Латифа Беназза, извънреден и пълномощен посланик на Алжирската демократична и народна република в Република България | първа степен | „за нейния принос за развитието и задълбочаването на двустранните отношения“[259] |
21 декември 2021 | Анселмо Гуидо Пекорари, Апостолически нунций в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието на двустранните отношения между Република България и Светия престол“[260] |
2022
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
4 март 2022 | г-жа Снежана Радович, извънреден и пълномощен посланик на Черна гора в Република България | първа степен | „за нейните заслуги за развитието на двустранните отношения между Република България и Черна гора“[261] |
27 юни 2022 | г-н Мануел Корчек, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България | първа степен | „за неговите заслуги за укрепването и развитието на българо-словашките отношения“[262] |
6 юли 2022 | г-н Якуб Ал Атиики, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Кувейт в Република България | първа степен | „за неговия принос за развитието и задълбочаването на двустранните отношения“[263] |
14 юли 2022 | г-н Анжей Франгеш, извънреден и пълномощен посланик на Република Словения в Република България | първа степен | „за неговия принос за развитието и задълбочаването на двустранните отношения“[264] |
4 август 2022 | г-н Андреа Вике, извънреден и пълномощен посланик на Република Австрия в Република България | първа степен | „за нейните заслуги за укрепването и развитието на българо-австрийските отношения“[265] |
27 септември 2022 | г-н Флоранс Робин, извънреден и пълномощен посланик на Френската република в Република България | първа степен | „за нейните особено големи заслуги за укрепването и развитието на българо-френските отношения“[266] |
4 октомври 2022 | г-н Мариос Кундуридис, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър в Република България | първа степен | „за неговите заслуги за укрепването и развитието на българо-кипърските отношения“[267] |
10 октомври 2022 | г-н Димитрис Хронопулос, извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България | първа степен | „за неговите заслуги за развитието и задълбочаването на двустранните отношения“[268] |
10 ноември 2022 | г-н Кристоф Айххорн, извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-германските отношения“[269] |
2023
[редактиране | редактиране на кода]Дата на указа | Носител | Вид | Тема |
---|---|---|---|
8 февруари 2023 | г-н Темиртай Римтаевич Избастин, извънреден и пълномощен посланик на Република Казахстан в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за укрепването и развитието на двустранните отношения между Република България и Република Казахстан“[270] |
13 февруари 2023 | г-жа Херо Мустафа, извънреден и пълномощен посланик на Съединените американски щати в Република България | първа степен | „за особено големите й заслуги за задълбочаването и разширяването на двустранните отношения между Република България и Съединените американски щати“[271] |
21 февруари 2023 | г-н Виталий Москаленко, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за задълбочаването и разширяването на двустранните отношения между Република България и Украйна“[272] |
27 март 2023 | сенатор Йона Мартин, съпредседател на Групата за приятелство с България в Парламента на Канада | втора степен | „за особено големите й заслуги за развитието и задълбочаването на българо-канадските отношения“[273] |
26 май 2023 | г-н Ли Хо-шик, извънреден и пълномощен посланик на Република Корея | първа степен | „за за особено големите му заслуги за развитието на двустранните отношения между Република България и Република Корея“[274] |
21 юни 2023 | г-н Табо Тахе, извънреден и пълномощен посланик на Република Южна Африка в Република България | първа степен | „за особено големите му заслуги за развитието и задълбочаването на двустранните отношения между Република България и Република Южна Африка“[275] |
13 юли 2023 | г-жа Текла Харангозо Балажне, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в Република България | първа степен | „за особено големите й заслуги за укрепването и развитието на двустранните отношения между Република България и Унгария“[276] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Указ № 309
- ↑ Указ № 11
- ↑ Указ № 70
- ↑ Указ № 181
- ↑ Указ № 182
- ↑ Указ № 94
- ↑ Указ № 238
- ↑ Указ № 255
- ↑ Указ № 280
- ↑ Указ № 281
- ↑ Указ № 286
- ↑ Указ № 319
- ↑ Указ № 362
- ↑ Указ № 363
- ↑ Указ № 393 Обн. ДВ. бр. 101 от 26 ноември 1996 г.
- ↑ Указ № 407 Обн. ДВ. бр. 105 от 10 декември 1996 г.
- ↑ Указ № 420 Обн. бр. 109 от 27 декември 1996 г.
- ↑ Указ № 97
- ↑ Указ № 148
- ↑ Указ № 149
- ↑ Указ № 150
- ↑ Указ № 151
- ↑ Указ № 227
- ↑ Указ № 234
- ↑ Указ № 235
- ↑ Указ № 236
- ↑ Указ № 253
- ↑ Указ № 284
- ↑ Указ № 285
- ↑ Указ № 321
- ↑ Указ № 323
- ↑ Указ № 325
- ↑ Указ № 326
- ↑ Указ № 431
- ↑ Указ № 441
- ↑ Указ № 442
- ↑ Указ № 443
- ↑ Указ № 444
- ↑ Указ № 467
- ↑ Указ № 468
- ↑ Указ № 469
- ↑ Указ № 470
- ↑ Указ № 471
- ↑ Указ № 509
- ↑ Указ № 7
- ↑ Указ № 23
- ↑ Указ № 45
- ↑ Указ № 30
- ↑ Указ № 52
- ↑ Указ № 62
- ↑ Указ № 97
- ↑ Указ № 98
- ↑ Указ № 99
- ↑ Указ № 115
- ↑ Указ № 199
- ↑ Указ № 207
- ↑ Указ № 222
- ↑ Указ № 228
- ↑ Указ № 234
- ↑ Указ № 268
- ↑ Указ № 269
- ↑ Указ № 284
- ↑ Указ № 285
- ↑ Указ № 365
- ↑ Указ № 382
- ↑ Указ № 389
- ↑ Указ № 405
- ↑ Указ № 408
- ↑ Указ № 430
- ↑ Указ № 5
- ↑ Указ № 10
- ↑ Указ № 52
- ↑ Указ № 102
- ↑ Указ № 103
- ↑ Указ № 104
- ↑ Указ № 105
- ↑ Указ № 106
- ↑ Указ № 107
- ↑ Указ № 108
- ↑ Указ № 109
- ↑ Указ № 110
- ↑ Указ № 145
- ↑ Указ № 145
- ↑ Указ № 154
- ↑ Указ № 155
- ↑ Указ № 405 Обн. ДВ. бр.117 от 17 декември 2003 г.
- ↑ Указ № 412 Обн. ДВ. бр.118 от 20 декември 2002 г.
- ↑ Указ № 419 Обн. ДВ. бр.118 от 20 декември 2002 г.
- ↑ Указ № 106 Обн. ДВ. бр.32 от 8 април 2003 г.
- ↑ Указ № 109 Обн. ДВ. бр.36 от 18 април 2003 г.
- ↑ Указ № 113 Обн. ДВ. бр.38 от 23 април 2003 г.
- ↑ Указ № 160 Обн. ДВ. бр.48 от 23 май 2003 г.
- ↑ Указ № 475 Обн. ДВ. бр.97 от 4 ноември 2003 г.
- ↑ Указ № 482 Обн. ДВ. бр.98 от 7 ноември 2003 г.
- ↑ Указ № 483 Обн. ДВ. бр.98 от 7 ноември 2003 г.
- ↑ Указ № 484 Обн. ДВ. бр.98 от 7 ноември 2003 г.
- ↑ Указ № 2 Обн. ДВ. бр.4 от 16 януари 2004 г.
- ↑ Указ № 13 Обн. ДВ. бр.10 от 6 февруари 2004 г.
- ↑ Указ № 50 Обн. ДВ. бр.20 от 12 март 2004 г.
- ↑ Указ № 52 Обн. ДВ. бр.20 от 12 март 2004 г.
- ↑ Указ № 53 Обн. ДВ. бр.20 от 12 март 2004 г.
- ↑ Указ № 82 Обн. ДВ. бр.31 от 18 март 2004 г.
- ↑ Указ № 83 Обн. ДВ. бр.31 от 18 март 2004 г.
- ↑ Указ № 84 Обн. ДВ. бр.31 от 18 март 2004 г.
- ↑ Указ № 85 Обн. ДВ. бр.31 от 18 март 2004 г.
- ↑ Указ № 86 Обн. ДВ. бр.31 от 18 март 2004 г.
- ↑ Указ № 87 Обн. ДВ. бр.31 от 18 март 2004 г.
- ↑ Указ № 88 Обн. ДВ. бр.31 от 18 март 2004 г.
- ↑ Указ № 89 Обн. ДВ. бр.31 от 18 март 2004 г.
- ↑ Указ № 118 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 119 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 120 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 121 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 122 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 123 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 124 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 123 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 124 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 125 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 126 Обн. ДВ. бр.38 от 12 мая 2004 г.
- ↑ Указ № 319 Обн. ДВ. бр.94 от 22 октомври 2004 г.
- ↑ Указ № 18 Обн. ДВ. бр.17 от 22 февруари 2005 г.
- ↑ Указ № 81 Обн. ДВ. бр.36 от 26 април 2005 г.
- ↑ Указ № 229 Обн. ДВ. бр.56 от 8 юли 2005 г.
- ↑ Указ № 230 Обн. ДВ. бр.56 от 8 юли 2005 г.
- ↑ Указ № 264 Обн. ДВ. бр.69 от 23 август 2005 г.
- ↑ Указ № 275 Обн. ДВ. бр.73 от 2005 г.
- ↑ Указ № 276 Обн. ДВ. бр.75 от 16 септември 2005 г.
- ↑ Указ № 299 Обн. ДВ. бр.79 от 4 октомври 2005 г.
- ↑ Указ № 300 Обн. ДВ. бр.80 от 7 октомври 2005 г.
- ↑ Указ № 321 Обн. ДВ. бр.83 от 18 октомври 2005 г.
- ↑ Указ № 372 Обн. ДВ. бр.10 от 13 декември 2005 г.
- ↑ Указ № 246 Обн. ДВ. бр.73 от 11 септември 2007 г.
- ↑ Указ № 254 Обн. ДВ. бр.77 от 25 септември 2007 г.
- ↑ Указ № 283 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 284 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 285 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 286 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 287 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 288 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 289 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 290 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 293 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 294 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 300 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 301 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 308 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 310 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 311 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 312 Обн. ДВ. бр.82 от 12 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 335 Обн. ДВ. бр.87 от 30 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 336 Обн. ДВ. бр.87 от 30 октомври 2007 г.
- ↑ Указ № 76 Обн. ДВ. бр.34 от 1 април 2008 г.
- ↑ Указ № 99 Обн. ДВ. бр.38 от 11 април 2008 г.
- ↑ Указ № 190 Обн. ДВ. бр.53 от 10 юни 2008 г.
- ↑ Указ № 191 Обн. ДВ. бр.51 от 10 юни 2008 г.
- ↑ Указ № 202 Обн. ДВ. бр.57 от 24 юни 2008 г.
- ↑ Указ № 216 Обн. ДВ. бр.66 от 25 юли 2008 г.
- ↑ Указ № 276 Обн. ДВ. бр.90 от 17 октомври 2008 г.
- ↑ Указ № 345 Обн. ДВ. бр.107 от 1 декември 2008 г.
- ↑ Указ № 5 Обн. ДВ. бр.9 от 3 февруари 2009 г.
- ↑ Указ № 16 Обн. ДВ. бр.9 от 3 февруари 2009 г.
- ↑ Указ № 16 Обн. ДВ. бр.9 от 3 февруари 2009 г.
- ↑ Указ № 122 Обн. ДВ. бр.39 от 26 май 2009 г.
- ↑ Указ № 195 Обн. ДВ. бр.51 от 7 юли 2009 г.
- ↑ Указ № 303 Обн. ДВ. бр.72 от 8 септември 2009 г.
- ↑ Указ № 326 Обн. ДВ. бр.81 от 13 октомври 2009 г.
- ↑ Указ № 375 Обн. ДВ. бр.94 от 27 ноември 2009 г.
- ↑ Указ № 29 Обн. ДВ. бр.15 от 23 февруари 2010 г.
- ↑ Указ № 37 Обн. ДВ. бр.19 от 9 март 2010 г.
- ↑ Указ № 38 Обн. ДВ. бр.19 от 9 март 2010 г.
- ↑ Указ № 198 Обн. ДВ. бр.59 от 31 юли 2010 г.
- ↑ Указ № 267 Обн. ДВ. бр.78 от 5 октомври 2010 г.
- ↑ Указ № 269 Обн. ДВ. бр.78 от 5 октомври 2010 г.
- ↑ Указ № 285 Обн. ДВ. бр.81 от 15 октомври 2010 г.
- ↑ Указ № 328 Обн. ДВ. бр.98 от 14 декември 2010 г.
- ↑ Указ № 25 Обн. ДВ. бр.18 от 1 март 2011 г.
- ↑ Указ № 26 Обн. ДВ. бр.18 от 1 март 2011 г.
- ↑ Указ № 129 Обн. ДВ. бр.48 от 24 юни 2011 г.
- ↑ Указ № 182 Обн. ДВ. бр.59 от 2 август 2011 г.
- ↑ Указ № 145 Обн. ДВ. бр.30 от 17 април 2012 г.
- ↑ Указ № 146 Обн. ДВ. бр.30 от 17 април 2012 г.
- ↑ Указ № 294 Обн. ДВ. бр.61 от 10 август 2012 г.
- ↑ Указ № 317 Обн. ДВ. бр.68 от 4 септември 2012 г.
- ↑ Указ № 43 Обн. ДВ. бр.27 от 15 март 2013 г.
- ↑ Указ № 76 Обн. ДВ. бр.34 от 9 април 2013 г.
- ↑ Указ № 87 Обн. ДВ. бр.48 от 31 май 2013 г.
- ↑ Указ № 90 Обн. ДВ. бр.48 от 31 май 2013 г.
- ↑ Указ № 131 Обн. ДВ. бр.59 от 5 юли 2013 г.
- ↑ Указ № 263 Обн. ДВ. бр.1 от 3 януари 2014 г.
- ↑ Указ № 264 Обн. ДВ. бр.1 от 3 януари 2014 г.
- ↑ Указ № 158 Обн. ДВ. бр. 57 от 11 юли 2014 г.
- ↑ Указ № 159 Обн. ДВ. бр. 57 от 11 юли 2014 г.
- ↑ Указ № 161 Обн. ДВ. бр. 57 от 11 юли 2014 г.
- ↑ Указ № 162 Обн. ДВ. бр. 57 от 11 юли 2014 г.
- ↑ Указ № 167 Обн. ДВ. бр. 58 от 15 юли 2014 г.
- ↑ Указ № 2 Обн. ДВ. бр. 3 от 13 януари 2015 г.
- ↑ Указ № 12 Обн. ДВ. бр. 12 от 13 февруари 2015 г.
- ↑ Указ № 127 Обн. ДВ. бр. 58 от 31 юли 2015 г.
- ↑ Указ № 171 Обн. ДВ. бр. 76 от 2 октомври 2015 г.
- ↑ Указ № 176 Обн. ДВ. бр. 79 от 13 октомври 2015 г.
- ↑ Указ № 204 Обн. ДВ. бр. 83 от 27 октомври 2015 г.
- ↑ Указ № 219 Обн. ДВ. бр. 89 от 17 ноември 2015 г.
- ↑ Указ № 226 Обн. ДВ. бр. 91 от 24 ноември 2015 г.
- ↑ Указ № 268 Обн. ДВ. бр. 101 от 22 декември 2015 г.
- ↑ Указ № 269 Обн. ДВ. бр. 101 от 22 декември 2015 г.
- ↑ Указ № 42 Обн. ДВ. бр. 19 от 11 март 2016 г.
- ↑ Указ № 70 Обн. ДВ. бр. 27 от 5 април 2016 г.
- ↑ Указ № 90 Обн. ДВ. бр. 30 от 15 април 2016 г.
- ↑ Указ № 138 Обн. ДВ. бр. 40 от 27 май 2016 г.
- ↑ Указ № 157 Обн. ДВ. бр. 43 от 7 юни 2016 г.
- ↑ Указ № 158 Обн. ДВ. бр. 43 от 7 юни 2016 г.
- ↑ Указ № 268 Обн. ДВ. бр. 62 от 9 август 2016 г.
- ↑ Указ № 342 Обн. ДВ. бр. 88 от 8 ноември 2016 г.
- ↑ Указ № 11 Обн. ДВ. бр. 8 от 24 януари 2017 г.
- ↑ Указ № 94 Обн. ДВ. бр. 21 от 10 март 2017 г.
- ↑ Указ № 95 Обн. ДВ. бр. 21 от 10 март 2017 г.
- ↑ Указ № 144 Обн. ДВ. бр. 55 от 7 юли 2017 г.
- ↑ Указ № 167 Обн. ДВ. бр. 65 от 11 август 2017 г.
- ↑ Указ № 168 Обн. ДВ. бр. 65 от 11 август 2017 г.
- ↑ Указ № 169 Обн. ДВ. бр. 65 от 11 август 2017 г.
- ↑ Указ № 181 Обн. ДВ. бр. 71 от 1 септември 2017 г.
- ↑ Указ № 186 Обн. ДВ. бр. 76 от 19 септември 2017 г.
- ↑ Указ № 77 Обн. ДВ. бр. 28 от 29 март 2018 г.
- ↑ Указ № 158 Обн. ДВ. бр. 53 от 26 юни 2018 г.
- ↑ Указ № 164 Обн. ДВ. бр. 54 от 29 юни 2018 г.
- ↑ Указ № 169 Обн. ДВ. бр. 55 от 3 юли 2018 г.
- ↑ Указ № 173 Обн. ДВ. бр. 55 от 3 юли 2018 г.
- ↑ Указ № 188 Обн. ДВ. бр. 61 от 24 юли 2018 г.
- ↑ Указ № 206 Обн. ДВ. бр. 71 от 28 август 2018 г.
- ↑ Указ № 207 Обн. ДВ. бр. 71 от 28 август 2018 г.
- ↑ Указ № 42 Обн. ДВ. бр. 21 от 12 март 2019 г.
- ↑ Указ № 160 Обн. ДВ. бр. 56 от 16 юли 2019 г.
- ↑ Указ № 212 Обн. ДВ. бр. 71 от 1 септември 2019 г.
- ↑ Указ № 213 Обн. ДВ. бр. 71 от 1 септември 2019 г.
- ↑ Указ № 232 Обн. ДВ. бр. 83 от 22 октомври 2019 г.
- ↑ Указ № 236 Обн. ДВ. бр. 83 от 22 октомври 2019 г.
- ↑ Указ № 237 Обн. ДВ. бр. 83 от 22 октомври 2019 г.
- ↑ Указ № 238 Обн. ДВ. бр. 83 от 22 октомври 2019 г.
- ↑ Указ № 239 Обн. ДВ. бр. 83 от 22 октомври 2019 г.
- ↑ Указ № 256 Обн. ДВ. бр. 93 от 26 ноември 2019 г.
- ↑ Указ № 292 Обн. ДВ. бр. 100 от 20 декември 2019 г.
- ↑ Указ № 1 Обн. ДВ. бр. 6 от 21 януари 2020 г.
- ↑ Указ № 6 Обн. ДВ. бр. 9 от 31 януари 2020 г.
- ↑ Указ № 31 Обн. ДВ. бр. 17 от 25 февруари 2020 г.
- ↑ Указ № 72 Обн. ДВ. бр. 31 от 1 април 2020 г.
- ↑ Указ № 121 Обн. ДВ. бр. 57 от 26 юни 2020 г.
- ↑ Указ № 156 Обн. ДВ. бр. 69 от 4 август 2020 г.
- ↑ Указ № 164 Обн. ДВ. бр. 75 от 25 август 2020 г.
- ↑ Указ № 175 Обн. ДВ. бр. 75 от 25 август 2020 г.
- ↑ Указ № 176 Обн. ДВ. бр. 75 от 25 август 2020 г.
- ↑ Указ № 283 Обн. ДВ. бр. 108 от 22 декември 2020 г.
- ↑ Указ № 16 Обн. ДВ. бр. 7 от 26 януари 2021 г.
- ↑ Указ № 111 Обн. ДВ. бр. 35 от 27 април 2021 г.
- ↑ Указ № 165 Обн. ДВ. бр. 57 от 9 юли 2021 г.
- ↑ Указ № 188 Обн. ДВ. бр. 65 от 6 август 2021 г.
- ↑ Указ № 199 Обн. ДВ. бр. 66 от 10 август 2021 г.
- ↑ Указ № 209 Обн. ДВ. бр. 68 от 17 август 2021 г.
- ↑ Указ № 268 Обн. ДВ. бр. 90 от 29 октомври 2021 г.
- ↑ Указ № 302 Обн. ДВ. бр. 110 от 24 декември 2021 г.
- ↑ Указ № 75 Обн. ДВ. бр. 20 от 11 марта 2022 г.
- ↑ Указ № 160 Обн. ДВ. бр. 52 от 5 юли 2022 г.
- ↑ Указ № 173 Обн. ДВ. бр. 54 от 12 юли 2022 г.
- ↑ Указ № 180 Обн. ДВ. бр. 57 от 22 юли 2022 г.
- ↑ Указ № 227 Обн. ДВ. бр. 65 от 12 август 2022 г.
- ↑ Указ № 241 Обн. ДВ. бр. 78 от 30 септември 2022 г.
- ↑ Указ № 244 Обн. ДВ. бр. 81 от 11 октомври 2022 г.
- ↑ Указ № 246 Обн. ДВ. бр. 82 от 14 октомври 2022 г.
- ↑ Указ № 255 Обн. ДВ. бр. 91 от 15 ноември 2022 г.
- ↑ Указ № 39 Обн. ДВ. бр. 15 от 8 февруари 2023 г.
- ↑ Указ № 40 Обн. ДВ. бр. 16 от 17 февруари 2023 г.
- ↑ Указ № 41 Обн. ДВ. бр. 19 от 28 февруари 2023 г.
- ↑ Указ № 45 Обн. ДВ. бр. 30 от 4 април 2023 г.
- ↑ Указ № 62 Обн. ДВ. бр. 47 от 30 май 2023 г.
- ↑ Указ № 98 Обн. ДВ. бр. 55 от 27 юни 2023 г.
- ↑ Указ № 130 Обн. ДВ. бр. 62 от 21 юли 2023 г.