Образи на смелостта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Образи на смелостта
Profiles in Courage
Profiles in Courage Front Cover (1956 first edition).jpg
АвторДжон Кенеди
Първо издание1955 година
Flag of the United States.svg САЩ
Оригинален езиканглийски
Образи на смелостта в Общомедия

„Образи на смелостта“ (Profiles in Courage) е книга, написана от Джон Кенеди, в която той дава примери за проявена смелост и почтеност от 8 американски сенатори. Със своите действия те са се противопоставили на партийната линия, губейки по този начин своята популярност, за да направят това, което смятат за правилно и справедливо. Много от тях са си спечелили сериозна критика.

Сенатори[редактиране | редактиране на кода]

История на написване[редактиране | редактиране на кода]

Книгата се фокусира върху предвоенна Америка от средата на XIX век и усилията на сенаторите да забавят Американската гражданска война. Издадена е през 1955 година и се превръща в бестселър, а през 1957 година печели „Пулицър“ за биография.[1]

В автобиографията си от 2008 година Тед Соренсен – един от най-близките съветници на Кенеди и автор на негови речи, за когото още през 1957 г. се предполага, че стои зад написването на книгата (вж писател в сянка), признава, че е автор на „първата чернова на повечето глави“ и „е помогнал да се подберат думите в много от изреченията“.[2]

Джулс Дейвидс – професор в Училището за външна служба в Джорджтаунския университет, който през 1954 година преподава на съпругата на Кенеди и първа дама на САЩ в периода 1961 – 1963 година Жаклин Кенеди, на която Кенеди посвещава книгата, претендира за значими приноси и участие в написването на „Образи на смелостта“. В предговора към нея Кенеди благодари на Дейвис за оказаната от него „съществена помощ при подготовката на няколко глави“ от книгата, както и на други личности, привлечени в работата по нея. Соренсен обаче характеризира твърденията на Дейвидс като преувеличаване на действителното му участие и твърди, че Кенеди лично е преглеждал предложените му текстове и неговата дума е била е решаваща при избора на личностите, представени в книгата, както и във формулирането на основните послания в нея, изразени в първата и последната глава.[3] Предговорът завършва с признание за неоценимата подкрепа и критика на г-жа Кенеди, а в предпоследния абзац Кенеди благодари на своя „сътрудник-изследовател“ Тед Соренсен за неговата „безценна помощ при събирането и подготовката на материала, върху който се основава тази книга“.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Profiles In Courage в Pulitzer Prize First Edition Guide. // Посетен на 2022-09-17.
  2. Farhi, Paul. Who wrote that political memoir? No, who actually wrote it?. // Washington Post. 2014-06-09. Посетен на 2022-09-17.
  3. Cohen, Patricia. An Old Letter Backs a Claim of Helping Kennedy Write 'Profiles'. // New York Times. 1997-10-18. Посетен на 2022-09-17.
  4. Kennedy, John F.. Profiles in courage. New York : Pocket Books, 1957. с. Preface (p. xx).