Овал на Декарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Овал на Декарт

Овалът на Декарт е равнинна алгебрична крива с декартово уравнение

Още се дефинира като геометричното място на множеството от точките в равнината, чиито разстояния и съответно до две фиксирани точки в равнината и (наречени фокуси), са свързани с уравнението , т.е. това е множеството от точки, които имат една и съща линейна комбинация от разстоянията до две фиксирани точки. [1]

В зависимост от стойностите на параметрите, овалът на Декарт може да се изроди до:

  • елипса – при ,
    • окръжност – при горното условие и съвпадение на двете фокусни точки в една.
  • хипербола (един от двата клона) – при ,
  • охлюв на Паскал – при .[1]

Кривата е открита от Рене Декарт през 1637 година, изхождайки от свойството ѝ така да пречупва лъчите, излизащи от една определена точка, че пречупените лъчи да преминават през определена друга точка. [1]Овалът на Декарт намира приложение в проектирането на оптични лещи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-X, стр. 166