Ойгение Марлит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ойгение Марлит
Eugenie Marlitt
Ойгение Марлит, 1887 г.
Ойгение Марлит, 1887 г.
ПсевдонимОйгение Марлит
РоденаОйгени Йон
5 декември 1825 г.
Починала22 юни 1887 г. (61 г.)
Професияписател, поет
Националност Германия
Активен период1865 – 1887
Жанрдрама, любовен роман, исторически роман
Уебсайт
Ойгение Марлит в Общомедия

Ойгение Марлит (на немски: Eugenie Marlitt или E. Marlitt) е псевдоним на популярната германска писателка Ойгени Йон (на немски: Eugenie John), авторка на произведения в жанра социална драма, исторически роман и любовен роман.[1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ойгение Марлит е родена на 5 декември 1825 г. в Арнщат, Германия.[1] Баща ѝ е художник портретист, а после търговец.[2][3] Нейна покровителка е Матилда фон Хоенлое-Йоринген, принцесата на Шварцбург-Зондерсхаузен, която я приема през 1841 г. Заради прекрасния ѝ глас Матилда я изпраща във Виенската консерватория да учи пиано и пеене за три години. След първоначални сценични успехи в Зондерсхаузен, Арнщад, Линц, Грац и Лемберг, през 1853 г. тя се отказва от професията на кралска камерна певица заради проблеми със слуха.[2] Връща се в Зондерсхаузен, където живее 11 години в двора като спътница на своята покровителка в нейните пътувания.[2] През 1863 г. заради финансови проблеми е освободена от двора и живее със семейството на брат си Алфред, който е гимназиален учител в Арнщат. Издържа се с шиене и бродиране, както и с уроци по пиано и пеене.

През 1865 г. е публикуван разказът ѝ „Дванадесетте апостола“ в списанието Die Gartenlaube под мъжкия псевдоним Е. Марлит.[2] Заради привлекателния ѝ стил е насърчена да пише романи. През 1866 г. е издаден първият ѝ роман „Златната Елза“, който ѝ носи голям успех и известност.[3] Приходите ѝ от третия ѝ роман „Имперска графиня Гизела“ ѝ дават възможност да закупи през 1871 г. великолепна вила в покрайнините на Арнщад, която тя нарича „Марлитсхайм“. Живее в нея заедно с баща си, брат си Алфред и семейството му.[3] Заради заболяване от артрит от 1868 г. се движи с помощта на инвалидна количка. Не е била омъжена и няма деца.

Вила „Марлитсхайм“, 2017 г., частна собственост

За своите произведения тя използва опита си в двора и като спътник на принцесата в пътуванията ѝ, като темите в тах са насочени предимно срещу социалните предразсъдъци.[3] Авторка е на общо 10 романа. Тя се смята за един от първите най-продавани автори в света след Хариет Бичър Стоу. Изиграва ключова роля в нарастването на броя на абонатите на списанието от 100 000 до около 400 000 в периода 1865 – 1885 г., където произведенията ѝ се появяват първоначално.[2]

Ойгение Марлит умира на 22 юни 1887 г. в Арнщат.[1][2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Die zwölf Apostel (1865) – разказ[2]
  • Goldelse (1866)[1]
    Златната Елза, изд. „МАГ 77“ Пловдив (1992), изд. „Арт Етърнал Дистрибушън“ София (2016), прев. Никола Калпазанов
  • Blaubart (1866) – новела
    Синята брада, изд. „?” София (1938), прев. Любен Велчев
  • Das Geheimnis der alten Mamsell (1868)
    Тайната на старата мома, изд. „Свети Иван Рилски“ (1935, 1936), прев. Любен Велчев
    Роби на любовта, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (1992), изд.: „Милениум“, София (2016), прев. Любен Велчев
  • Thüringer Erzählungen (1869) – разкази
  • Reichsgräfin Gisela (1870)
  • Das Heideprinzeßchen (1872)
  • Die zweite Frau (1874)
    Втора жена, изд. „Ив. Лесичков“ Шумен (1914, 1917), прев. Връбка Илиева
    Любовта тържествува, изд. „Боивест“ Пловдив (1992), прев. Връбка Илиева
  • Im Hause des Commerzienrathes (1876)
  • Im Schillingshof (1879)
    В Шилингсхоф, изд. „Дамян Яков“ (1992), изд. „МАГ 77“ Пловдив (1992), прев. Виолета Попгеогриева
  • Amtmanns Magd (1881)
    Слугинята на управителя, изд. „Боивест“ Пловдив (1992), прев. Любен Велчев
  • Die Frau mit den Karfunkelsteinen (1885)
  • Das Eulenhaus (1888)
    Къщата на бухалите, изд. „МАГ 77“ Пловдив (1992), изд. „Дамян Янков“ (1992), прев. А. Горанов

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1917 Im Hause des Kommerzienrats
  • 1918 Die zweite Frau
  • 1918 Das Eulenhaus
  • 1918 Goldelfe
  • 1918 Das Heideprinzesschen
  • 1919 Liebe, Haß und Geld
  • 1919 Reichsgräfin Gisela
  • 1925 Das Geheimnis der alten Mamsell
  • 1945 El secreto de la solterona
  • 1972 Das Geheimnis der alten Mamsell – тв филм
  • 1973 Im Schillingshof – тв филм
  • 1975 Im Hause des Kommerzienrates – тв филм
  • 1983 Die zweite Frau – тв филм
  • 1985 Die Frau mit den Karfunkelsteinen – тв филм

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  2. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
  3. ↑ а б в г д ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика”

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата E. Marlitt в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Германия“         Портал „Германия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ойгение_Марлит&oldid=12186969“.