Тя представлява мащабен план с няколко етапа, с които Япония цели да разгроми силите на Република Китай в Хънан, Хунан и Гуанси, да неутрализира разположените там военновъздушни бази на Съединените щати и да си осигури сухопътна връзка между завзетите от нея територии в Северен Китай и Индокитай. Въпреки успеха на японското настъпление, поставило в средата на април1944 година под японски контрол южната част на стратегическата жп линия Пекин - Ханкоу, свързало в началото на майсеверната и централнатаокупационна зони, през юли и август превзело американските авиобази в Чанша и Хънян, а през ноември - в Линглин, Гуилин, Лиуджоу и Наннин,[2] то не донася очаквания от японците резултат, тъй като американците продължават бомбардировките на Японските острови от новозавзети бази в Тихия океан, а окупираните от тях нови територии се оказват трудни за ефективно контролиране.
