Островной

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Островной
Островной
— град —
    
Герб
Островной.JPG
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Мурманска област
Район Островной
Площ 76 km2 km²
Надм. височина 11 m m
Население (2017) Понижение 1 876 души
Основаване 1611
Град от 1981
Пощенски код 184640
Телефонен код +7 81558
МПС код 51
Часова зона UTC+4:00
Островной в Общомедия

Островной (на руски: Островной; до 1920 г. – Йокангски погост, до 1938 г. – Йоканга, до 1981 г. – Гремиха) е затворен град в Русия, административен център на градски окръг Островной, Мурманска област. Тук е разположена военноморска база Гремиха на Северния флот. Населението на града към 2017 г. е 1 876 души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Гремиха през 1978 г.

За официална дата на основаване на селището се счита 17 септември 1611 г., когато се споменава за пръв път. Тогава е едно от 17-те саамски селища на Колския полуостров.

Строителството на първата военноморска база тук започва през 1915 г., по времето на Първата световна война (прекъснато през 1917 г.). Главният морски щаб счита, че оттук може да се упражнява контрол над Бяло море и източната част на Баренцово море. В периода 1918 – 1920 г. е под контрола на Бялата гвардия, а недостроената база служи като концентрационен лагер.

През 1920 г. Йокангски погост е преименуван на село Йоканга, а през 1930 г. става административен център на тогавашния Саамски район, подчинен на Ленинградска и Мурманска области. По това време селото има статут на национално саамско село. През 1938 г. селото е преименувано на Гремиха. На 22 юни 1941 г. е открита военноморска база Гремиха.

През 1981 г. село Гремиха е преобразувано на закрит град Островной. Самият град Островной е построен на 3 km от Гремиха, като за него се използва и обозначението Мурманск-140.[2]

Към днешно време Гремиха е едно от местата за съхранение на изразходено ядрено гориво от атомните подводници на Северния флот и единственото място, където е възможно презареждането на реактори с течнометален топлоносител. Към 2008 г. базата се използва основно за съхраняване на излезли от експлоатация подводници.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1939[3] 1959[4] 1970[5] 1979[6] 1996[7] 2000[7] 2003[7]
632 3 342 6 956 9 338 14 000 10 300 5 000
2006[7] 2009 2012 2014 2016 2017[1]
4 500 4 090 2 075 2 038 1 960 1 876

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

До града не стига автомобилен път или железница. През 1951 – 1953 г. е направен неуспешен опит той да бъде свързан с железница. Градът е достъпен единствено с кораб или вертолет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]