Отдел „За работа сред националните малцинства“ при ЦК на БКП (1958 – 1962)
Отделът „За работа сред националните малцинства“ при ЦК на БКП съществува в периода 1958 – 1962.[1]
Като помощен орган на ЦК на БКП отдела „За работа сред националните малцинства“ се занимава с разработване националната политика на партията. Главното внимание и сили на отдела са насочвани към работата сред турското население. В помощ на отдела се изграждат и комисии за работа сред отделните национални малцинства.
История[редактиране | редактиране на кода]
Непосредствено след 9 септември 1944 г. с проблемите на националните малцинства се занимава Масовият отлдел на ЦК на БКП. След неговото разформироване през 1946 г. към Секретариата на ЦК се изгражда малцинствена комисия за работа сред тях. През 1951 г. се създава отдел „За работа сред турското население“ при ЦК, както и подобни отдели при окръжните комитети в Шумен, Русе и Хасково. По решение на Политбюро от 24 октомври 1957 г.[2] тези отдели се преустройват в отдел „За работа сред националните малцинства“. Такъв отдел се създава и при Окръжния комитет в Пловдив.
От 26 ноември 1962 г.[3] отделът се закрива, а с решение на Политбюро от 5 декември 1962 г. цялата дейност на дотогавашния отдел преминава към отдел „Пропаганда и агитация“ като сектор „За работа сред националните малцинства“.
Завеждащи отдела[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Господинов (до 1962)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Фонд 1 Б, опис 28, 33 а.е., 11 март 1958 – 12 ноември 1962 г.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 3417, Протокол № 290 от 24 октомври 1957 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения във връзка с: осигуряване на посадъчен материал за засаждане на нови лозя; провеждането на международен мострен панаир в гр. Пловдив; преустройство но отдел „За работа с турското население“; искане на югославското правителство за връщане на някои културни ценности, взети от българските войски при оттеглянето им от югославска територия след Първата световна война и след Втората световна война; предложение за награждаване на българи, участвали във френското съпротивително движение; публикуването на данните от преброяването на населението в България през 1956 г.; утвърждаване на протоколи на Контролната комисия (КК) при ЦК на БКП; идеологическата работа; участието на представителни части на работническите въоръжени отряди на манифестациите на 7 ноември; предоставяне на документи в Министерството на народната отбрана на младежи, получили право да следват в чужбина, с. 2 т. 3.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 4977, Протокол № 327 от 26 ноември 1962 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения във връзка с: реорганизация на работата и структурата на Министерски съвет и определяне състава на новото правителство; персонални промени в органите на Народното събрание; структурни и кадрови промени в отделите на ЦК на БКП; назначаване на: Нинко Стефанов за І зам.-председател на Комитета за партиен и държавен контрол, Атанас Димитров за председател на Комитета за лека и хранителна промишленост, Константин Попов за председател на Комитета за енергетика и топливо, Марий Иванов за председател на Комитета по машиностроене, Данчо Иванов за посланик в Берлин, Кръстю Стойчев за посланик в Пекин, Райко Дамянов за председател на Славянския комитет, Петър Коларов за председател на Българския червен кръст, Владимир Бонев за секретар на Националния съвет на Отечествения фронт (НС на ОФ), Иван Райков за зав. отдел при НС на ОФ; кадрови промени в Министерството на външната търговия, с. 4 т. 6.
