Отношения между Русия и Казахстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Русия – Казахстан

Начало[редактиране | редактиране на кода]

До декември 1991 г. Казахстан е съветска социалистическа република. След настъпилите промени в СССР (разпадането му), на 10.12.1991 г. Казахстан обявява независимостта си. Това става с решение на Върховния съвет на Казахстан, приел закон, обявяващ републиката за независима, демократична, правова държава. На 13.12.1991 г. с подписаната декларация в Ашхабад (столицата на Туркменистан), Казахстан, заедно с Туркменистан, Таджикистан, Киргистан и Узбекистан заявяват, че се присъединяват към общността на независимите държави (ОНД). Страните изискват условие, според което да се считат за страни-учредителки. То веднага е прието от страните-учредителки – Русия, Беларус и Украйна.

ОНД

На 26.12.1991 г. България признава независимостта на Казахстан, а на 2 януари 1992 г. и Европейският съюз. На 30 януари 1992 г. държавата е приета за редовен член на ОССЕ, а на 02.03.1992 г. и в ООН. На 02.07.1992 г. казахстанският парламент ратифицира СТАРТ-1. На 7 март 1993 г. в Казахстан са проведени президентски избори, на които е преизбран Нурсултан Назарбаев. На 14.02.1994 г. Казахстан официално се присъединява към Договора за ядрено неразпространение, като безядрена страна в съответствие с Лисабонския протокол към СТАРТ – 1 от 1992 г.

На 29.03.1996 г. в Москва, президентите на Русия (Борис Елцин), Беларус (Александър Лукашенко), Казахстан (Нурсултан Назарбаев) и на Киргистан (Аскар Акаев) подписват „Договор за задълбочаване на интеграцията в икономическата и хуманитарната област“, който прави излишна митническата структура (по 9000-километрова вътрешна граница, 16 митници, 50 митнически поста, 64 шосейни и 28 жп митнически пунктове). Създаден е Международен съвет, съставен от министрите на външните работи на четирите държави, като по азбучен ред за негов председател е избран Александър Лукашенко, а на Интеграционния комитет, който е наднационално правителство, е избран първият вицепрезидент на Казахстан. Страните от договора запазват суверенитета, независимостта и териториалната си цялост.

Дипломатическите отношения между Република Казахстан и Руската федерация са установени на 22 октомври 1992 година. На югоизточното постсъветско пространство жизнено важна геополитическа роля за Русия и ОНД играе Казахстан, от развитието на отношенията с нея, до голяма степен зависи сигурността на Русия. Изгодното геополитическо положение на републиката я прави своеобразен буфер между Русия, Средна Азия, Далечен изток и Китай

Република Казахстан Русия (Руска федерация)
Площ 2 724 900 km² 17 075 400 км ²
Население 16 455 000 142 905 200
Гъстотата на населението 5,94 д./km² 8.3/km ²
Столица Астана Москва
Най-голям град Шимкент (1 976 700) Москва (14 837 510)
Правителство президентска република Федерална полу-президентската република
Официални езици Казахски, руски Руски
БВП (номинален) $ 210,341 млрд. $ 1,894 трилиона
БВП (номинален) на глава от населението $ 13.484 $ 13.542

Заради местоположението си Казахстан няма как да не е обвързан с вътрешната сигурност на Русия (страната е разположена на традиционния маршрут от изток и юг, представляващ своеобразна защита от азиатските държави). Казахстан заема важна позиция в маршрута Русия – останалите държави от Централна Азия. Руско-казахстанската граница е с дължина 5 хиляди мили и е слабо охраняема, следователно евентуална нестабилност в Казахстан може да достигне и руските територии.

географско разположение на Казахстан

Казахстан разполага със солидни запаси на петрол и природен газ, той е балансьор спрямо Узбекистан, който не е склонен да се подчинява на Москва.

Политически план[редактиране | редактиране на кода]

Москва поддържа близки взаимоотношения с казахстанския президент Нурсултан Назарбаев и другите представители на политическия, военния и деловия елит (също така и с премиера Карим Масимов и с евентуалния приемник на Назарбаев – Тимур Кулибаев.

Социален план[редактиране | редактиране на кода]

Руснаците представляват 25% от населението на Казахстан. Въпреки, че по-голямата част от тях живеят в северната част, руският език е официален държавен език, а 20 – 30% от населението е православно.

Сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Казахстан е член на организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), доминиран от Русия. В Балкаш и Байконур са разположени радарна станция и космодрум (под руски контрол). Руско присъствие има и в казахстанската армия – повечето офицери са етнически руснаци, а голяма част от военните подразделения използват руска (или съветска) техника.

Икономически план[редактиране | редактиране на кода]

Казахстан е член на Митническия съюз и Единното икономическо пространство. ЖП мрежата, магистралите, енергийните обекти, тръбопроводите (по-голямата част от икономическата инфраструктура) са свързани с Русия. Около 10% от казахите работят в Русия.

Успехи, препятствия, амбиции[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 и 2012 г. Русия укрепва алианса си с Казахстан (Митнически съюз и Общо икономическо пространство). Въпреки „разрастналите“ се отношения в енергийната сфера (на Казахстан с Китай, както и с редица други държави), по-голямата част от износа на казахстанските енергоносители е свързана с Русия, а Москва все още влияе на казахстанската система за разпределяне на енергоносителите.

Руски цели в Казахстан[редактиране | редактиране на кода]

Чрез Единното икономическо пространство и Евразийския съюз, Русия цели продължаване на интеграцията с централноазиатските държави. Друга руска цел е достигане до съдействие за благоприятното предаване на властта в страната.

Позиция и стратегия на Казахстан[редактиране | редактиране на кода]

Заради дългата и отворена граница с Русия, Казахстан трудно поддържа баланс във външнополитическите отношения и е свързан с Москва политически от гледна точка на сигурността (Русия е сред учредителите на митническия съюз, ОДКС и ОНД).

ОДКС

В икономически план Казахстан съумява да диверсифицира партньорите си (благодарение на огромните си запаси от енергоносители и полезни изкопаеми). Държавата изнася петрол на запад (през Азербейджан) и на изток (Китай), макар, че по-голямата част от казахстанския петрол и газ са свързани с Русия (чрез директен внос или чрез разпределителната система в Централна Азия). Това е голямо предимство, превръщащо страната в желан партньор на руските планове за интеграция. Китайското икономическо присъствие в Казахстан е проблем за тамошното руско влияние, както и нарастващата активност на ислямските екстремисти и съперничеството с Узбекистан.

Казахстан продължава да подкрепя усилията на Русия за интеграция, въпреки породилата се нестабилност (в сферата на политиката и сигурността) след оттеглянето на Назарбаев.

2012 – 2013 г.[редактиране | редактиране на кода]

По време на преговорите в Астана, министрите на отбраната (на Казахстан и Русия) Адилбек Джаксибеков и Сергей Шойгу, подписват споразумение за създаване на единна регионална система за ПРО. На срещата са обсъдени и двустранното военно-техническо партньорство, някои аспекти на функционирането на изпитателните полигони на министерството на отбраната на Русия в Казахстан и сътрудничеството в сферата на военното образование (в руски военни висши учебни заведения се обучават повече от 600 военнослужещи от Казахстан).

През декември 2012 г. е приет план за съвместни действия на двете държави за 2013 – 2015 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Основни Руско-казахстански документи:

  • Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ от 25 май 1992 година.
  • Декларация за вечна дружба и съюз, ориентирана към XXI век, от 6 юли 1998 година
  • Договор за колективна сигурност ОДКБ
  • „Събитията в Източна и Централна Европа“ хронологичен преглед (1985 – 1997), Мария Матеева, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“
  • Геополитика“ – списание за геополитика, геостратегия и анализи, статия от Джордж Фридмън, бр.3 2012.
  • Гласът на Русия – статия „Русия и Казахстан подписаха споразумение за единна ПРО“ от 30 януари 2013 г.