Отомангейски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Географско разпространение.

Ото-Мангейските езици (също отомангейски или отомангеански) е голямо езиково семейство, състоящо се от няколко езикови групи от местни индиански езици. Всички говорими днес отомангейски езици произлизат от земи в територията на днешно Мексико. Някои езикови разклонения от районите на Никарагуа и Коста Рика вече не се говорят.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Прото-отомангейските езици се проследяват до около 2000 пр.н.е.[1] Това означава, че близо 4000 години много от жителите на Мезоамерика говорят един или друг отомангейски език. Някои противоречиви източници използуващи методите на глотохронология датират отцепването на Прото-отомангейското семейство около 4400 пр.н.е.[2]

За прародина на отомангейските езици се смята долината Теуакан (на испански: Tehuacán; да не се бърка с Теотиуакан) поради следите на една от най-ранните култури в Мезоамерика. Макар днес да се хвърля известна сянка на съмнение по въпроса дали това е най-сигурната прародина на тези езици, има утвърдено съгласие, че културата на Теуакан обитавала тази долина между 5000 пр.н.е и 2300 пр.н.е. със сигурност е говорила отомангейски език. [3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Ото-мангейското езиково семейство е най-разнообразното и географски разпръснатото в Мезоамерика. Най-голямото множество от хора говорещи отомангейски езици се намира на територията на Оахака, където се срещат най-големите две разклонения – сапотекски и мищекси езици. Те се използват от близо 1,5 милиона жители.

В централно Мексико, особено в щатите Мексико, Идалго и Керетаро, най-често говоримите местни индиански езици принадлежат на Ото-памейската (Oto-Pamean) група: отоми и близкия до него масауа с повече от общо 500 000 говорящи.

Застрашен статут[редактиране | редактиране на кода]

Някои от отомангейските езици са на залязване поради липса на млади говорящи. От изчезване са застрашени ичкатекският и матлацинка като всеки един от тези два езика наброява по-малко от 250 говорящи, повечето възрастни. Други езици особено от мангейската група, които са били използвани извън Мексико, днес или са изчезнали, или са на изчезване. Такива са чиапанекския език, който съвсем наскоро бе обявен за мъртъв и субтиаба – език, който от доста време не се говори, а е най-сходен до езика ме'фаа (тлапанек); тези езици са познати на лингвистите от описания на експедиции в началото на 20 век.

Сравнение със съседни езици[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешното разнообразие на семейството е подобно на това на индоевропейските езици. В съжителство с други мезоамерикански семейства те са развили сродни конструкции, поради което може да се говори за езиков съюз (на немски шпрахбунд) наречен Мезоамерикански езиков ареал.

Тоналност[редактиране | редактиране на кода]

Отомангейските езици се отличават от другите езици в Мезоамерика по няколко причини: това е единственото езиково семейство в Северна Америка, където всички отделни представители са тонални езици – езици, които използват тонална инфлекция за изразяване на определена граматическа конструкция[4]. Тонът обособява не само разлика между иначе хомоложни корени, но и между различни части на изречението. В някои от езиците само ударените срички имат тонални обертонове.

В езиците като чатино, където всички думи са с крайно ударение, само последната сричка има мелодична модулация. В езика тлапанек ударението се определя от мелодичния контур на думата. Почти всички езици имат фузиформени промени при контакт на различни думи и срички.

Съществуват така наречените тонални правила „санди“, които се срещат в много от отомангейските езици. Тоналните правила санди означават, че тоновете се променят в зависимост от фразеологичния контекст.[5]

Диапазонът на тоналността в отомангейските езици е доста широк – при някои се наблюдават до 10 степенни височини, докато при други само две.

1.
Тоналната скала на сапотексия език: повишаващи, понижаващи, високи и ниски тонове. Два основни варианта на тоновите нюанси с четири (Тешмелукан) и с три основни тона (Чатино).
2.
Езиковата тонална система на Чинантекския език.
3.
Тоналната ситема на езика Тлапанек.
4.
Двутоновата система е характерна за Памейския, Мескиталският Отоми, Истмийският Сапотека и Матласинка.
5.
Езикът Трике

Аналитичност[редактиране | редактиране на кода]

Също така те се отличават с аналитична структура развита повече от останалите мезоамерикански езици.

Словоред[редактиране | редактиране на кода]

Друга особеност е конструкцията на изречението по модела сказуемо, подлог, допълнение.

Езикова диаграма на групата[редактиране | редактиране на кода]

Отомангейски
Западен ОМ
Отопамейски езици


Отоми



Матлацинка



Чичимека



Памейски




Чинантек



Тлапанек-манге

Тлапанекски



Мангейски




Източен ОМ


Поплокан



Сапотекски



-? -

Амусго



Миштекски





Подсвиркващи[редактиране | редактиране на кода]

Няколко от езиците имат характерни подсвирквания, които предават информацията на голямо разстояние без да се използват думи, а чрез изсвирване на тоналните комбинации на думите или фразата. Измежду тях – чинантек, масатек и сапотека.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Bartholomew, Doris. Some revisions of Proto-Otomi consonants. // International Journal of American Linguistics 26 (4). October 1960. DOI:10.1086/465017. JSTOR. с. 317 – 329.
  • Campbell, Lyle. American Indian Languages: The Historical Linguistics of Native America (Oxford Studies in Anthropological Linguistics, 4). New York, Oxford University Press, 1997. ISBN 0-195-09427-1.
  • [[Terrence Kaufman|Шаблон:Aut]]. Historical linguistics and pre-columbian Mesoamerica. // Ancient Mesoamerica 20. 2009. DOI:10.1017/S0956536109990113. с. 221 – 231.
  • Merrifield, William R. Proto Otomanguean kinship. 1981.
  • Newman, Stanley. Central Otomian I:Proto-Otomian reconstructions. // International Journal of American Linguistics 16 (1). 1950a. DOI:10.1086/464056. JSTOR. с. 1 – 19.
  • Newman, Stanley. Central Otomian II:Primitive central otomian reconstructions. // International Journal of American Linguistics 16 (2). 1950b. DOI:10.1086/464067. JSTOR. с. 73 – 81.
  • Rensch, Calvin. Classification of the Oto-Manguean Languages and the position of Tlapanec. // Two Studies in Middle American Comparative Linguistics. Summer Institute of Linguistics, 1977. с. 53 – 108.
  • Soustelle, Jacques. La familia Otomí-Pame del México central. Translation of: „La famille Otomí-Pame du Mexique central“, doctoral thesis. México, D.F., Centro de Estudios Mexicanos y Centroamericanos, Fondo de Cultura Económica, 1993, [1937]. ISBN 968-16-4116-7.
  • Suárez, Jorge A.. El tlapaneco como lengua Otomangue. México, D.F., Universidad Nacional Autonoma de México, 1977.
  • Suárez, Jorge A.. The Mesoamerican Indian Languages. Cambridge, Cambridge University Press, 1983. ISBN 0-521-22834-4.
  • Longacre, Robert. Systemic Comparison and Reconstruction. // Handbook of Middle American Indians, Vol. 5: Linguistics. Austin, University of Texas Press, 1968. ISBN 0-292-73665-7. OCLC 277126. с. 117 – 159.
  • Longacre, Robert E.. On Linguistic Affinities of Amuzgo. // International Journal of American Linguistics 32 (1). 1966. с. 46 – 49.
  • Josserand, J. Kathryn. Essays in Otomanguean Culture History. Nashville, Tennessee, Vanderbilt University Publications in Anthropology, 1984.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kaufman & Justeson 2009:227
  2. Campbell (1997, p.159)
  3. Campbell (1997, p.159)
  4. Suárez, Jorge A. (1983). The Mesoamerican Indian Languages. Cambridge Language Surveys. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-22834-4.
  5. Тон санди на английски в английската уикипедия.