ФК Добруджа (Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПФК Добруджа (Добрич))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Bulgaria.svg Добруджа
Футболен клуб
Добруджа 1919 (Добрич)
Прозвище "Жълто-зелените"
Основан 1919 г.
СтадионДружба
Капацитет 12 500
Президент Flag of Bulgaria.svg Николай Милков
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Емил Велев
Първенство Втора лига
2017/18 Tрета лига,
(Североизточна група)
1-во /промоция/
Екипировка Flag of Bulgaria.svg Krasiko
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК Добруджа в Общомедия
ПФК Добруджа (Добрич)
Football pictogram.svg Volleyball (indoor) pictogram.svg Handball pictogram.svg
Футбол Волейбол Хандбал
Athletics pictogram.svg Water polo pictogram.svg
Лека атлетика Водна топка

Добруджа е футболен клуб от град Добрич, участващ във Втора лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Дружба“, който има капацитет 12 500 места. Цветовете на клуба са жълто и зелено.

В своята история Добруджа има общо 14 сезона в елитното първенство, като най-успешният период за клуба е в края на ХХ век, когато записва 9 последователни сезона в „А“ група. В този период добричлии постигат и най-доброто си класиране досега – 7-мо място в шампионата през 1995/96.

Хроника и факти[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1919 г. е основан ФК „Развитие“.
  • В началото 1924 г. е основан ФК „Надежда“, трансформирано по-късно във „Вихър“, който през 1940 г. е преименуван на ФК „Цар Борис III“.
  • През 1925 г. е основан ФК „Глория“, който през 1940 г. е преименуван на „Левски“, а от 1945 г. на „Спартак“.
  • На 23 декември 1945 г. са обединени Вихър (вече с възстановено име и преструктуриран във физкултурно дружество) и Юнак.
  • През 1947 г. Вихър-Юнак 45, заедно със Спартак, формират Добруджа.
  • В 1948 г. се извършва ново окрупняване – Добруджа, Славия и Динамо са обединени под името Орлов.
  • От 1949 г. в града започват да се обособяват доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Най-известни са Червено знаме и Септември.
  • През 1957 г., на свой ред, са учредени две дружества за физическа култура и спорт: Добруджа (обхваща – Червено знаме, Спартак и Септември) и Вихър (присъединява – Динамо, Торпедо и Локомотив).
  • В 1959 г. Вихър се влива в Добруджа.
  • През 1962 г. се класира за участие за първи път в елитната „А“ група.
  • Има 14 участия в „А“ група: 1962/1963, от 1966/1967 до 1968/1969, от 1991/1992 до 1999/2000 г. и през сезон 2002/2003.
  • Най-добро класиране в А-група – 7 място през сезона 1995/1996.
  • Два пъти полуфиналист в турнира за Националната купа – 1947 и 1980, четвъртфиналист през 1946 г.
  • Осминафиналист в Републиканското първенство през 1945 г.
  • 1/16-финалист в Държавното първенство през 1942 и 1943 г.
  • Има 39 участия в първенството на „Б“ група.
  • Първенец на „Б“ група – 1966.
  • През сезон 1990/1991 Добруджа се завръща след 22-годишно отсъствие в елита с драматична победа при гостуването си на ФК Михайловград (Монтана).С късен гол в края на мача Атанас Стефанов носи победа и класира Добруджа отново в елита.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите стъпки (1918 – 1920)[редактиране | редактиране на кода]

Историята започва от началото на миналия век...1918 година! След втората национална катастрофа, породена от недалновидната политика на тогавашното ни правителство, българските войски са задължени да опразнят Добруджа.

Проникването на футбола в региона става през есента на 1918 г., когато в Добрич се установяват окупационни английски и шотландски войскови части. Та тези войници си играели една невиждана дотогава от добричлии игра с топка, наричана футбол. Нашите съграждани така се запалили, че не пропускали да проследят нито едно тяхно състезание. Това заинтересувало чуждите войници и веднъж през оградата на казармата /отсам жп-гара „Юг“/ им хвърлили една парцалена топка, да видят как добричлии ще се справят с непонятната за тях футболна игра. Така се започнало...

Организираното начало се смята, че е през пролетта на 1919 г., когато група ентусиасти решава да основе футболно дружество „Развитие“. В него влизали учениците тогава: Георги Стоянов, Тодор Янков, Вичо Ханджиев, Димитър Вичев (Джапона), Йордан Славов (Данката), Борис Милев, Тодор Ханджиев, Слави Гунев, Стефан Рандев. Първата сбирка става в жилището на Георги Стоянов, където се поставят основите на първото футболно дружество в нашия град. За председател е избран Георги Стоянов, за касиер – Тодор Янков, а за домакин – Вичо Ханджиев. За терени футболистите на дружество „Развитие“ получават мегданите около покрайнините на града. По-късно избират за свое официално игрище равната площ, където се намира управлението на вече бившето ДАП (Държавно автомобилно предприятие) в индустриална зона „Север“.

Клубът си намерил правилник, преведен на български, но нямал специален футболен екип и обувки и не провел нито една официална футболна среща.

Ранни формации (1922 – 1962)[редактиране | редактиране на кода]

Първия официален мач се е състоял през Април 1922 г., когато в Добрич гостува „Екипа Негра“ /Черният тим/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността „Гаази баба“ /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии. Продължението е повече от успешно. Пред „Стрела“ свеждат глави и румънските „Кюстенджа“ и „Макаби“ (Букурещ), победени с по 2:1.

През септември 1940 г. Южна Добруджа е освободена от румънска окупация и се връща в пределите на Майка България. На 25 септември в Добрич влизат българските войски и именно тази дата днес честваме като празник на града ни. Още на 6 октомври двата най-добри добрички клуба променят своите имена. „Глория“ става „Левски“, а "Вихър' – „Цар Борис III“. През същата година градски тим на Добрич прави турне в България – губи от „Левски“ (София) с 2:3, а с „Ботев“ (Пловдив) завършва 2:2.

Левски Добрич през 1943 г.

През 1941 г. „Цар Борис III“ е в лигата на областта, а другата година е носител на купа „Тутракан“ след победа над силистренския "Вихър' с 3:2. В областното първенство побеждава „Хан Омуртаг“ (Шумен) и другия добрички представител „Левски“ с 4:2, печели с 3:1 и срещу ЖСК (Варна), но губи от другия варненски тим „Радецки“ с 3:7.

На 4 август пред 15 000 зрители „Цар Борис III“ надиграва с класическото 3:0 "Македония (Скопие) /тогава Скопие и цяла Вардарска Македония е в границите на България/, а през септември се срещат съименниците „Левски“ от София и Добрич, като победата от 4:2 е за столичани. През същата година се създава тимът на „Славия“ от офицери и преселци от Северна Добруджа. Първата си среща новосформираният тим губи катастрофално от „Цар Борис III“ с 0:5, но на следващата година бие с 3:2 сборен отбор на Балчик.

През 1945 г. се провежда първото републиканско първенство на България. В крайната фаза участват първите три отбора от софийското първенство, два от Пловдивска област, два от Варненска и по един от останалите области. Спазва се системата на отстраняване в един мач. Добрич е представен от отбора на „Спартак“ (наследник на „Левски“), който пропуска предварителния кръг, но на осминафинала губи като гост на „Орловец“ (Габрово) с 0:2 и отпада от по-нататъшно участие. Междувременно, след идването на новата власт в България, наследник на „Цар Борис III“ става отборът на „Победа“.

През 1946 г. следва ново преименуване на добричките отбори. „Спартак“ става „Орлов“, а „Победа“ – „Добруджа“. През тази година добруджанци се поздравяват с успех в първия турнир за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). „Спартак“ побеждава с 1:0 "ТВП-45" (Варна) /сегашния "Черно море" (Варна)/ и достига до четвъртфинал, където отстъпва в Русе с 0:1 на местния „Локомотив“.

Още по-добре завършва следващата година. В турнира „Добруджа“ достига до полуфинал с пловдивския „Ботев“ – 0:2 и 2:2, като преди това на четвъртфинала отстранява „Русенец“ (Русе) с 3:0.

През 1948 г. „Добруджа“ постига едни от най-големите успехи на добричкия футбол. На четвъртфинала „Орлов“ отсранява с 3:1 "Генерал Винаров" (Плевен), а като гост в Пловдив на полуфинала побеждава местния „Славия-Ченгелов“ /сегашния Локомотив (Пловдив)/ с 3:2. Отборът на „Орлов“ е в състав: Никола Славов (Пачона), Ташо Иванов, Сава Стоянов (Савката), Любен Стоянов, Васил Балкански, Васил Вълканов (Касата), Борислав Аспарухов, Борис Ковачев, Пею Иванов, Атанас Петков (Бараткин), Димитър Стефанов (Някшо). Федерацията решава да играе „под масата“ и измисля фалшива картотека на Борис Ковачев, за да анулира резултата и изпраща на финала пловдивския отбор.

През същата година (1948) се създава една „А“ републиканска футболна група, а през 1950 г. и две „Б“ – Северна и Южна, като мачовете се играят по системата пролет-есен. В периода 1950 – 1956 г. „Б“ групите се преобразуват в пет, а през последната година и в седем.

През 1952 г. в турнира за Купата на България „Септември“ /наследник на „Орлов“ от 1948 г./ в предварителен кръг отстранява с 2:1 "Ударник" (Шумен), следват две нулеви равенства със „Спартак“, а при преиграването губи с 1:2 и отпада.

Три години по-късно „Септември“ става първенец на Североизточна „Б“ група. Играе квалификационен турнир за влизане в „А“ група с отборите на „Спартак“ (София), „Дунав“ (Русе), „Динамо“ (Пазарджик), „Динамо“ (Дупница) и „Бенковски“ (Видин). От всички срещи взима само една точка и завършва на последно място, а в „А“ група влизат „Спартак“ (София) и „Дунав“ (Русе).

През 1957 г. се връща старата схема от две „Б“ групи и до 1962 г. отборът на „Добруджа“ се класира обикновено в средата на таблицата. Изключение прави през 1959 г., когато завършва втори, на четири точки от „Спартак“ (София), който влиза в елитната група. За да дойде първата историческа страница през 1962 г., когато „Добруджа“ завършва на трето място във вече единната „Б“ група и придобива право на участие в квалификационен турнир за влизане в „А“ група.

Славният период (1991 – 2000)[редактиране | редактиране на кода]

В историята на отбора най-славният период стартира от 1991 г., когато Добруджа влиза в „А“ група и играе там в продължение на девет поредни сезона. Мястото в елита е спечелено под ръководството на треньора Петър Киров, а след него постът е поверен на Петър Жеков. В тима са привлечени забележителни играчи като Петре Григораш и Георги Иванов – Геша, по-късно носили екипа на Левски. В средата на терена Добруджа разполага с изключително техничните халфове Симеон Чилибонов и Диян Божилов, в отбрана действа бившият национал Илия Дяков. Вратарят Недко Недев е способен на чудеса на вратата. През същия сезон гостуването на Левски в Добрич завършва злополучно. Гол на Стоян Димов носи победата на добруджанци с 1:0, последвана от оставката на треньора на сините Васил Методиев – Шпайдела.

Впоследствие отборът е поет от треньора Илия Илиев, който ще осигури оставането на Добруджа в „А“ група цели три пъти. Оттогава започва и черната серия на ЦСКА, за когото стадион „Дружба“ се превръща в едно от най-тежките места за гостуване. Седем поредни години червените не са в състояние да побеждават там. След равенство 1:1 през 1992/93 през следващия сезон Добруджа разгромява армейците с 3:1 след два гола на Георги Иванов – Геша и един на Григораш. 8 август 1994 г. също се оказва злополучна дата за ЦСКА. Гол на бъдещия национал Милен Петков носи победата за Добруджа в първия кръг от първенството. През същия сезон в Добрич е повален и силният тогава тим на Славия (1:0). Юношите на клуба достигат финал за републиканското първенство. Двамата най-големи таланти Галин Иванов и Милен Петков са продадени на ЦСКА срещу повече от половин милион долара. Клубът обаче продължава да бълва таланти. Оттам излизат бъдещият нападател на английския Портсмут Светослав Тодоров и Светослав Петров, първият български футболист, станал шампион на Китай.

Под ръководството на Янко Динков тимът прави най-доброто си класиране през 1996 г., завършвайки на седмо място. По-късно с успех в Добрич работи и Борис Николов. Паметен остава мачът с Локомотив (Сф) през сезон 1997/98. При 1:2 съдията Стефан Орманджиев вбесява зрителите, които щурмуват игрището и едва са спрени от полицията. Президентът на клуба Стефан Колев влиза на терена и изважда отбора. Така Добруджа е наказан да играе на неутрален терен срещу ЦСКА, а 15-те хиляди зрители на стадион „Луи Айер“ в Силистра гледат невероятна драма за 1:1.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Добруджа (1947 – 1948)
  • Орлов (1948 – 1957)
  • Добруджа (1957 – 2009)
  • Добруджа 1919 (от 2009)

Състав 2018/2019[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 юли 2018 г.

Вратари
01 Flag of Bulgaria (bordered).svg Димитър Илиев
12 Flag of Bulgaria (bordered).svg Иван Иванов
Защитници
03 Flag of Bulgaria (bordered).svg Явор Колев
04 Flag of Bulgaria (bordered).svg Даниел Граматиков
05 Flag of Bulgaria (bordered).svg Михаил Минков
15 Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Радев
16 Flag of Bulgaria (bordered).svg Марио Благоев
22 Flag of Bulgaria (bordered).svg Ахмед Адемов
23 Flag of Bulgaria (bordered).svg Дони Дончев
27 Flag of Bulgaria (bordered).svg Николай Николаев
Халфове
06 Flag of Bulgaria (bordered).svg Живодар Владев
07 Flag of Bulgaria (bordered).svg Беадир Беадиров
08 Flag of Bulgaria (bordered).svg Станимир Андонов
14 Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Димитров
17 Flag of Bulgaria (bordered).svg Тодор Колев
21 Flag of Bulgaria (bordered).svg Денис Кадир
25 Flag of Bulgaria (bordered).svg Николай Петров
26 Flag of Bulgaria (bordered).svg Илия Джамов
88 Flag of Bulgaria (bordered).svg Кристиян Георгиев
Нападатели
09 Flag of Bulgaria (bordered).svg Кристиан Пешков
10 Flag of Bulgaria (bordered).svg Румен Николов
71 Flag of Bulgaria (bordered).svg Янаки Смирнов
94 Flag of Bulgaria (bordered).svg Кристиян Петков


Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Дружба“, който има капацитет 12 500 места, се намира в Градския парк „Свети Георги“ в Добрич. Построен е в края на 50-те години на ХХ в. с дарения и доброволен труд от цялата добричка общественост. Размерът на дарените средства е близо 87 млн. лв.

Спортното съоръжение е открито официално на 25 септември 1960 г. навръх празника на града (20 години от връщането на Добрич в пределите на България през 1940 г.). За церемонията на стадиона присъстват 30 000 зрители и 12 000 спортисти.

Първият официален мач на „Дружба“ е между Добруджа и Прогресул (Букурещ). В румънския тим има 8 национали на северната ни съседка. Добруджанци губят с минималното 0:1.

Най-високата посещаемост на футболен мач на стадион „Дружба“ е регистрирана на 17 август 1991 г., когато на срещата от първия кръг на сезон 1991/92 между Добруджа и ЦСКА (София) /0:4/ 25 000 зрители препълват стадиона за да приветстват завръщането на жълто-зелените в „А“ група след 22-годишно прекъсване.

Зала на славата[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти с най-много мачове в A ПФГ:

Националност Име Брой
Flag of Bulgaria.svg Румен Боев 212
Flag of Bulgaria.svg Диян Божилов 200
Flag of Bulgaria.svg Румен Славов над 180
Flag of Bulgaria.svg Светослав Кръстев над 160
Flag of Bulgaria.svg Атанас Георгиев над 140

Футболисти с най-много отбелязани голове в A ПФГ:

Националност Име Голове
Flag of Bulgaria.svg Диян Божилов 35
Flag of Bulgaria.svg Георги Манолов 23
Flag of Bulgaria.svg Румен Стоянов 18
Flag of Côte d'Ivoire.svg Серж Йофу 15
Flag of Macedonia.svg Ристе Милосавов 14

МЕЖДУНАРОДНИ УСПЕХИ

9 юни 1961 г. Добруджа-Ференцварош (Носител на Купата на УЕФА, Финалист за КНК и КЕШ) 3:1
15 юни 1964 г. Добруджа-Борусия Дортмунд (Носител на КЕШ, КНК и Междуконтиненталната купа) 2:1
7 февруари 1994 г. Добруджа-Шахтьор Донецк (Носител на Купата на УЕФА) 1:0

Клубни легенди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България България

Арда • Ботев (Гълъбово) • Добруджа • Кариана • Литекс • Локомотив (ГО) • Локомотив (София) • Лудогорец II • Монтана • Несебър • Пирин (Благоевград) • Поморие • Струмска слава • Царско село • ЦСКА 1948 • Черноморец (Балчик) •

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.