Павел Турчанинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Турчанинов
Павел Петрович Турчанинов
руски офицер

Роден
1776 г.
Починал
1839 г. (63 г.)

Павел Петрович Турчанинов (на руски: Павел Петрович Турчанинов) е руски офицер, генерал-лейтенант. Командир на доброволческата Българска земска войска от май 1811 г. в Руско-турската война от 1806 – 1812 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Турчанинов е роден през 1776 г. в семейството на потомствен дворянин от Могильовска губерния. Ориентира се към военното поприще. Постъпва на служба в лейбградейския Преображенски полк (1789). Присвоено му е първо офицерско звание прапоршчик (1796). Служи в Староингерманландския мускетарски полк с назначение за адютант за особени поръчения на генерал-фелдмаршал Александър Суворов.

Участва във войната на войната на втората антинаполеоновска коалиция срещу Франция. Ранен е в битката при Алкмар в Холандия (1799). Служи в Архангелогорския мускетарски полк (1801). Назначен е за командир на Екатеринославския гренадирски полк (1805).

Участва във войната на третата антинаполеоновска коалиция срещу Франция (1806 – 1807). Бие се храбро в битките при Морунген (1806), Прейсиш-Ейлау, Худщадт, Хайлсберг и Фридланд (1807). Награден е със златно оръжие „За храброст“ (1806) и орден „Свети Георги“ IV степен (1807). Назначен е за почетен командир на Олонецкия мускетарски полк от 7 февруари 1808 г.

Участва в Руско-турската война от 1806 – 1812 г. За превземането на Брегово му е присвоено званието генерал-майор от 29 декември 1810 г. Проявява се в главния удар на отряда на генерал-майор Емануил Сен-При при второто превземане на Ловеч на 31 януари 1811 г. Назначен е за командир на 2-ра бригада от 22-а пехотна дивизия. Назначен е за командир на доброволческата Българска земска войска от май 1811 г. Отличава се в битката при Русе и за втори път е награден със златно оръжие „За храброст“ (1811).

В отразяването на нападението на Наполеон Бонапарт срещу Русия се проявява в битките при Горностаевичи и Волковиск (1812).

Участва във войната на Шестата антинаполеоновска коалиция срещу Франция (1813 – 1814). Като командир на 22-а пехотна дивизия се отличава в битките при Глогау, Лютцен, Бауцен, река Кацбах, Вартенбург, Дюбен и Лайпциг(1813). За последната е награден с орден „Свети Георги“ III степен. Участва в битките при Касел, Суасон, Лаон и Париж (1814).

След войната е командир на 2-ра бригада от 22-а пехотна дивизия, 1-ва бригада от 14-та пехотна дивизия (1818), 1-ва бригада от 3-та пехотна дивизия и 13-та пехотна дивизия (1820).

Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 12 декември 1824 г. Военен комендант на градовете Або, Подолск и Каменец-Подолск (1829 – 1834) и граждански губернатор на Подолска губерния (1835). Военен комендант на Киев от 17 октомври 1835 г. Умира на 22 февруари 1839 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806 – 1812, 1828 – 1829. Инфовижън, Ловеч, 2017, с. 95 – 96.