Павел Христов (духовник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристоф Порталие
Christophe Portalier
католически свещеник
Роден
Починал
декември 1934 г. (70 г.)

Религия Римокатолическа църква

Павел Христов или Кристоф Порталие (на френски: Christophe Portalier) е католически свещеник, успенец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 ноември 1864 година в Флорак, в департамента Лозер, Франция, със светското име Пол Порталие (Paul Portalier). Започва да учи в колежа на успенците в град Виган през 1879 година. На 2 октомври 1881 година се замонашва под името Кристоф.[1]

След даване на вечните обети на 2 октомври 1883 година е изпратен в Цариград, където работи 4 години като помощник на отец Мобо, отговорен за организирането на мисия на успенците в столицата на Османската империя. През септември 1887 г. започва да учи богословие в католическия институт в Париж. След това е изпратен като преподавател по философия в колежа „Свети Августин“ в Пловдив, където е ръкоположен за свещеник на 22 декември 1888 г. Праз 1890 г. е назначен за директор на нисшата семинария в Цариград. От 1892 г. отново работи в колежа в Пловдив, от 1900 г. – в семинарията в Караагач, където възприема източно католическия обред. Междувременно усвоява българския език до такава степен, че свободно си служи с него писмено и говоримо, а учениците и енориашите го възприемат като свой сънародник. В българските документи той е записан като Павел Христов.[1]

През 1902 г. е енорийски свещеник в енорията „Възнесение Господне“ в Пловдив[2], а през 1903 г. е назначен в католическата мисия в Сливен, където остава една година. След това става генерален викарий на епископ Михаил Петков, който го издига за архимандрит. По време на Балканската война живее в обсъдения Одрин.

В 1914 година след ареста на епископ Епифаний Шанов и поемането на Македонския български викариат от епископ Михаил Петков, Павел Христов е назначен от епископ Михаил Петков за отговарящ за македонските униати.[3] През 1915 г. е преместен в София и участва в организирането на енорията „Успение Богородично“ в града. По време на Първата световна война, усърдно помага на католиците-бежанци в София. През 1918 г. работи една година в мисията на успенците в Ямбол, след което е отново учител в колежа в Пловдив.[1]

След Първата световна война участва в кампанията за защита на българската кауза в Македония. На 25 ноември 1918 година Временното представителство на обединената бивша ВМОРО го изпраща в Париж, за да участва в дебатите около сключването на мира и да настоява за независима Македония.[4]

През 1925 г. е изпратен на лечение в Локарно, Швейцария. Умира през декември 1934 г. в Лорг, Вар, Франция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((fr)) Christophe/Christoff (Paul) PORTALIER – 1864 – 1934
  2. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  3. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 99. Посетен на 24 октомври 2015.
  4. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 81. Посетен на 29 август 2015.
     Портал „Католицизъм“         Портал „Католицизъм          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония