Пакри (острови)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пакри (острови)
Pakri saared
Rågöarna
Pakri aerial.jpg
Pakri location map.svg
Страна Flag of Estonia.svg Естония
Адм. единица Харю
Акватория Балтийско море
Площ 24,7 km²
Население 6 жители
0,243 души/km²
Най-висока точка 17 m
Estonia relief map (2005-2017).png
59.3333° с. ш. 23.95° и. д.
Местоположение в Естония
Пакри (острови) в Общомедия

Островите Пакри (на естонски: Pakri saared, на шведски: Rågöarna) е името на група от два естонски острова в акваторията на Финския залив. Това са Суур Пакри и Вяйке Пакри (на шведски: Stora Rågö и Lilla Rågö) – Голям Пакри и Малък Пакри. В административно отношение те принадлежат към град Палдиски. В продължение на векове островите са обитавани от естонски шведи. По време на Втората световна война цялото население е принудено да напусне.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Шведското име на островите Rågöarna означава Ръжени острови – исторически ръжта е основната култура, отглеждана на островите.[1] Stora Rågö и Lilla Rågö на шведски език означават съответно Голям ръжен остров и Малък ръжен остров. Алтернативни имена на двата острови са Västra Rågö/Västerö и Östra Rågö/Österö (Западен остров и Източен остров).[2]

От гледна точка на площ, Вяйке Пакри (Малък Пакри) всъщност е малко по-голям, отколкото Суур Пакри (Голям Пакри). Причината за това противоречие е вероятно, че Малък Пакри е имал повече жители и по-добри земеделски земи и се е смятал за по-важен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Северният бряг на остров Вяйке Пакри.

Островите се намират на няколко километра от естонското крайбрежие. Вяйке Пакри е разположен на 3 km западно от град Палдиски, отделен от него чрез водите на Палдиския залив (или залив Пакри), който е дълбок повече от 20 m. Плиткият пролив Курске, с широчина 3 km, отделя островите от континента на юг.

Площта на Вяйке Пакри, източният остров, е 12,9 km2. Суур Пакри заема 11,6 km2 (това са 8-мия и 9-тия по големина естонски острови). Вяйке Пакри също е и по-висок (съответно 17 и 8 m). Двата острова се простират на около 6 km дължина (в посока югоизток-северозапад) и 2 – 2,5 km ширина.

Няколко малки скални островчета са разположени в широкия 1 – 1,5 km и плитък (2 – 4 m дълбочина) проток между двата острова. През 1952 г., през някои от тези островчета, от Съветската армия е построен насип, свързващ двата острова.

Северният бряг и на двата острова завършва с варовикова скала, както и източния бряг на остров Вяйке Пакри. Част от Балтийския глинт, тя се издига на 4 m височина на Суур Пакри и до 13 m на Вяйке Пакри. И двата острова са част от по-голямо варовиково плато в Северна Естония.[3]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Сторбин на Вяйке Пакри през 30-те години на 20 век.

Преди Втората световна война, на двата острова е имало 5 села – три на Суур Пакри и два на Вяйке Пакри.

Суур Пакри

Вяйке Пакри

История[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война островите са използвани като полигон за въздушни бомбардировки.

Островите са обитавани още през 1345 г., когато пет шведски семейства закупуват западния остров от манастира Падизе. По данни от преброяването на населението в Естония през 1934 г., на островите живеят 354 жители – почти всички шведи, с изключение на 13 германци.[4] На островите е имало 5 села, общо 119 домакинства, малък фолклорен музей (отворен през 1935 г. и затворен през 1940 г.), двата острова са имали свои църкви и училища. След подписването на пакта Молотов–Рибентроп и последващите действия на СССР (виж Съветски ултиматуми от 1939 г.), през 1940 г. всички жители са принудени да напуснат – островите са определени за военна база на Съветската армия. До 1944 г. повечето от шведските семейства заминават за Швеция, по време на германската окупация на Естония. След Втората световна война Вяйке Пакри е населен от няколко жители до 1965 г.[5] По времето на СССР, до 1992 г. островите са използвани като полигон за въздушни бомбардировки на страните от Варшавския договор.

След това контролът над островите е върнат на Естония през 1994 г., чиято основна задача е да почисти местността от невзривени бомби. Унищожени са хиляди взривни устройства, а работата основно приключва до 1997 г.[6]

В хода на поземлената реформа, последвала възстановяването на независимостта на Естония, част от земята е върната на предвоенните си собственици. Северната част на островите и южната част на Вяйке Пакри са включени в охраняемия ландшафтен парк Пакри, създаден през 1998 г. за защита на варовиковите скали, алвари и редки видове.[7] През 2004 г. на острова се заселва първия постоянен жител от продължение на десетилетия, когато човек, който е бил роден там по време на Втората световна война, се завръща, за да възстанови фермата на родителите си.[8] Към края на 2009 г. на островите има 6 постоянни жители.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Pakri Islands' Development Foundation. // Посетен на 12 декември 2008.
  2. Söderbäck, Per. Rågöborna. Stockholm, Fritzes Kungl. Hovbokhandel, 1940. (на шведски)
  3. Limestone plateaus of North-Estonia. // Estonica. Архив на оригинала от 10 юни 2007. Посетен на 12 декември 2008.
  4. Valdade rahvastik: 1. III 1934 rahvaloenduse andmed. Vihk I. Tallinn, Riigi Statistika Keskbüroo, 1934. (на et, french)
  5. Pakri islands in Estonia. // Посетен на 12 декември 2008.
  6. Pakri saared – Rågöarna. // Посетен на 12 декември 2008. (на естонски)
  7. Pakri maastikukaitseala. // Посетен на 12 декември 2008. (на естонски)
  8. Jürgen, Madis. Elu ühes päevas. // Eesti Ekspress. 3 март 2005. Посетен на 12 декември 2008. (на естонски)
  9. Käärt, Ulvar. Pakri saared nõuavad ametlikku staatust. // Eesti Päevaleht. 23 декември 2009. Посетен на 23 декември 2009. (на естонски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pakri Islands“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.