Палатализация в славянските езици

Процесите на палатализацията в славянските езици започват в праславянски и предизвикват съществени промени във фонемната система, тясно свързани със закона за синхармонизма. Причини за палатализацията в праславянски са:

• несричкотворно i, придобило характер на j;
• предните гласни;
• палатални (меки) съгласни;

Палатализацията в праславянски не е еднократна и протича на няколко етапа, поради което в славистиката по традиция се говори за три палатализации, както и за палатализация на съгласните под влияние на j. Те представляват важни етапи в развитието на праславянската фонетика. Чрез тях фонемната система се увеличава – появяват се нови, палатализирани съгласни. Палатализациите играят също така важна роля в процеса на обособяване на славянските езици.

Палатализация на съгласните под влияние на *j

Тази палатализация е много стара и има аналогия в балтийски и тохарски език. На палатализация от *j са подложени без изключение всички съгласни, които при това се сливат напълно с j, напр. k + j = č. Някои учени предполагат, че тази промяна протича през междинен етап с удвояване или удължаване на съгласните: k + j > k’k’ > ć > č.

Резултатите от тази палатализация са следните:

Резултати, останали еднакви във всички славянски езици

k		č	plakati:	plak+jo-	plačǫ
g		ž	lъgati:	lug+jo-	lъžǫ
x	+ j >	š	dyxati:	dūx+jo-	dyšǫ
z		ž	mazati:	maz+jo-	mažǫ
s		š	pisati:	pis+jo-	pišǫ

Тези резултати са еднакви на цялата славянска територия и са сходни с тези от първа палатализация, което говори за близост във времето на протичане на промените.

Различни резултати в славянските езици

r		r’	tvoriti:	tvor+jo-	tvor’ǫ
l		l’	moliti:	mol+jo-	mol’ǫ
n		n’	goniti:	gon+jo-	gon’ǫ
b	+ j >	b’, bl’	gubiti:	gub+jo-	gub’ǫ, gubl’ǫ
p		p’, pl’	kupiti:	kup+jo-	kup’ǫ, kupl’ǫ
m		m’, ml’	lomiti:	lom+jo-	lom’ǫ, loml’ǫ
v		v’, vl’	loviti:	lov+jo-	lov’ǫ, lovl’ǫ

Първоначално тези резултати са еднакви и са запазени и до днес в български, но по-късно в различни славянски езици настъпват промени:

• в чешки език l се слива с l’, а в полски език l > ł, l’ > l;
• в чешки език r’ > ř (=rž), а в полски език r’ > ž (правописно rz);
• при лабиалните съгласни вметнатото (епентетично) l’ е характерно за източнославянските и някои южнославянски езици (без български), напр. gubiti – gubl’ǫ: гублю (руски), gubię (полски), губя (български).

Взаимоотношенията между двата типа резултати от тази палатализация не могат да бъдат изяснени напълно.

Палатализация на t и d под влияние на *j

Резултатите от палатализацията на t и d под влияние на *j са твърде разнообразни в славянските езици:

Праславянски		tj	světja	dj	medja
Западнославянски	чешки	c	svíce	z	meze
	лужишки	c	swěca	z	mjeza
	полски	c	świeca	dz	miedza
	словашки	c	svieca	dz	medza
Източнославянски	руски	č	свеча	ž	межа
	украински	č	свіча	ž	межа
	беларуски	č	свячка	ž	мяжа
Южнославянски	сръбски, хърватски	ć	sveća	đ	međa
	словенски	č	sveča	j	meja
	български (книжовен и диалекти)	št kj č šč škj	свещ свек’а свеча свешча свешк’а	žd gj dž ždž žgj	межда мег’а меджа межджа межг’а

Разнообразието в резултатите свидетелства, че те са настъпили в края на праславянската епоха. В сравнение с всички други славянски езици, при българския се наблюдават най-много застъпници на праславянските *tj, *dj.

Палатализация на групи съгласни под влияние на *j

Резултатите от палатализацията на групата ktj (kti) са същите като от tj:

• в старобългарски: плеште, ношть;
• в староруски: плече, ночь;
• в полски и чешки: plece, noc
• в сръбски и хърватски: pleća, noć
• в словенски: pleče, noč

Резултатът от slj e šl’: mysliti – myšl’enije.

Палатализация на съгласните под влияние на окръжаващите ги гласни

Промените в този случай настъпват под влияние на предните гласни, които въздействат най-силно върху веларните съгласни k, g и x, при които настъпват промени, известни в славистиката като първа, втора и трета палатализация.

Първа палатализация на k, g, x

Съгласните k, g, x се променят под влияние на предните гласни e, i, ě, ь и ę. Резултатът е следният:

• k > č: *kětūr- > četyre
• g > ž: *g^wiv- > živ-
• x > š: *duxě- > duše

Тези промени настъпват предимно при различни граматични форми при склонението и спрежението: vьlkъ, vьlče (звателен падеж), dělаахъ, dělaaše (минало несвършено време) и т.н.

Втора палатализация на k, g, x

Втора палатализация е значително по-нова от първата. При нея k, g, x се променят по следния начин:

• k > c: *koina > cěna
• g > dz / z: *ghoil- > dzělo
• x > s / š (в западнославянски): *duxi- > dusi

Съчетанията gv и kv пред ě и i се развиват под влияние на втора палатализация, по различен начин в различните праславянски диалекти:

• в източните и южните:
  • gv > dzv / zv: gvězda > dzvězda, звезда
  • kv > cv: květъ > cvětъ, цвет (руски)
• в западните остават непроменени:
  • gv: gwiazda (полски), hvězda (чешки)
  • kv: kwiat (полски), květ (чешки)

Трета палатализация на k, g, x

Третата палатализация е прогресивна, т.е. върху съгласните оказва влияние предимно предходната гласна (ь и ę), обаче следходната не трябва да е лабиализована. Резултатите са същите, както и във втора палатализация:

• ăvĭkā – ovьca
• vaĭnĭk – věnьсь
• stĭg – stьdza

По трета палатализация се променят и чужди заемки, напр.: *kuningas > *kъnędzь.

Палатализация на групи съгласни

• По първа палатализация sk’, zg’, sx’ се променят:
  • в южнославянски се променят в št, žd, š (dъska – dъštica; razga – raždьje /клони/)
  • в севернославянски се променят в šč, ždž, š.
• По втора палатализация sk’, zg’ се променят в st, zd: l’udьsky – l’udьstьji; razga – razdě.

Депалатализация

Депалатализацията е противоположен процес на палатализацията. При нея се наблюдава преминаване на предните гласни в задни. Това явление е от по-късните етапи на развитие на славянските езици. Засвидетелствана е депалатализация на ě > a след j, č, ž и š. От по-късен етап е депалатализацията e > o в севернославянските езици: в полски: nesǫtъ > niosą; berǫtъ > biorą. В източнославянски тази промяна се осъществява по-късно, винаги в ударена сричка: зеленый; зелёный (руски).

Използвана литература

• Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978 – 1979)
• Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С. 1986