Палатализация в славянските езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Процесите на палатализация в славянските езици започват още в праславянския език и предизвикват съществени промени във фонетичната система, тясно свързани със закона за синхармонизма.[1][2]

Палатализацията (омекотяването на съгласни) в праславянския език се дължи на следните причини:

  • несричкотворната гласна i (и), придобила характер на полугласна j (й);
  • влиянието на предните гласни;
  • въздействието на други палатални (меки) съгласни.

Палатализацията в праславянския език не е еднократна, протича на няколко етапа, поради което в славистиката по традиция се говори за три палатализации, както и за палатализация на съгласните под влияние на j. Те представляват важни етапи в развитието на праславянската фонетика. Чрез тях фонемната система се увеличава: появяват се нови, палатализирани съгласни. Палатализациите играят важна роля в процеса на обособяване на славянските езици.

Палатализация на съгласните под влияние на *j[редактиране | редактиране на кода]

Тази палатализация е много стара и има аналогия в балтийските езици и тохарския език. На палатализация от *j са подложени без изключение всички съгласни, които при това се сливат напълно с j.

Пример: k + j = č.

Някои учени предполагат, че тази промяна е протекла през междинен етап с удвояване или удължаване на съгласните:

k + j > k’k’ > ć > č.

Някои резултати от тази палатализация са еднакви за всички славянски езици, а други се различават.

Еднакви резултати в славянските езици[редактиране | редактиране на кода]

k č plakati: plak+jo- plačǫ
g ž lъgati: lug+jo- lъžǫ
x + j > š dyxati: dūx+jo- dyšǫ
z ž mazati: maz+jo- mažǫ
s š pisati: pis+jo- pišǫ

Тези резултати са еднакви на цялата славянска територия и са сходни с резултатите от първата палатализация, което говори за близост във времето на протичане на промените.

Различни резултати в славянските езици[редактиране | редактиране на кода]

r r’ tvoriti: tvor+jo- tvor’ǫ
l l’ moliti: mol+jo- mol’ǫ
n n’ goniti: gon+jo- gon’ǫ
b + j > b’, bl’ gubiti: gub+jo- gub’ǫ, gubl’ǫ
p p’, pl’ kupiti: kup+jo- kup’ǫ, kupl’ǫ
m m’, ml’ lomiti: lom+jo- lom’ǫ, loml’ǫ
v v’, vl’ loviti: lov+jo- lov’ǫ, lovl’ǫ

Първоначално тези резултати са били еднакви за всички славянски езици. Те са запазени в съвременния български език, обаче в други славянски езици по-късно са настъпили промени:

гублю (руски);
gubię (полски);
губя (български).

Взаимоотношенията между двата типа резултати от тази палатализация не могат да бъдат изяснени напълно.

Палатализация на t и d под влияние на *j[редактиране | редактиране на кода]

Резултатите от палатализацията на t и d под влияние на *j са твърде разнообразни в славянските езици:

Праславянски tj světja dj medja
Западнославянски чешки c svíce z meze
лужишки c swěca z mjeza
полски c świeca dz miedza
словашки c svieca dz medza
Източнославянски руски č свеча ž межа
украински č свіча ž межа
беларуски č свячка ž мяжа
Южнославянски сръбски, хърватски ć sveća đ međa
словенски č sveča j meja
български
(книжовен)
št свещ žd межда
български
(диалекти)
kj

č

šč

škj

свек’а

свеча

свешча

свешк’а

gj

ždž

žgj

мег’а

меджа

межджа

межг’а

Разнообразието в резултатите свидетелства, че те са настъпили в края на праславянската епоха. В сравнение с всички други славянски езици, в българския се наблюдават най-много застъпници на праславянските *tj, *dj.

Палатализация на групи съгласни под влияние на *j[редактиране | редактиране на кода]

Резултатите от палатализацията на групата ktj (kti) са същите като от tj:

Резултатът от slj e šl’:

mysliti – myšl’enije.

Палатализация на съгласните под влияние на окръжаващите ги гласни[редактиране | редактиране на кода]

Промените в този случай настъпват под влияние на предните гласни, въздействащи най-силно върху веларните съгласни k, g и x, при които настъпват промени, известни в славистиката като първа, втора и трета палатализация.

Първа палатализация на kgx[редактиране | редактиране на кода]

Съгласните k, g, x се променят под влияние на предните гласни e, i, ě, ь и ę. Резултатът е следният:

  • k > č: *kětūr > četyre;
  • g > ž: *gwiv > živ;
  • x > š: *duxě > duše.

Тези промени настъпват предимно при различни граматически форми в склонението и спрежението:

vьlkъ, vьlče (звателен падеж);
dělаахъ, dělaaše (минало несвършено време);
и т.н.

Втора палатализация на kgx[редактиране | редактиране на кода]

Втората палатализация е значително по-нова от първата. При нея k, g, x се променят по следния начин:

  • k > c:
*koina > cěna;
  • gdz / z:
*ghoil > dzělo;
  • x > s / š (в западнославянските езици):
*duxi > dusi.

Под влияние на втората палатализация съчетанията gv и kv пред ě и i се развиват по различен начин в различните праславянски диалекти:

  • в източните и южните диалекти настъпват промени:
  • gv > dzv / zv:
gvězda > dzvězda, звезда
  • kv > cv:
květъ > cvětъ, цвет (в руския език)
  • в западните диалекти няма промени:
  • gv:
gwiazda (полски);
hvězda (чешки);
  • kv:
kwiat (полски);
květ (чешки).

Трета палатализация на kgx[редактиране | редактиране на кода]

Третата палатализация е прогресивна, т.е. върху съгласните оказва влияние предимно предходната гласна (ь и ę), обаче следходната не трябва да е лабиализована. Резултатите са същите, както при втората палатализация:

ăvĭkā – ovьca;
vaĭnĭk – věnьсь;
stĭg – stьdza.

При третата палатализация се променят и чужди думи:

*kuningas > *kъnędzь.

Палатализация на групи съгласни[редактиране | редактиране на кода]

  • По първата палатализация sk’zg’sx’ се променят:
  • в šč, ždž, š в севернославянските говори;
  • в štždš в южнославянските говори:
dъskadъštica;
razgaraždьje /клони/.
  • По втората палатализация sk’ и zg’ се променят в st и zd:
l’udьsky l’udьstьji;
razgarazdě.

Депалатализация[редактиране | редактиране на кода]

Депалатализацията е противоположен процес на палатализацията. При нея се наблюдава преминаване на предните гласни в задни. Това явление е от по-късните етапи на развитие на славянските езици.

Засвидетелствана е депалатализация ě > a след jčž и š.

От по-късен етап е депалатализацията e > o в севернославянските езици, например в полския език:

nesǫtъ > niosą;
berǫtъ > biorą.

В източнославянските езици тази промяна се е осъществила по-късно, и то само в ударени срички:

зеленый > зелёный (руски).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979).
  2. Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С., 1986.