Панайот Станков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панайот Станков
български дипломат и юрист
Роден
Починал
неизв.

Учил въвВиенски университет

Панайот Тодоров Станков е български дипломат и юрист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1896 г. във Велико Търново. Завършва Софийската търговска гимназия. През 1926 г. се дипломира с докторат по финансови и държавни науки във Виенския университет. Докато следва е секретар на българската легация във Виена. От 1927 до 1931 г. е секретар по печата в легацията на България в Прага, където завършва Висша кооперативна школа. След завръщането си в България е адвокат във Видин. От 1935 г. е секретар на Българския търговски съюз. Сътрудничи на вестниците „Знаме“, „Мир“, „Слово“, „Зора“, в които пише по стопански и финансови въпроси. Избран е за народен представител в XXIV и XXV обикновено народно събрание от Видин. Не подписва декларация за лоялност към правителственото мнозинство и се ползва със самостоятелност в Парламента. Не подкрепя Закона за защита на нацията и подписва писмото на Димитър Пешев.[1]

Панайот Станков е осъден от „Народния съд“ на 15 години строг тъмничен затвор, конфискация на имуществото, глоба от 3 милиона лева и лишаване от права. След излизането от затвора той и цялото му семейство са заклеймени като реакционери и врагове на народната власт.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Лилков, Вили. Доблест и наказание. София, Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 161 – 162.