Гърбушкото от Нотр Дам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гърбушкото от Нотр Дам
The Hunchback of Notre Dame
Режисьори Гари Трусдейл
Кърк Уайз
Продуценти Дон Хан
Сценаристи Таб Мърфи
Ирен Меки
Боб Цудикер
Нони Уайт
Джонатан Робъртс
Базиран на Парижката Света Богородица от Виктор Юго
В ролите Том Хълс
Деми Мур
Тони Джей
Кевин Клайн
Пол Кандел
Джейсън Александър
Чарлс Кимброу
Мери Уикес
Дейвид Огдън Стиърс
Музика Алан Менкен
Монтаж Елън Кенешеа
Филмово студио Уолт Дисни Пикчърс
Уолт Дисни Фийчър Анимейшън
Разпространител Буена Виста Пикчърс
Премиера 21 юни 1996 г.
Времетраене 91 минути
Страна САЩ
Език английски
Бюджет $ 100 млн.[1]
Приходи $ 325,3 млн.[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

Гърбушкото от Нотр Дам[2] (на английски: The Hunchback of Notre Dame) е американски анимационен романтичен драма филм от 1996 г., продуциран от Уолт Дисни Фийчър Анимейшън за Уолт Дисни Пикчърс и разпространяван от Буена Виста Пикчърс. Това е 34-ят пълнометражен анимационен филм на Дисни и седмият, продуциран през периода на Дисни Ренесанса. Филмът е базиран на романа Парижката Света Богородица от 1831 г. на писателя Виктор Юго. В центъра на сюжета е Квазимодо, гърбавият звънар на Нотр Дам и неговата борба за приемане в обществото. Режисьори на филма са Кърк Уайз и Гари Трусдейл, а продуцент е Дон Хан и е озвучен с гласовете на Том Хълс, Деми Мур, Тони Джей, Кевин Клайн, Пол Кандел, Джейсън Александър, Чарлс Кимброу, Мери Уикес и Дейвид Огдън Стиърс.

Филмът се счита за един от най-мрачните анимационни филми на Дисни, тъй като разказът проследява зрели теми като детеубийството, похотта, проклятията, геницида и греха, въпреки промените, които са направени от романа на Юго. Музиката е написана от Алан Менкен, а текстовете към песните – от Менкен и Стефан Шварц, с когото са си сътрудничили във филма Покахонтас от 1995 г.

Премиерата на Гърбушкото от Нотр Дам е на 21 юни 1996 г., получава положителни отзиви от критиците и постига търговски успех, печелейки над $ 325 млн. приходи в световен мащаб, превръщайки се в петия филм с най-добра печалба за 1996 г. Филмът печели награди „Оскар“ и „Златен глобус“ за музиката на Менкен. Продължението е на филма е Гърбушкото от Нотр Дам II от 2002 г., което е пуснато директно на VHS и DVD.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието се развива през 1482 г. в Париж. Клопен, кукловод, разказва за произхода на гърбушкото. Група цигани се промъкват незаконно в Париж, но попазат в засада от съдия Клод Фроло, министър на правосъдието в града, и неговите войници. Една циганка обаче се опитва да избяга с деформираното си бебе, но Фроло я гони и убива при катедралата Нотр Дам. Той се опитва да убие и бебето, но се намесва архидяконът на катедралата и обвинява Фроло в убийството на невинната жена. За да заплати за греха си, Фроло с неохота се съгласява да отгледа деформираното дете в Нотр Дам като свой син, кръщавайки го Квазимодо.

Двадесет години по-късно. Квазимодо е пораснал и се е превърнал в изолиран млад мъж, който е обитавал единствено катедралата без да излиза от нея. Тримата живи каменни гаргойли – Виктор, Юго и Лаверн – са единствената компания на Квазимодо и го насърчават да присъства на ежегодния Фестивал на глупците. Въпреки предупрежденията на Фроло, че ще бъде избягван заради външния си вид, Квазимодо присъства на фестивала и се прославя заради грозната си външност, като е унижаван от тълпата, след като двама от охранителите на Фроло започват бунт. Фроло отказва да помогне на Квазимодо, но милата циганка Есмералда се намесва, освобождавайки звънара и използва магически трик, за да избегне ареста. Фроло изпраща обратно в катедралата Квазимодо.

Есмералда следва Квазимодо в Нотр Дам, а тя е последвана от капитан Феб. Феб отказва да арестува Есмералда заради магьосничеството ѝ и я затваря в катедралата. Есмералда намира Квазимодо и се сприятелява с него, а той ѝ помага да избяга от катедралата от благодарност, че го е защитила по-рано. Тя дава медальон на Квазимодо, съдържащ карта към скривалището на циганите – Двора на чудесата. Скоро след случилото се, Фроло започва да изпитва похотливи чувства към Есмералда и след като ги осъзнава, моли Дева Мария да го спаси от нейното „заклинание“, за да избегне вечното проклятие. Когато Фроло открива, че Есмералда е избягала, организира група за нейното преследване из целия град, която подкупва и арестува цигани и подпалва къщи по пътя си. Феб е ужасен от злините на Фроло и му се противопоставя, като тогава Фроло го осъжда на смърт. Докато бяга, Феб е уцелен от стрела и пада в река Сена, но Есмералда го спасява, отвеждайки го в Нотр Дам, където се скриват. Гаргойлите насърчават Квазимодо да признае чувствата си, които изпитва към Есмералда, но сърцето му е разбито, когато научава, че тя и Феб са се влюбили.

По-късно същата нош Фроло се връща в Нотр Дам и открива, че Квазимодо е помогнал на Есмералда да избяга. Той лъже гърбушкото, че знае за местонахождението на Двора на чудесата и че възнамерява да го атакува призори с 1000 мъже. Използвайки картата, дадена му от Есмералда, Квазимодо и Феб намират Двора, за да предупредят циганите, като в същото време Фроло ги проследява и улавя всички цигани.

Фроло се готви да изгори Есмералда на клада, след като тя отблъсква чувствата му, но Квазимодо я спасява и отвежда в катедралата. Феб освобождава циганите и събира парижани срещу Фроло и хората му, които се опитват да влязат в Нотр Дам. Квазимодо и гаргойлите изливат разтопено олово на улиците, за да попречат на щурмуването на катедралата, но Фроло успява да се вмъкне. Той преследва Квазимодо и Есмералда да един балкон, където Фроло и Квазимодо се сбиват и падат от ръба. Фроло пада в разтопеното олово, а Квазимодо е спасен от Феб на по-нисък етаж. След това Квазимодо приема любовта между Есмералда и Феб и им дава своята благословия. Двамата го насърчават да напусне катедралата и да заживее във външния свят, където гражданите го приветстват като герой и го приемат в обществото.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

  • Том Хълс – Квазимодо, 20-годишният гърбав звънар на катедралата Нотр Дам, който мечтае да види живота извън катедралата. Въпреки че Клод Фроло непрекъснато натяква на Квазимодо, че е чудовище, встъпителната песен на Клопен моли зрителите да преценят сами „кой е чудовището и кой е човекът“. Джеймс Бакстър е главният аниматор на Квазимодо.
  • Деми Мур – Есмералда, красива и танцуваща циганка, която се сприятелява с Квазимодо и му показва, че душата му е красива, дори ако външността му не е такава. Тя е изключително независима и с бърз ум, отвръщава се от предразсъдъците на Фроло и жестокото отношение към циганите и всички, които са изгонени несправедливо от Париж, като търси справедливост за тях през целия филм. Влюбва се, а по-късно се омъжва за капитан Феб. Тони Фусил е главният аниматор на Есмералда.
    • Хайде Моленхауер – Есмералда (вокал).
  • Тони Джей – Клод Фроло, безмилостен, самодоволен, религиознофанатичният министър на правосъдието на Париж, осиновителят на Квазимодо. Той вярва, че е повече от останалите хора, защото вярва, че всички хора (освен него) са покварани. Таи омраза към всички цигани и има огромно желание да заличи расата им. Подобно на оригиналния персонаж от романа на Юго, Фроло показва садистична и похотлива мания към Есмералда. Той вярва, че всичко, което прави, е по Божия воля, въпреки честите развогласия между него и архидякона на Нотр Дам.[3] Кати Зелински е главният аниматор на Фроло.
  • Кевин Клайн – Феб, войник, който е с чин капитан в гвардията на Фроло. Той не одобрява методите на Фроло и спасява хората винаги, когато са в опасност, вкючително Есмералда, в която по-късно се влюбва и жени. Ръс Едмъндс е главният аниматор на Феб и Ахил (неговия кон).
  • Пол Кандел – Клопен Труйфлу, кукловод, разказвач и лидер на циганите и крадците в Париж. Майкъл Съри е главният аниматор на Клопен.
  • Чарлс Кимброу, Джейсън Александър и Мери Уикес – Виктор, Юго и Лаверн, трите гаргойли, които са най-добрите приятели на Квазимодо и негови пазители. Това е последното актьорско изпълнение на Уикс, която умира на 85-годишна възраст година преди излизането на филма. Джейн Уидърс довършва озвучаването на диалозите, в които участва Лаверн и в продължението на филма. Дейвид Пруиксма е главният аниматор на Виктор и Уго, а Уил Фин – на Лаверн.
  • Дейвид Огдън Стиърс – Архидяконът, главният свещеник в Нотр Дам, любезен човек, който помага на много герои през целия филм, включително на Квазимодо и Есмералда, като никога не одобрява действията на Фроло. Дейв Бърджис е главният аниматор на архидякона.
  • Франк Уелкър – Джали, козата домашен любимец на Есмералда; към нея любовен интерес проявава Юго. Рон Хъсбанд е главният аниматор на Джали. Уелкър озвучава и малката птичка, която Квазимодо успява да убеди да отлети.
  • Кори Бъртън – Грубият войник, брутален войник от гвардията на Фроло, когото той посочва за капитан. Бъртън озвучава и мелничаря, чиято мелница е опожарена от Фроло.
  • Бил Фагърбаки – Малоумният войник, дебелашки войник от гвардоята на Фроло, когото той посочва за лейтенант.
  • Гари Трусдейл – Старият еретик, затворник, който мечтае да бъде свободен.
  • Мери Кей Бъргман – Майката на Квазимодо, убита от Фроло.
  • Боб Берган – Ахил, конят на Феб. Берган озвучава и Квазимодо като бебе.
  • Джим Къмингс, Патрик Пиней и Филип Проктор озвучават няколко войници от войската на Фроло.
    • Къмингс и Пиней озвучават и няколко цигани.

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за филма идва от Дейвид Стейнтън, вицепрезидент на компанията, през 1993 г., който е вдъхновен да превърне романа Парижката Света Богородица на Виктор Юго в пълнометражен анимационен филм, след като прочита комикс-адаптацията на романа от американската поредица Classics Illustrated.[4] Тогава Стейнтън излага своята идея пред президента на компанията Джефри Каценберг. След Красавицата и звярът Гари Трусдейл се възролзва от възможността да си почине от режисурата, като прекарва няколко месеца в разработване на историята за филма Цар лъв.[5] По-късно, Трусдейл и Кърк Уайз се опитват да разработят анимационен филм, базиран на мита за Орфей, озаглавен Песен за морето, адаптирайки го, като превръщат главния герой в гърбат кит, обитаващ океана.[6][7] Докато работили по проекта, двамата били извикани от Каценберг, който им казал да зарежат кита и да се захващат с Гърбушкото.[8]

През лятото на 1993 г. започва работата върху Гърбушкото от Нотр Дам.[9] През октомври 1993 г. режисьорите Гари Трусдейл и Кърк Уайз, художественият директор Дейвид Гьоц, Рой Конли, Ед Гертнер, Уил Фин, Алан Менкен и Стивън Шварц предпримат пътуване до Париж, Франция, за десет дни; три дни са посветени на проучване на Нотр Дам, включително обиколка на рядко забелязвани обекти като истински проходи, стълбища, кули и скрито помещение, в рамките на което Юго определя действията в ромата. Включени са и посещения на Двореца на правосъдието и оригинално местоположение на Двора на чудесата.[10]

Сценарий[редактиране | редактиране на кода]

Сценаристът Таб Мърфи се присъединява към проекта, за да напише сценария, в който Квазимодо трябва да бъде в центъра на историята, както е в по-ранните адаптации на романа.[11] Междувременно, Мърфи замисля любовна история между Квазимодо и Есмералда, но по-късно е променена, създавайки се любовен триъгълник между, в който е включен и Феб. Някои от основните герои на романа са изцяло изтласкани. Гаргойлите на Нотр Дам са добавени към историята от Трусдейл и Уайс. Представянето им като приятели и довереници на Квазимодо е вдъхновено от част от романа, която гласи „Другите статуи, тези на чудовища и демони, не изпитваха омраза към Квазимодо… Светиите бяха негови приятели и го благословиха, че чудовищата бяха негови приятели и го закриляха. По този начин той ще излее сърцето си към тях“.[12][13] Една от първите промени, направени в изпълнение на молбата на Дисни, е да се превърне злодеят Клод Фроло в съдия, а не в архидякон, като по този начин се избягва религиозната чувствителност в завършения филм.[14]

Анимиране[редактиране | редактиране на кода]

Покрай Покахонтас (1995) сторибордът на Гърбушкото от Нотр Дам е сред първите, които са създадени за анимационен филм в новата сграда на Дисни Фийър Анимейшън, съседна на основната сграда на Дисни в Бърбанк, отворила врати през 1995 г.[15] Въпреки това, повечето аниматори са заети по същото време с Цар лъв и Покахонтас и в резултат на това са наети повече аниматори от Канада и Обединеното кралство, които да се присъединят към продуцентския екип за филма.[16]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Работейки над „Покахонтас“ в продължение на една година, на Алан Менкен и Стивън Шварц са предлагани множество филмови проекти, когато те решават да работят върху Гърбушкото от Нотр Дам, привлечени от основни теми за социално отхвърления Квазимодо в борбата за освобождаването му от психологическото господство от страна на Фроло, според Шварц.[17]

Филмът има много музикални мотиви, които звучат през целия филм, в зависимост от действието в сюжета. Саундтракът включва музикална партитура, написана от Алан Менкен, и песни, написани от Менкен и Стивън Шварц.

Теми и интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Тематичните проблеми, с които се занимава филма, са детеубийството, похотта, проклятието и греха,[18] както и вярата в обичта на всепрощаващия Бог. Според Марк Пински, това също предполага „осъждане на абортите, евтаназията, расизма и (а)моралната съпротива срещу геноцида“.[19]

Гърбушкото от Нотр Дам е първият и единствен анимационен филм на Дисни, съдържащ основен акцент към традиционната религиозна вяра – в случая предроферматорския католицизъм. Всъщност думите „Бог“, „Господ“ и „ад“ са изречени повече в този филм, отколкото във всеки друг.

Фроло е сложна фигура, която се разкъсва между „добро и зло; целомъдрие и похот“. Докато църквата представлява „духът на християнски Бог“, това е съчетано с жестоките действия и бързите преценки на Фроло, който твърди, че върши Божия работа. Евангелието според Дисни обяснява, че „докато заявената цел на Фроло е да очисти света на порока и греха, според встъпителната песен той „видя корупция навсякъде, освен в себе си“, защото „убийството на жената на стъпалата е сложило душата на Фроло в смъртна опасност“, той трябва да вземе детето и да го гледа като покаяние. Още тогава Фроло се освобождава от греха на убийството, като твърди, че „Бог работи по мистериозни начини“ и обмисля дали „детето може да му бъде от полза един ден“. По време на песента „God Help the Outcasts“, Есмералда изтъква, че Исус – човекът, в чието име религиозни хора като Фроло преследват и покоряват „божии деца“ – всъщност е измамник.[19]

Според продуцентските бележки на филма, Квазимодо „символично се разглежда като ангел в тялото на дявола“. Той е „хванат между небето над (и) мрачните улици на градския Париж, разглеждан като Ада“. Версията на азбуката, която Квазимодо рецитира в ежедневен ритуал, отразява погледа на Фроло за света – пълен с мерзости и богохулство. Непрекъснато му се напомня, че е деформиран, грозен, чудовище и измамник, който би бил мразен, ако някога напусне границите на катедралата.[19]

Филмът също критикува материализма. Когато Есмералда пее „God Help The Outcasts“, тя „върви в обратна посока на по-проспериращите богомолци, които се молят за материални и земни награди“. Един литературен похват, включен в песента, е използването на контраст и ирония; богатите граждани се молят за богатство, слава и „за слава да свети на имената им“, докато бедстващата Есмералда се моли за бедните и онеправданите.[19]

Издаване[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. премиерата на филма е насрочена за Коледа през 1995 г.,[20] въпреки че според съобщенията Парижката Света Богородица е отложен след напускането на Джефри Каценберг от Уолт Дисни Къмпани.[21] Към януари 1995 г. датата за премиера е насрочена за лятото на 1996 г.[22][23] Премиерата се състоя 19 юни 1996 г. в Ню Орлиънс Супердом, където е излъчен на шест огромни екрана.[24]

Маркетинг[редактиране | редактиране на кода]

Като част от промоцията на филма, Уолт Дисни Рекърдс доставя два милиона продукта, включително домашни видеоклипове с песни, компактдискове със саундтрак, както и „My First Read Along“, книга по филма. След пускането на пазара, Гърбушкото от Нотр Дам е придружен от мащабна маркетингова кампания на стойност над 40 милиона долара с търговски връзки с Burger King, Payless Shoes, Нестле и Mattel.[25] До 1997 г. Дисни печели приблизително 500 милиона долара печалба от продукти, базирани на филма.[26][27]

Домашна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Филмът е издаден на VHS за домашна употреба, като приходите от наеми и продажби за лятото на 1998 г. надхвърлят $ 200 милиона.[28][29] Първоначално е планирано DVD издание на филма за декември 2000 г., но вместо това е издаден на 19 март 2002 г. като специално издание, заедно с продължението му Парижката Света Богородица II, което е пуснато директно за DVD продажба. Blu-Ray изданието на филма е пуснато за продажба на 12 март 2013 г.[30]

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Римейк[редактиране | редактиране на кода]

През януари 2019 г. е обявен игрален филм на Гърбушкото от Нотр Дам. Сценарият ще бъде дело на Дейвид Хенри Хуанг, а Менкен и Шварц отново ще бъдат автори на музиката. Джош Гад, Дейвид Хоберман и Тод Либерман ще се заемат с продуцирането, като се смята, че Гад ще изпълни ролята на Квазимодо.[31] Филмът, озаглавен Гърбушкото, ще черпи елементи както от анимационния филм, така и от романа на Виктор Юго.[32][33]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б The Hunchback of Notre Dame. // Посетен на януари 5, 2012.
  2. ↑ Филмът „Гърбушкото от Нотр Дам“ в сайта hbo.bg
  3. ↑ Disney and the Seven Deadly Sins. // Посетен на януари 8, 2013.
  4. ↑ Robello, Stephen (1996). The Art of The Hunchback of Notre Dame. Hyperion Books. p. 44. ISBN 978-0786862085.
  5. ↑ DISNEY SIGNS UP MORE TOON TALENT
  6. ↑ Milestones for Gary Trousdale. // Turner Classic Movies. Посетен на November 30, 2014.
  7. ↑ TAGInterview GaryTrousdale 1. // YouTube. Google, October 23, 2012. Посетен на February 16, 2015.
  8. ↑ Brunt, Jonathan. Directors Explain Choice for Grim Story. // Rocky Mountain News, June 21, 1996. Посетен на November 30, 2014.
  9. ↑ Pinsky, Mark. 'Hunchback' Arrives At Right Time For Disney. // The Orlando Sentinel, June 21, 1996. Посетен на November 30, 2014.
  10. ↑ Robello, 1996, p. 98
  11. ↑ Clark, John. A Quasi Original. // Los Angeles Times, June 16, 1996. Посетен на November 30, 2014.
  12. ↑ Robello, 1996, pp. 132
  13. ↑ Shapiro, Stephanie. Holy Medieval Icon! Gargoyles Are Hot. // Baltimore Sun. Orlando Sentinel, July 3, 1996. Посетен на November 30, 2014.
  14. ↑ Beck, Jerry. The Animated Movie Guide. Chicago Review Press, 2005. ISBN 978-1556525919. Посетен на November 30, 2014.
  15. ↑ Muschamp, Herbert. ARCHITECTURE VIEW; Playful, Even Goofy, but What Else? It's Disney. // The New York Times, March 5, 1995. Посетен на November 30, 2014.
  16. ↑ Norman, Floyd. Toon Tuesday: Looking Back on Disney's „The Hunchback of Notre Dame“ -- Part Deux. // Jim Hill Media, November 11, 2008. Посетен на November 30, 2014.
  17. ↑ Stephen Schwartz Comments on Disney's „The Hunchback of Notre Dame“. // stephenschwartz.com, August 2010. Архивиран от оригинала на July 24, 2014. Посетен на November 30, 2014.
  18. ↑ Brew, Simon. Looking back at Disney's The Hunchback Of Notre Dame. // Den of Geek, 16 May 2011. Посетен на 1 March 2014.
  19. ↑ а б в г Pinsky, Mark I. The Gospel According to Disney: Faith, Trust, and Pixie Dust. 2004. ISBN 9780664234676.
  20. ↑ Hartl, John. The Lion King' Gives A New Voice To Disney Storytelling. // The Seattle Times, June 19, 1994. Посетен на December 6, 2014.
  21. ↑ DISMISSAL STUNS MAGIC KINGDOM. // New York Times News Service. Deseret News, October 9, 1994. Посетен на February 16, 2015.
  22. ↑ Seigel, Jessica. Animation Fever – Other Studios Aim To Break Disney's Grip On Market. // Chicago Tribune, January 8, 1995. Посетен на December 6, 2014. "In a Gothic reprise of the Beauty and the Beast theme, „The Hunchback of Notre Dame“ will pine for his Esmeralda in 1996."
  23. ↑ Cromelin, Richard. SNEAKS '96 : SUMMER : Hot enough for ya? Try this: a singing 'Hunchback of Notre Dame,' a chunky 'Nutty Professor,' a Cruise-ing 'Mission: Impossible' and a pumped-up „Independence Day.' To chill, try 'Moll Flanders,' 'Pinocchio' or Tom Hanks' directing debut, 'That Thing You Do.'. // Los Angeles Times, January 21, 1996. Посетен на December 6, 2014.
  24. ↑ It Happened Today: June 19. // thisdayindisneyhistory.com. Посетен на 2011-10-23.
  25. ↑ Bates, James. Quasi-Successful. // Los Angeles Times, July 23, 1996. Посетен на December 8, 2014.
  26. ↑ Giroux, Henry A, Pollock, Grace. The Mouse that Roared: Disney and the End of Innocence. 2010-04-16. ISBN 9781442203303.
  27. ↑ Horn, John. Can Anyone Dethrone Disney?. // Los Angeles Times, June 1, 1997. Посетен на December 8, 2014.
  28. ↑ Bridled Optimism. // Los Angeles Times, June 12, 1998. Посетен на December 22, 2014.
  29. ↑ Fitzpatrick, Eileen. Kid Vid Business Isn't All Play. // July 11, 1998. с. 85. Посетен на December 22, 2014.
  30. ↑ Landy, Tom. 'The Hunchback of Notre Dame / The Hunchback of Notre Dame II' Blu-ray Detailed. // High-Def Digest, December 19, 2012.
  31. ↑ Fleming Jr., Mike. Disney Rings 'Hunchback' Bell: David Henry Hwang To Script Live Action Musical, Alan Menken/Stephen Schwartz Writing Music. // January 16, 2019. Посетен на January 16, 2019.
  32. ↑ www.thehunchblog.com
  33. ↑ Disney Developing Live-Action 'Hunchback' Movie With Josh Gad, David Henry Hwang. // January 16, 2019.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гърбушкото_от_Нотр_Дам&oldid=9755794“.