Париз Паризов
| Париз Паризов | |
|---|---|
| педагог | |
| Роден | |
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика |
| Париз Паризов | |
|---|---|
| български педагог | |
| Роден | |
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика |
Париз Вангеов Паризов е професор, доктор на педагогическите науки.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Проф. Паризов е роден на 31 март 1953 г. в гр. Дупница.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- 1975 г. – завършва Полувисшия медицински институт, специалност „Социален работник“
- 1979 г. – завършва ВИФ, специалност „Кинезитерапия“
- 1983 г. – получава специалност в Медицинската академия, „Медицинска физкултура“
- 1991 г. – защитава дисертация и получава научната степен „кандидат на медицинските науки“
- 1997 г. – завършва второ висше образование в ЮЗУ „Н. Рилски“, Благоевград, специалност „Социална педагогика и социално подпомагане“
- 1998 г. – получава научното звание „доцент“
- 2003 г. – защитава втора дисертация и получава научната степен „доктор на педагогическите науки“
- 2005 г. – получава научното звание „професор“.
Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]
- От 1990 г. – хоноруван преподавател във висши училища по въпросите на кинезитерапията, медико-социалната рехабилитация и организация и управление на социалните дейности.
- От 1999 г. – ръководител на специалност „Социални работници“ в Медицинския колеж, София.
- От 1999 г. – професор към Катедра „Медико-социални науки“ във Философски факултет на ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград. В края на 1999 г. до 2002 г. е завеждащ катедрата „Медико-социални науки“ в ЮЗУ, Благоевград; чете лекции в следните училища: Нов български университет, Варненски свободен университет, Бургаски свободен университет, Медицински колеж, Хасково и Медицински колеж, Благоевград.
- От 2006 г. е председател на комисията по педагогика към ВАК[1] (атестираща преподаватели от Философския факултет) в ЮЗУ [2].
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Има над 160 научни публикации в областта на кинезитерапията, рехабилитацията, социалното дело и социалното подпомагане, голяма част от които са публикувани в чужбина и изнесени на международни симпозиуми и конгреси.
Автор е на студия, 4 учебника и 8 монографии с медико-социална и социално-педагогическа насоченост. Признати са му 19 рационализации.
Бил е член на Редколегията на списание „Медицински работник“. Понастоящем е в редколегията на сисание „Асклепий“, международен годишник по история и обща теория на медицината, член на редколегията на електронно издание на БАН и висшите училища и член на Редакционния съвет на списание „Кинезитерапия и рехабилитация“ от 2009 г.
Административна дейност[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1989-1997 г. е научен сътрудник в Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация.
От 1997 г. до 1998 г. е ръководител на Областната служба за социално подпомагане в Софийска област, а от 1998 г. до края на 1999 г. е в Министерството на труда и социалната политика, отговаряйки за същата област. През същото време в качеството си на експерт участва в оценяването на проекти към Фонд „Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите“ към Министерския съвет.
От 1990 г. е хоноруван преподавател в полувисши и висши учебни заведения по въпросите на медико-социалната рехабилитация и по организация и управление на социалните дейности. От 1999 г. до 2001 г. е ръководител на специалност „Социални работници“ в Медицинския колеж, София. От края на 1999 г. е преподавател в Катедра „Медико-социални науки“ на ЮЗУ „Н. Рилски“, Благоевград. От 2000 г. до 2002 г. е завеждащ катедра „Медико-социални науки“ в ЮЗУ.
От 2006 г. е член на комисия на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. През ноември 2007 г. е избран за член на Академичния съвет на ЮЗУ „Н. Рилски“, от февруари 2008 г. е научен секретар на ЮЗУ „Н. Рилски“, а от 2009 г. е експерт на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
Отличник на Министерството на народното здраве, носител на почетен медал на профсъюза на здравните работници и удостояван със званието „почетен рационализатор“.
От октомври 2005 г. е избран за почетен член на българското дружество към Балканската асоциация по история и философия на медицината. От 2007 г. е почетен член на Асоциацията на кинезитерапевтите и рехабилитаторите в България.
През 2008 проф. Паризов е удостоен с международната награда „Златно сърце“[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Висша атестационна комисия
- ↑ vak.acad.bg, архив на оригинала от 12 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090912141231/http://vak.acad.bg/BG/nk06-09/nk14.php, посетен 12 септември 2009
- ↑ Проф. д.п.н Парис Паризов с приза за милосърдие и хуманизъм „Златно сърце“ – в mh-center.info, 18.04.2008