Пеньо Пенев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Пеньо Пенев.

Пеньо Пенев
български офицер
Роден: 31 януари 1926 г.
Починал: 24 януари 2015 г. (88 г.)

Пеньо Върбанов Пенев е български офицер, полковник, военен разузнавач[1].

Изключен е от гимназията заради членството му в РеМС. След завършване на средното си образование (1945) постъпва като юнкер във Военното училище, а след него е произведен в чин подпоручик, танкови войски. По-късно (1973) завършва висше образование по „Ориенталистика“. Владее безупречно турски език.

Офицерската му служба започва в танковата бригада в Казанлък, после служи в Стара Загора. От 1 януари 1951 година е назначен за оперативен работник в Разузнавателното управление на Генералния щаб. Като основен познавач на Турция работи във Външното министерство.

Под прикритието на вицеконсул в генералното консулство на България в Истанбул е изпратен в резидентурата на българското военно разузнаване в Истанбул през 1953 г. Арестуван е от турските органи за сигурност в района на Златния рог в Истанбул по обвинение в шпионаж на 29 юни 1955 г. За задържането му дълго време не е уведомена българската страна – нито дипломатическите мисии в страната (посолството в Анкара и генералните консулства в Истанбул и Одрин), нито Външното министерство в София.

Процесът срещу него трае 5 години. Държи се достойно, не признава своята принадлежност към разузнаването, не издава нито колегите си, нито агентите си. Защитава се сам; макар че отказва да ползва турски адвокат, му е назначен служебно турски държавен адвокат. Успява да избегне готвената първоначално смъртна присъда, като получава 3 присъди: затвор 24 години, намалена на затвор 20 години с трудов лагер 3 години, накрая затвор 12 години. Прекарва 9 години в турски затвори, където не е третиран като политически затворник, а е с криминалните престъпници, при нечовешки условия.

Българските власти първоначално не реагират официално по никакъв начин, не правят постъпки за издирването и освобождаването му. Министър-председателят по онова време Вълко Червенков заявява по случая Пеньо Пенев: „Не можем заради бълхата да изгорим юргана. Трябва да държим сметка за нашите българо-турски отношения.“ В крайна сметка П. Пенев е разменен на ГКПП Капъкуле срещу 9 турски агенти в България – български граждани от турски произход, на 8 април 1964 година. (Договаряният десети е пожелал да остане в България и е осъден за шпионаж.) Когато напуска турската територия, турският граничен караул е построен и взема оръжието „за почест“. Изпратен е от Турция с военни почести, строен е целият караул.

Завърнал се в родината си, полк. Пенев отново работи в структурата на РУ-ГЩ, включително и като преподавател в нейната школа (със статут на Факултет по стратегическо разузнаване на ВА „Г. Раковски“). На задгранична дипломатическа работа е консул в Посолството на НРБ в Източен Берлин, ГДР (1978 – 1983). След това е назначен в РУ-ГЩ за началник на отделение.

Автор е на 2 книги: „Темида с пагони“ и „Прекършена младост“.

Награден е от военния министър с почетен знак за принос към Министерството на отбраната на 4 април 2014 г. Почива[2], без приживе да получи от родината си подобаващо високо признание (с орден), продължавайки отношението на българската държава, проявено още от В. Червенков през 1953 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]